Великата Конспирация: Ето Защо Заличиха Най-Важния Химичен Елемент В Менделеевата Таблица
Според покровителите й, тя разкрива най-голямото закононарушение във фундаменталната просвета за последните 100 години – подправянето на Менделеевата таблица. Не става дума за замяна или погрешно нареждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, само че доста значим, неизучен и преднамерено защитаван в загадка химичен детайл наименуван „ ефир “.
Той е най-малката съставка на всички други детайли, по-малък от молекулите, „ първотухличката “, от която произлизат атомите. Оригинала на периодическата система съветският академик разгласява през 1905 година в учебника „ Основи на химията “. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон Менделеев слага и ефир. Нарича го „ нютоний “ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „ Цялото пространство на Вселената се състои от неосезаем газ, без който е невероятно съществуването на каквото и да е. “
Менделеев също счита, че ефирът е свързващото химията и физиката звено и главен конструктивен детайл на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи концепцията, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й.
След преждевременната му гибел, Периодичният закон бива съзнателно „ редактиран “ от международната академична просвета. Премахването на ефира постанова и смяната, при която инертните газове се сплотяват с детайлите от осмата група и таблицата придобива типа, в който се учи в този момент.
Заличаването на нютоний дава опция на Айнщайн, заимствайки концепциите на Анри Пуанкаре, да сътвори и наложи специфичната си Теория на относителността. Физиците се отхвърлят от понятието „ ефир “ и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от спомагателен притежател.
„ фалшифицираната “ таблица
В наши дни учен Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да оправдава оригинала на Менделеевата таблица. Неволно има поддръжката на доста мощен съдружник. Самият Сталин разпорежда „ първородният “ вид на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на Ленинград. Това се случва през 1935 година и там нулевата група е налице. По същото време обаче в учебниците троцкистите я изрязват.
За съществуването на ефира, Золоторев се базира и на откритията на гениалния академик Никола Тесла. През 1892 година той конструира резонансен трансформатор, като получава на изхода сила, неведнъж по огромна от тази на входа. Когато публицисти го питат по какъв начин е допустимо това, дава отговор: „ Аз хващам силата от ефира и я видоизменявам в електричество. “
Тесла стига и по-далеч, откривайки метод по какъв начин да придвижва еленергията без проводници, т.е. непосредствено посредством самия ефир. След като вестниците по това време „ гръмват “ от сензационните му опити, внезапно практиките на откривателя биват законспирирани и името му става табу за медиите. Създал повече от 1000 изобретения и над 800 патента, Никола Тесла умира в хотелска стая, самичък, безпаричен, без наследници, потопен в задължения.
Според „ доктрина на конспирацията “ неговите мемоари са конфискувани и засекретени, тъй като във времето, когато петролът се трансформира в съществена суровина за бурно разрастващите се стопански системи, основаването на евтина опция би разрушило зараждащия се международен ред. Това по никакъв метод не се приема както от обичайна академична общественост, по този начин и от финансиращия я финансов хайлайф. В последна сметка понятието „ ефир “ бива заличено от физиката, а науката тласната в друга посока посредством услужливата Теория на относителността, в която се смесват пространство и време.
Големите загадки към променената Менделеева таблица дават храна и на откривателите на трансценденталното и окултното. Какво е ефир ли?! Според тях това е силата, която тялото освобождава след гибелта си, написа svetovnizagadki.сом.
Американският психолог Джон Качуба в книгата си „ Ловци на привидения “ употребява законите на физиката, с цел да изтъкне, че силата във Вселената е константна и не може да бъде унищожена, само че цялото пространство е запълнено с невидимото вещество наречено ефир. Американецът счита, че точно това е силата, която се освобождава от тялото след гибелта на индивида. Джери Василатос в „ Изгубените открития “ се занимава с викторианските учени, желали да потвърдят, че съществува субстанция, изпълваща цялото пространство и материя. Наричали я „ ефир “ и й придавали възвишен генезис.
Скептиците пък намират ефирните приказки в действителност за въздушни и причисляват „ теорията на неразрешената физика “ към псевдонауката. Според твърдите последователи на Айнщайн нашумелите мнения за съществуването на толкоз дребна парченце са несъстоятелни и са резултат от всеобщата нервност, настъпила след 2012 година Тъй като не се сбъднаха пророчествата за „ популярен нравствен преход “, посредством ефирната парченце окултистите се пробват да обяснят връзката сред действителния живот и отвъдния, в който създанията имат ефирно тяло, но… никой не го е виждал.
Той е най-малката съставка на всички други детайли, по-малък от молекулите, „ първотухличката “, от която произлизат атомите. Оригинала на периодическата система съветският академик разгласява през 1905 година в учебника „ Основи на химията “. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон Менделеев слага и ефир. Нарича го „ нютоний “ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „ Цялото пространство на Вселената се състои от неосезаем газ, без който е невероятно съществуването на каквото и да е. “
Менделеев също счита, че ефирът е свързващото химията и физиката звено и главен конструктивен детайл на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи концепцията, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й.
След преждевременната му гибел, Периодичният закон бива съзнателно „ редактиран “ от международната академична просвета. Премахването на ефира постанова и смяната, при която инертните газове се сплотяват с детайлите от осмата група и таблицата придобива типа, в който се учи в този момент.
Заличаването на нютоний дава опция на Айнщайн, заимствайки концепциите на Анри Пуанкаре, да сътвори и наложи специфичната си Теория на относителността. Физиците се отхвърлят от понятието „ ефир “ и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от спомагателен притежател.
„ фалшифицираната “ таблица
В наши дни учен Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да оправдава оригинала на Менделеевата таблица. Неволно има поддръжката на доста мощен съдружник. Самият Сталин разпорежда „ първородният “ вид на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на Ленинград. Това се случва през 1935 година и там нулевата група е налице. По същото време обаче в учебниците троцкистите я изрязват.
За съществуването на ефира, Золоторев се базира и на откритията на гениалния академик Никола Тесла. През 1892 година той конструира резонансен трансформатор, като получава на изхода сила, неведнъж по огромна от тази на входа. Когато публицисти го питат по какъв начин е допустимо това, дава отговор: „ Аз хващам силата от ефира и я видоизменявам в електричество. “
Тесла стига и по-далеч, откривайки метод по какъв начин да придвижва еленергията без проводници, т.е. непосредствено посредством самия ефир. След като вестниците по това време „ гръмват “ от сензационните му опити, внезапно практиките на откривателя биват законспирирани и името му става табу за медиите. Създал повече от 1000 изобретения и над 800 патента, Никола Тесла умира в хотелска стая, самичък, безпаричен, без наследници, потопен в задължения.
Според „ доктрина на конспирацията “ неговите мемоари са конфискувани и засекретени, тъй като във времето, когато петролът се трансформира в съществена суровина за бурно разрастващите се стопански системи, основаването на евтина опция би разрушило зараждащия се международен ред. Това по никакъв метод не се приема както от обичайна академична общественост, по този начин и от финансиращия я финансов хайлайф. В последна сметка понятието „ ефир “ бива заличено от физиката, а науката тласната в друга посока посредством услужливата Теория на относителността, в която се смесват пространство и време.
Големите загадки към променената Менделеева таблица дават храна и на откривателите на трансценденталното и окултното. Какво е ефир ли?! Според тях това е силата, която тялото освобождава след гибелта си, написа svetovnizagadki.сом.
Американският психолог Джон Качуба в книгата си „ Ловци на привидения “ употребява законите на физиката, с цел да изтъкне, че силата във Вселената е константна и не може да бъде унищожена, само че цялото пространство е запълнено с невидимото вещество наречено ефир. Американецът счита, че точно това е силата, която се освобождава от тялото след гибелта на индивида. Джери Василатос в „ Изгубените открития “ се занимава с викторианските учени, желали да потвърдят, че съществува субстанция, изпълваща цялото пространство и материя. Наричали я „ ефир “ и й придавали възвишен генезис.
Скептиците пък намират ефирните приказки в действителност за въздушни и причисляват „ теорията на неразрешената физика “ към псевдонауката. Според твърдите последователи на Айнщайн нашумелите мнения за съществуването на толкоз дребна парченце са несъстоятелни и са резултат от всеобщата нервност, настъпила след 2012 година Тъй като не се сбъднаха пророчествата за „ популярен нравствен преход “, посредством ефирната парченце окултистите се пробват да обяснят връзката сред действителния живот и отвъдния, в който създанията имат ефирно тяло, но… никой не го е виждал.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ