Според вестник Кориере дела сера“ романът Гарата“ на Якопо де

Според вестник „ Кориере каузи сера “ романът „ Гарата “ на Якопо де Микелис е гражданска война в италианския трилър, и то на равнището на „ Името на розата “ на Умберто Еко. Подгответе се за 704 страници (в превод на Юдит Филипова, ИК „ Колибри “) трилър с детайли на готика. Действието се развива на фона на Централната гара в Милано с всичките ѝ бездомници, наркомани, проститутки, бежанци. Намесват се сюжети като влакове с депортирани евреи по времето на Холокоста, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско провидение, загадъчно ликвидиране и мистериозно богатство в подземията на гарата. Главни герои са контрольор, някогашен пънк музикант, Медзаноте и млада доброволка в Център за грижи за маргинализирани хора.Авторът Якопо де Микелис е приключил философия, превежда от френски, преподава наратология в Нова академия за изящни изкуства в Милано и работи като редактор в издателство. Беше в София за премиерата на книгата си, водена от Явор Гърдев.Първия си разказ написах, когато бях 9–10-годишен – споделя Якопо. – Действието се развива в Бермудския триъгълник. Беше много доверчив, само че татко ми направи малко издание на ръка и го подарявахме на околните ни – баби, дядовци и на другари на родителите ми за Коледа. Всички го харесаха и след този „ триумф “ започнах да мисля за втори разказ. Стигнах единствено до обсъждане на сюжета, в който тиранозавър рекс нападаше Милано. (По това време филмът за „ Годзила “ ми беше доста забавен.) И двата каменни коня от Централната гара оживяваха и го убиваха.

Явно гарата е значимо място за вас. Защо? Роден съм наоколо до нея. В детството ми тя беше рисково място, котило на наркомани, наркодилъри, всевъзможни нарушители, обирджии. Като младеж, постоянно ми предлагаха опиати, до момента в който прекосявах площада начело. Веднъж се наложи да отида в 3 ч. посреднощ до аптеката на гарата, тъй като доста ме болеше зъб и това беше най-близката допустима денонощна аптека. Пред нея се виеше опашка. Оказа се, че всички чакат за спринцовки, единствено аз – за обезболяващо. Докато пишех „ Гарата “, си спомних за сюжета на втория ми разказ. Махнах тиранозавъра и написах сцена, в която основният воин контрольор Медзаноте идва на гарата измежду нощ, поглежда каменните коне и има чувството, че те лишават животи. Имате два профила в Инстаграм с прелестни фотоси, най-вече на здания, места и архитектура. Като че ли те ви въодушевяват повече, в сравнение с да снимате хора. Снимането ми е пристрастеност, която поизоставих през последните две-три години около писането. Факт е, че повече ме въодушевява да фотографирам места. Включвам хора като ориентир за тях. Историята в идващия ми разказ още веднъж стартира от несъмнено място. Как и по кое време стартира писането на романа ви „ Гарата “? Идеята се зароди в детството ми. Централната гара, около която минавах, ме очароваше със своята страшна, малко злокобна архитектура. Усещах, че крие забавни сюжети. Започнах да групирам публикации, свързани с нея, без избрана цел. Събирах облици. Изведнъж изплува този драматичен епизод от историята ни за влаковете, с които нацисти са превозвали евреи към концлагерите по време на Втората международна война. Според мен е по-здравословно да обмисляш кое би било добре за теб самия, преди да действаш. Но от време на време можеш да направиш и нещо значимо, в случай че пренебрегнеш този глас.