Информационният парадокс на черните дупки и решението на Стивън Хокинг
Според общоприетото схващане за природата на черните дупки, което се основава на Общата доктрина на относителността на Айнщайн, всичко, което премине хоризонтът на събитията, е изгубено вечно. Дори и светлината не може да избяга от гигантското гравитационно привличане на черната дупка, и по тази причина в действителност те получават своето име “черни ”. През седемдесетте години на предишния век Хокинг потвърди, че в действителност избран тип частици могат да избягат от хоризонта на събитията на черната дупка. Това се случва при поглъщането на двойки частица-античастица. Тогава дупката гълтам едната, а другата, следвайки законите на квантовата механика, се излъчва в галактическото пространство, отнасяйки малко сила от черната дупка със себе си. Заради това приключване на сила е теоретично черните дупки да могат да изчезват, и след тях да остане като диря единствено електромагнитното излъчване, което са оставили, което е и наречено на името на откривателя си, Хокингово излъчване.
Проблемът в това, обаче е, че радиацията няма да съдържа потребна информация за всичко, което черната дупка е поглъщала, и информацията за него ще е изчезнала вечно. А това не хармонира добре с разбиранията на актуалната физика, съгласно които постоянно е допустимо по принцип потокът на времето да се обърне. И на доктрина, процесите на Вселената би трябвало да наподобяват същите, в случай че се следят напред и обратно във времето. Но напълно неотдавна, през 2016 година, Стивън Хокинг предложи решение на този абсурд. Според неговите калкулации е допустимо черните дупки да имат необикновен тип “ореол ”, който да може да съдържа информация за техните “вътрешни ” истории. Ореолът представлява нискоенергийни квантови възбуждания, които носят със себе си информативен модел на всичко, което в миналото е било погълнато от гравитацията на дупката, и този модел остава дълго откакто дупката се “изпари ”.
Science Alert
