Според учения тя е била унищожена, а единствените останки от

Според учения тя е била унищожена, а единствените остатъци от нея са Фобос и Деймос
Марс не е съвършена сфера, а вместо това има вариации, които го вършат триаксиален по природа. Тази странна специфичност, дружно с обстоятелството, че на Червената планета са най-високите върхове и най-дълбоките каньони в Слънчевата система, съставляват " планетарен пъзел ". Според астронома от Военноморската обсерватория на Съединени американски щати Майкъл Ефроймски, те са " осезаемо доказателство ", че Марс в миналото е имал огромна луна, която по някакъв метод е избягала.

В изследване, който към момента следва да бъде рецензирано, Ефроймски показва голямата подутина на Марс покрай екватора на планетата, наречена Тарсис. Там се намират три от най-големите вулкани в Слънчевата система. Минали проучвания допускат, че потоците лава или други вътрешни сили са виновни за образуването на издутината.

Но има други проучвания, които допускат, че отнемането на този район от Марс няма да промени триосната форма на планетата, което накара Ефроймски да подозира, че може би от дълго време изгубена луна, която той назова Нерио, е виновна за образуването на тази подутина по време на Много ранна история на Марс, когато планетата към момента не се е втвърдила.

Чрез поредност от калкулации Ефроймски показва, че в случай че Нерио в действителност е съществувал и е бил най-малко една трета от размера на нашата Луна, той е могъл да упражни задоволително мощ, с цел да сътвори издутината, която по-късно е насърчила образуването на вулкани на планетата. Обектът е съдействал и за появяването на другите топографски особености на Марс.

Но какво се случило с тази от дълго време изгубена луна?

Ефроймски има една забавна доктрина: нещо се е разрушило в Нерио и всичко, което е останало, са днешните марсиански луни, Фобос и Деймос, които са релативно дребни.

Единственият метод да се потвърди теорията на Ефроймски е с извличането на повече марсиански данни.

Вече има няколко дейни задачи за откриване на мистериите на Марс, от това по какъв начин планетата е изгубила ранната си атмосфера до това дали има вода, скрита в прашните ѝ скали.

Може би повече неща ще бъдат разкрити, когато Япония започва своята задача за изследване на Марсианските луни през 2026 година, за проучване на Фобос и Деймос. Планирано е даже събиране на проби от Фобос, които да се върнат на Земята.

Всички данни от този план и спомагателни констатации от други задачи могат да допринесат доста за отговорите на въпросите, които Ефроймски повдигна в своята публикация, а по-късно и на някои, като ни приближат до разбирането на нашия планетарен комшия.