Управляващите отменят машинното гласуване за местни и парламентарни избори
Според ръководещите от ГЕРБ вотът с машини е нерешителен и безценен
© Юлия Лазарова Пет месеца откакто Народното събрание одобри промени в Изборния кодекс, с които беше написан проект за цялостно въвеждане на машинното гласоподаване, ръководещите внесоха в сряда в Народното събрание ремонти в изборните правила, с които отчасти го отстраняват. Те плануват гласуването с машини за локалните и парламентарните избори да бъде анулирано, а да остане единствено за вота за президент и за евродепутати.
Вносители на поправката са депутати от ГЕРБ, " Обединените патриоти " и " Воля ", а съгласно ръководителя на правната комисия Анна Александрова зад смяната стои и Движение за права и свободи, под чийто напън преди европейските избори бе признато поетапното въвеждане на цялостното машинно гласоподаване, което в началото предвиждаше гласоподаване с машини да има в 3000 секционни изборни комисии за евровота и 6000 за локалните избори.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък По думите на Александрова срещу анулацията на този тип гласоподаване са единствено Българска социалистическа партия, които са изразили мнението си по време на съвещанието на работната група по проблема към правната комисия предходна седмица. Депутатът от ГЕРБ Александър Ненков посочи, че смяната се прави в преходните и заключителни разпореждания на Изборния кодекс, с цел да няма опция да се внасят и други промени в изборните правила преди локалните избори, които ще се проведат в края на октомври.
Мотивите на ръководещите за анулацията
За смяната ръководещите от ГЕРБ се позоваха на отчет на Централната изборна комисия (ЦИК) за резултатите от машинното гласоподаване след европейските избори, който по думите на Александрова е " извънредно обезпокоителен ". " В него се показва, че сигурността на вота е застрашена и има компликации във връзка с узаконяването на машините ", сподели Александрова.
За тези компликации приказва и вицепремиерът Томислав Дончев предишния петък в Народното събрание като уточни, че в Изборния кодекс има неизясненост какво е одит, инспекция и какво е акредитиран орган във връзка с машинното гласоподаване. " Такъв сертифициращ орган няма. Като потенциал също няма. Няма държавен орган, на който в закон да му в вменено това ", сподели Дончев. Вицепремиерът предизвести и че за локалните избори машинното гласоподаване може да се окаже " доста огромна и скъпа случка с цената на доста неточности при отчитането на волята на гласоподавателите. "
Същите причини акцентираха и Ана Александрова и Александър Ненков при представянето на смяната в Изборния кодекс.
Още причини " срещу "
Председателят на правната комисия уточни, че за разлика от европейския избор, на който се гласоподава за една национална листа, за локалния избор гласоподавателят прави няколко избора - за кмет на община и на обитаемо място, за листа за общински съветници, а в огромните градове - София, Пловдив и Варна и за районни кметове. Има и преференциално гласоподаване за съветниците. " Това са 5 типа избори. Ако на локалните избори се гласоподава с 6000 машини, както е по закон, има риск от неуспех на вота, тъй като сигурността на вота е извънредно застрашена ", съобщи Александрова. Тя изясни, че на локалните избори гласуването е в два тура, сред които софтуера на машините би трябвало да се зареди още веднъж.
Ненков даде образец с европейските избори в София, където приемането на протоколите от секционните изборни комисии е завършило в 9 часа сутринта на идващия ден поради многото сбъркани протоколи от машинното гласоподаване в случай, че вотът е единствено в един тур и изборната интензивност е била относително ниска - 33%. " Машините за гласоподаване се оказаха едни скъпоструващи играчки, които не доведоха до по-честни и по-организирани избори ", сподели Ненков. Според разбора на ЦИК вотът на един гласоподавател с машини е коствал към 60 лева, а от тази опция на евроизборите са се възползвали дребен брой гласоподаватели - едвам 27% от гласувалите.
© Юлия Лазарова Пет месеца откакто Народното събрание одобри промени в Изборния кодекс, с които беше написан проект за цялостно въвеждане на машинното гласоподаване, ръководещите внесоха в сряда в Народното събрание ремонти в изборните правила, с които отчасти го отстраняват. Те плануват гласуването с машини за локалните и парламентарните избори да бъде анулирано, а да остане единствено за вота за президент и за евродепутати.
Вносители на поправката са депутати от ГЕРБ, " Обединените патриоти " и " Воля ", а съгласно ръководителя на правната комисия Анна Александрова зад смяната стои и Движение за права и свободи, под чийто напън преди европейските избори бе признато поетапното въвеждане на цялостното машинно гласоподаване, което в началото предвиждаше гласоподаване с машини да има в 3000 секционни изборни комисии за евровота и 6000 за локалните избори.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък По думите на Александрова срещу анулацията на този тип гласоподаване са единствено Българска социалистическа партия, които са изразили мнението си по време на съвещанието на работната група по проблема към правната комисия предходна седмица. Депутатът от ГЕРБ Александър Ненков посочи, че смяната се прави в преходните и заключителни разпореждания на Изборния кодекс, с цел да няма опция да се внасят и други промени в изборните правила преди локалните избори, които ще се проведат в края на октомври.
Мотивите на ръководещите за анулацията
За смяната ръководещите от ГЕРБ се позоваха на отчет на Централната изборна комисия (ЦИК) за резултатите от машинното гласоподаване след европейските избори, който по думите на Александрова е " извънредно обезпокоителен ". " В него се показва, че сигурността на вота е застрашена и има компликации във връзка с узаконяването на машините ", сподели Александрова.
За тези компликации приказва и вицепремиерът Томислав Дончев предишния петък в Народното събрание като уточни, че в Изборния кодекс има неизясненост какво е одит, инспекция и какво е акредитиран орган във връзка с машинното гласоподаване. " Такъв сертифициращ орган няма. Като потенциал също няма. Няма държавен орган, на който в закон да му в вменено това ", сподели Дончев. Вицепремиерът предизвести и че за локалните избори машинното гласоподаване може да се окаже " доста огромна и скъпа случка с цената на доста неточности при отчитането на волята на гласоподавателите. "
Същите причини акцентираха и Ана Александрова и Александър Ненков при представянето на смяната в Изборния кодекс.
Още причини " срещу "
Председателят на правната комисия уточни, че за разлика от европейския избор, на който се гласоподава за една национална листа, за локалния избор гласоподавателят прави няколко избора - за кмет на община и на обитаемо място, за листа за общински съветници, а в огромните градове - София, Пловдив и Варна и за районни кметове. Има и преференциално гласоподаване за съветниците. " Това са 5 типа избори. Ако на локалните избори се гласоподава с 6000 машини, както е по закон, има риск от неуспех на вота, тъй като сигурността на вота е извънредно застрашена ", съобщи Александрова. Тя изясни, че на локалните избори гласуването е в два тура, сред които софтуера на машините би трябвало да се зареди още веднъж.
Ненков даде образец с европейските избори в София, където приемането на протоколите от секционните изборни комисии е завършило в 9 часа сутринта на идващия ден поради многото сбъркани протоколи от машинното гласоподаване в случай, че вотът е единствено в един тур и изборната интензивност е била относително ниска - 33%. " Машините за гласоподаване се оказаха едни скъпоструващи играчки, които не доведоха до по-честни и по-организирани избори ", сподели Ненков. Според разбора на ЦИК вотът на един гласоподавател с машини е коствал към 60 лева, а от тази опция на евроизборите са се възползвали дребен брой гласоподаватели - едвам 27% от гласувалите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ