Според учени един мъх, растящ в пустинята Мохаве и Антарктида,

Интересно, дали какви растения могат да оцелеят на Марс?

Според учени един мъх, възходящ в пустинята Мохаве и Антарктида, може да се окаже основен инструмент за озеленяването и развиването на живот на Марс. Това е по този начин, защото растението вирее в необятен набор от среди – от Антарктида до пустинята Мохаве в Калифорния, Съединени американски щати, и, както откривателите откриха неотдавна, може да оцелее на суровата повърхнина на Марс без никаква отбрана. Вид мъх, носещ името Syntrichia caninervis, може да издържи на изискванията, сходни на тези на Марс, в това число суша, високи равнища на радиация и извънредно ниски температури, и затова може да се окаже ключът към озеленяването на Червената планета. В дивата природа този мъх образува обширна и здрава растителна завивка, която постоянно се среща в сухите земи. Така че една бъдеща цивилизация на Марс би могла да бъде съпроводена от това доста извънредно и стабилно малко растение.

Пустинният мъх Syntrichia caninervis е обещаващ претендент за първото растение за колонизиране на извънземни местообитания и неговото проучване слага основите за основаване на биологично устойчиви човешки хабитати отвън Земята.

Колонизацията на Марс

Според нова публикация, оповестена неотдавна в The Innovation, един тип мъх, открит в пустинята, който се назовава Syntrichia caninervis, може да оцелее и да пораства в суровата среда на Марс – т.е. при температури до -196 градуса по Целзий. Това дребно растение може да издържи и на равнища на гама радиация, които биха умъртвили множеството други форми на живот (гама радиацията е рискова за множеството живи същества заради високата си сила, която унищожава клетките). Мъхът Syntrichia caninervis е съвършено приспособен към рискови суши и мраз, в резюме, съвършен за повърхността на Червената планета.

Да напомним, че евентуалното проучване и заселване на Марс от хора е въпрос на далечното бъдеще. Първо, няма какво да се диша – тънката марсианска атмосфера се състои главно от въглероден диоксид с малко количество азот, аргон и водни пари. Второ, междинната температура на повърхността на най-близката до Земята планета, по данни на НАСА, е -60 °С, а през зимата, по-близо до полюсите, може да падне до -125 °С. През летния ден на екватора въздухът се нагрява до +20 °C, само че нощите на Марс към момента са студени (-73 °C).

Трето, водата на Марс съществува най-вече под формата на лед, а полярните ледени шапки са формирани от заледен въглероден диоксид (сух лед) и вода. Марс също по този начин няма магнитно поле като Земята, което значи, че всичко на повърхността му е изложено на високи равнища на галактическа радиация, които съставляват забележителен риск за откривателите и всичко, което може да се отглежда в марсианската почва.

Мъхът и радиацията

Наскоро учени организираха първото по рода си изследване, което дава вяра на всички бъдещи колонизатори на Марс. Авторите на проучването, което може да бъде открито в научното списание The Innovation, са тествали мъха Syntrichia caninervis за способността му да устоя на изискванията в космоса или на друга планета. Тъй като мъхът пораства в най-суровите условия на Земята – от Тибет до Антарктида – той е съвършен претендент за пренасяне на човечеството на други небесни тела.

Изследователите са подложили Syntrichia caninervis на серия от строги проби в лабораториите, като са довели растението до лимита на опциите му. За да оценят устойчивостта на мъха на рискови студове, китайските учени го съхраняват при -80 °C в профилиран фризер в продължение на три и пет години. Освен това го държат и при -196 °C в контейнер с течен азот за 15 и 30 дни. При всеки от сюжетите растенията са били в положение да се възстановят след размразяването.

След размразяването откривателите откриват, че мъхът се възвръща и пораства. Освен това, в случай че растението е било обезводнено преди този момент, то се възвръща по-бързо. Те също по този начин тествали Syntrichia caninervis при разнообразни дози радиация и открили, че мъхът оцелява и даже се развива и процъфтява при равнища до 500 Gy (Gray е мерна единица за погълнатата доза йонизираща радиация).

Да напомним, че 1 Gy е дозата, при която 1 джаул сила от йонизиращо излъчване се предава на маса от 1 kg. Извънсистемната единица за погълната доза е rad, затова 1 Gy = 100 rad. За съпоставяне, хората нормално умират след облъчване с към 8 Gy.

Екстремалните условия

След това учените комбинират всички фактори на марсианската околна среда и излагат растението на ниски температури, ниско атмосферно налягане (Марс има доста по-ниско атмосферно налягане от Земята), въздух с 95% наличие на въглероден диоксид (CO2) и високи равнища на ултравиолетова радиация. Резултатите демонстрират, че в случай че мъхът е бил авансово изсушен, той се възвръща на 100% след 30 дни, до момента в който други растения, които са получили вода, също се възвръщат, само че с доста по-бавни темпове.

„ Нашето проучване демонстрира, че екологичната резистентност на мъха Syntrichia caninervis превъзхожда тази на някои мощно устойчиви на стрес микроорганизми и тихоходки. Нещо повече, това растение освен не претърпява пагубно увреждане на клетките, само че и демонстрира невероятна естествена акомодация “, пишат създателите на научния труд, измежду които са еколозите Даоюан Джан и Юанмин Джан и ботаникът Тинюн Куанг от Китайската академия на науките.

Отглеждането на сухоземни растения на Марс би могло да помогне на учените да създадат сухата му повърхнина най-малко малко по-пригодна за обитаване.

„ Уникалните знания, получени от нашето проучване, слагат основите на колонизирането на галактическото пространство благодарение на естествено подбрани растения, приспособени към рискови стресови условия “, споделят специалистите.

Въпреки че това е вълнуващо изобретение, към момента има доста работа, която би трябвало да се свърши, преди хората да стартират да отглеждат тези типове растения в тестови режим на марсианската почва. Не единствено, че първо би трябвало да стигнем до Марс, който е на 225 милиона километра от Земята, само че и проучванията на растителния живот в космоса са към момента в начален етап. Следващата стъпка съгласно откривателите ще бъде да тестват този мъх в действителни галактически условия – с цел да видят дали резултатите могат да бъдат възпроизведени на Земята.

Растението пионер

Въпреки че има още доста път да се извърви, с цел да се основат самодостатъчни местообитания на други планети, създателите на новото изследване съумяват да показват огромния капацитет на мъха Syntrichia caninervis като ново растение, уместно за суровата марсианска среда.

„ С взор към бъдещето се надяваме, че този обещаващ мъх може да бъде пренесен на Марс или Луната, с цел да се проучат в допълнение опциите за колонизиране и напредък на растенията в галактическото пространство “, заключават създателите на проучването.

Най-важното може би е, че Syntrichia caninervis може да способства за ръководството на атмосферните, геоложките и екологичните процеси, нужни на другите висши растения и животни, и в това време да способства за основаването на нови местообитания, удобни за дълготрайното заселване на хора.

По този метод този изумително резистентен мъх показва капацитета си на пионерско растение за развъждане на Марс, Луната или други планети. Изглежда, че героят на Мат Деймън във кино лентата „ Марсианецът “ на вятъра е отглеждал картофи.

А съгласно предходно изследване може да се окаже допустимо развъждането на ориз на Марс. Марс разполага с няколко потребни ресурса: вода, реголит (т.е. струпване на прахуляк и фрагменти от материали, които съставляват външния пласт на повърхността на скалистите планети), светлина и въглероден диоксид. Тези запаси могат да се употребяват за произвеждане на нова биомаса и по този метод за произвеждане на храна. Изследванията в тази област се правят все по-активно.