Мотивите на ВКС за Иванчева: Има кръг от безспорно установени обстоятелства
Според висшите съдии някогашната кметица предумишлено е осъществила „ типично бюрократичен административен произвол “ против Ваклин, с цел да го изнуди
Десислава Иванчева е показала безучастие изцяло предумишлено към строителната документи на Александър Ваклин. Това се споделя в част от заключенията по делото на Върховния касационен съд.
Според съдиите това е типично бюрократичен административен произвол, довел до напредването на административната кореспонденция до „ задънена улица “ и това е образец за тъй наречените „ параграф 22 “ в продължение на доста месеци, заключва съдът.
„ В осъществяване на служебните си отговорности подсъдимата Иванчева е следвало неотложно да разпореди обвиването на заповедта на основния проектант на заинтригуваните страни, като е имала многократни благоприятни условия да стори това в продължение на доста месеци. Това не се е случило, тъй като бездействието ѝ е било изцяло съзнателно и целеустремено в посока на това да принуди/изнуди очевидеца Ваклин да потърси описаното от съдилищата всъщност подпомагане на доближения до кмета на региона обвиняем Дюлгеров “, обосновават решението си съдиите от Върховен касационен съд.
Оплакванията на тримата наказани, че предходните две инстанции са дали прекомерно доста доверие на показанията на изнудвания строителен бизнесмен Александър Ваклин, биват разнищени от висшите съдии.
„ Касационният състав не би се наел да разисква интелектуалните старания по схващане на една или друга страна в процеса, само че още веднъж следва да означи, че показанията на очевидеца Ваклин са значимо обвинително доказателство, което не е било нито подценено, нито надценено. По - значимото е, че има кръг от несъмнено открити условия, които са свързани с цялостното държание на участниците в този развой, стимулират ги и техните дейности са разумно разследване от тези безспорни обстоятелства “, показват тримата съдии.
Възраженията за преднамереност от страна на ръководителя на въззивния състав Георги Ушев, който бе обект на масирана медийна офанзива и обект на напън от някогашния ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов по отношение на процеса, „ не почиват на материалите по делото “, написа в претекстовете.
„ Твърдението за оказан напън също не намира опора в доказателствения материал по делото “, установи съставът от висши магистрати.
Манипулациите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, че следствието против тях е било „ поръчково “ и опитите да се създадат внушения, че държавните органи в лицето на прокуратурата, ДАНС и КПКОНПИ надали не са подхвърляли и подправяли доказателства, също са напълно отхвърлени.
„ В рамките на това произвеждане и с оглед събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове теза, че обвиняването е разполагало с някакви доказателства, събрани отвън процеса, в границите на провежданите оперативно-технически мероприятия, които са останали скрити за подсъдимите и биха могли да повлияят на резултата от сегашното наказателно произвеждане “, пишат съдиите.
„ Правно неотносимо е дали очевидеца Ваклин се е срещал със чиновници на ДАНС и КПКОНПИ, или с наблюдаващ прокурор, дали е определяна линия на държание и са давани тактически инструкции. Ако подсъдимата Иванчева не беше сложила непреодолими трудности от административен темперамент - посредством съзнателно безучастие и беше изпълнила отговорностите си по тази кореспонденция, то тогава тези дейности биха били изцяло безпредметни “, споделя съставът и добавя: „ Няма никакво съображение да се одобри, че органите на ДАНС, КПКОНПИ и на държавното обвиняване са били осведомени за държанието на подсъдимата Иванчева във връзка с очевидеца Ваклин преди той да се обърне към тях или пък че те предумишлено са го изпратили да предизвика подсъдимата “.
Върховен касационен съд заключва и, че „ всички дейности, които са сложили под надзор тримата подсъдими, са били в сходство с характера на хипотетичното закононарушение и неговото подмолно реализиране и са били позволени и следени във връзка с тяхната правомерност от самостоятелен съд “.
„ Не е нарушено правото на обективен правосъден развой, правото на отбрана и презумпцията за невиновност на тримата подсъдими, произнася се на финала Върховен касационен съд, като акцентира, че прегледани изолирано от цялостния доказателствен материал избрани обстоятелства, които са в интерес на защитната им теза, могат да се интерпретират както им е комфортно. „ Разбира се обаче, такава еднопластова интерпретация не е позволена, най-малко от страна на съдилищата и условията за разбор в цялост на събраните по делото доказателства “, написа още в решението на Върховен касационен съд.
От претекстовете на висшите съдии излиза наяве и още нещо – напълно пропагандни са били изказванията за „ зависимости “ и „ преднамереност “ на магистратите от профилираните органи по проблема, а шумно прокламираната теза, че тримата наказани са станали жертва на системата, се оказаха просто елементарна агитация, освен това, съгласно Върховен касационен съд, доста едва юридически аргументирана.
Върховен касационен съд безусловно разнищва и защитните тези на тримата подсъдими една по една, като в последна сметка заключва, че на база предоставените от прокуратурата доказателства - „ няма правнологично и житейско пояснение за друга друга интерпретация на тези обстоятелства, заради това не съществува правна и фактическа опция за различен, друг разбор, с изключение на този в поддръжка на обвинителната теза “.
Десислава Иванчева е показала безучастие изцяло предумишлено към строителната документи на Александър Ваклин. Това се споделя в част от заключенията по делото на Върховния касационен съд.
Според съдиите това е типично бюрократичен административен произвол, довел до напредването на административната кореспонденция до „ задънена улица “ и това е образец за тъй наречените „ параграф 22 “ в продължение на доста месеци, заключва съдът.
„ В осъществяване на служебните си отговорности подсъдимата Иванчева е следвало неотложно да разпореди обвиването на заповедта на основния проектант на заинтригуваните страни, като е имала многократни благоприятни условия да стори това в продължение на доста месеци. Това не се е случило, тъй като бездействието ѝ е било изцяло съзнателно и целеустремено в посока на това да принуди/изнуди очевидеца Ваклин да потърси описаното от съдилищата всъщност подпомагане на доближения до кмета на региона обвиняем Дюлгеров “, обосновават решението си съдиите от Върховен касационен съд.
Оплакванията на тримата наказани, че предходните две инстанции са дали прекомерно доста доверие на показанията на изнудвания строителен бизнесмен Александър Ваклин, биват разнищени от висшите съдии.
„ Касационният състав не би се наел да разисква интелектуалните старания по схващане на една или друга страна в процеса, само че още веднъж следва да означи, че показанията на очевидеца Ваклин са значимо обвинително доказателство, което не е било нито подценено, нито надценено. По - значимото е, че има кръг от несъмнено открити условия, които са свързани с цялостното държание на участниците в този развой, стимулират ги и техните дейности са разумно разследване от тези безспорни обстоятелства “, показват тримата съдии.
Възраженията за преднамереност от страна на ръководителя на въззивния състав Георги Ушев, който бе обект на масирана медийна офанзива и обект на напън от някогашния ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов по отношение на процеса, „ не почиват на материалите по делото “, написа в претекстовете.
„ Твърдението за оказан напън също не намира опора в доказателствения материал по делото “, установи съставът от висши магистрати.
Манипулациите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, че следствието против тях е било „ поръчково “ и опитите да се създадат внушения, че държавните органи в лицето на прокуратурата, ДАНС и КПКОНПИ надали не са подхвърляли и подправяли доказателства, също са напълно отхвърлени.
„ В рамките на това произвеждане и с оглед събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове теза, че обвиняването е разполагало с някакви доказателства, събрани отвън процеса, в границите на провежданите оперативно-технически мероприятия, които са останали скрити за подсъдимите и биха могли да повлияят на резултата от сегашното наказателно произвеждане “, пишат съдиите.
„ Правно неотносимо е дали очевидеца Ваклин се е срещал със чиновници на ДАНС и КПКОНПИ, или с наблюдаващ прокурор, дали е определяна линия на държание и са давани тактически инструкции. Ако подсъдимата Иванчева не беше сложила непреодолими трудности от административен темперамент - посредством съзнателно безучастие и беше изпълнила отговорностите си по тази кореспонденция, то тогава тези дейности биха били изцяло безпредметни “, споделя съставът и добавя: „ Няма никакво съображение да се одобри, че органите на ДАНС, КПКОНПИ и на държавното обвиняване са били осведомени за държанието на подсъдимата Иванчева във връзка с очевидеца Ваклин преди той да се обърне към тях или пък че те предумишлено са го изпратили да предизвика подсъдимата “.
Върховен касационен съд заключва и, че „ всички дейности, които са сложили под надзор тримата подсъдими, са били в сходство с характера на хипотетичното закононарушение и неговото подмолно реализиране и са били позволени и следени във връзка с тяхната правомерност от самостоятелен съд “.
„ Не е нарушено правото на обективен правосъден развой, правото на отбрана и презумпцията за невиновност на тримата подсъдими, произнася се на финала Върховен касационен съд, като акцентира, че прегледани изолирано от цялостния доказателствен материал избрани обстоятелства, които са в интерес на защитната им теза, могат да се интерпретират както им е комфортно. „ Разбира се обаче, такава еднопластова интерпретация не е позволена, най-малко от страна на съдилищата и условията за разбор в цялост на събраните по делото доказателства “, написа още в решението на Върховен касационен съд.
От претекстовете на висшите съдии излиза наяве и още нещо – напълно пропагандни са били изказванията за „ зависимости “ и „ преднамереност “ на магистратите от профилираните органи по проблема, а шумно прокламираната теза, че тримата наказани са станали жертва на системата, се оказаха просто елементарна агитация, освен това, съгласно Върховен касационен съд, доста едва юридически аргументирана.
Върховен касационен съд безусловно разнищва и защитните тези на тримата подсъдими една по една, като в последна сметка заключва, че на база предоставените от прокуратурата доказателства - „ няма правнологично и житейско пояснение за друга друга интерпретация на тези обстоятелства, заради това не съществува правна и фактическа опция за различен, друг разбор, с изключение на този в поддръжка на обвинителната теза “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ