Ниската активност ще е основният фактор за резултата от изборите
Според социологическите изследвания при започване на акцията ГЕРБ изпреварва " Продължаваме промяната ". Данните могат да се интерпретират, че ГЕРБ резервира поддръжката си, а при останалите партии има спад. Кампанията ще има решаваща роля за изборите на 2-ри октомври.
През ноемри 2021 година нито една социологическа организация в България нито спечелилия в третите тогава предварителни избори, нито мястото на която и да е партия в крайния резултат. Нещо повече, тотално сбъркани се оказаха освен прогнозите за вота, а и данните от екзитполовете в самия избирателен ден.
И до момента в който изследванията посочваха по какъв начин изборите ще бъдат извоювани от ГЕРБ, се оказа че има вълна от неодобрение против партията на Борисов, макар предходните два безуспешни опита да бъде формирано държавно управление без присъединяване на ГЕРБ. Това докара до нов решителен победител - " Продължаваме промяната " на тогава досегашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.
По-малко от година по-късно Петков и Василев са някогашни министър председател и финансов министър, а социологическите изследвания нареждаха до неотдавна групировката им наедно с ГЕРБ като любимци на предварителните избори на 2 октомври - откакто кабинетът беше свален с общите старания на Има Такъв Народ, ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ". Данните от социологическите изследвания, оповестени в последните дни, при старта на предизборната акция, обаче чертаят друга картина.
Реклама
Според " Алфа рисърч " в идващия парламент евентуално ще има седем политически сили. Моментната фотография на електоралните настройки сочи още, че ГЕРБ (23.4%) започва с превес от шест процентни пункта пред Политическа партия (17.5). Сходни са данните и в оповестеното ден по-рано изследване на организация " Тренд " - с разлика сред ГЕРБ и Политическа партия от пет пункта.
И " Алфра рисърч " и " Тренд " на този стадий оставят " ИТН " под бариерата от 4%, само че въпреки всичко покрай влизането в идващия парламент. Отново и двете организации мерят за момента Българска социалистическа партия под 10%, като я поредреждат след Движение за права и свободи. А съгласно " Тренд " левицата е изпреварена освен от Движението за права и свободи, а и от антизападната " Възраждане ". В началото на акцията съгласно социолозите " Демократична България " се радва на над 7 на 100 утвърждение.
Прогнозните резултатите могат да бъдат интерпретирани без изключително усложнение, настояват пред " Капитал " социолози, съгласно които съвсем несъмнено е, че държавно управление след изборите през октомври няма да има. На фона на тежкото миналогодишно разминаване обаче в обществените мрежи, а и в медиите стартира да се прокрадва въпросът дали няма да се случи същото и в този момент.
Социолози и политолози, с които " Капитал " беседва считат, че сходни генерални неточности в прогнозите за тези изборите са съвсем минимални.
Реклама
Причината съгласно социолога Живко Георгиев е в разликата сред " протестен " и " углавен избор ". " През 2021 година имаше мощно углавен избор, а тази година ще е протестен ", уточни той. И разказа разликата сред двата типа гласоподаване: " протестният избор се характеризира по-скоро с негласуване, с ниска изборна интензивност, до момента в който при наказателния избор групировката, която се явява като опция получава ненадейно висок % поддръжка ".
Георгиев напомни, че против ГЕРБ и Бойко Борисов през цялата 2021 година разнообразни обединения концентрираха желанието на българите да санкционират управлявалите 12 години. " Затова и първо Има Такъв Народ беше разпозната като опция, след това пък поддръжката за нея стихна, защото хората видяха друга групировка, която излиза напред - това беше Политическа партия ", разяснява той.
По думите му разликата с актуалната обстановка е, че в този момент углавен избор няма да има, само че ще има протестен - т.е. интензивността се чака да бъде по-ниска. " При ГЕРБ има опазване на поддръжката към партията, а при останалите има спад - по тази причина и на този стадий данните сочат това ", счита Георгиев.
Политологът доктор Милен Любенов също е на мнение, че ниската изборна интензивност ще бъде един от главните фактори на идния избор, само че посочи, че " Няма по какъв начин тя да се пресметна с акуратност ", отбелязва той.
През ноемри 2021 година нито една социологическа организация в България нито спечелилия в третите тогава предварителни избори, нито мястото на която и да е партия в крайния резултат. Нещо повече, тотално сбъркани се оказаха освен прогнозите за вота, а и данните от екзитполовете в самия избирателен ден.
И до момента в който изследванията посочваха по какъв начин изборите ще бъдат извоювани от ГЕРБ, се оказа че има вълна от неодобрение против партията на Борисов, макар предходните два безуспешни опита да бъде формирано държавно управление без присъединяване на ГЕРБ. Това докара до нов решителен победител - " Продължаваме промяната " на тогава досегашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.
По-малко от година по-късно Петков и Василев са някогашни министър председател и финансов министър, а социологическите изследвания нареждаха до неотдавна групировката им наедно с ГЕРБ като любимци на предварителните избори на 2 октомври - откакто кабинетът беше свален с общите старания на Има Такъв Народ, ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ". Данните от социологическите изследвания, оповестени в последните дни, при старта на предизборната акция, обаче чертаят друга картина.
Реклама
Според " Алфа рисърч " в идващия парламент евентуално ще има седем политически сили. Моментната фотография на електоралните настройки сочи още, че ГЕРБ (23.4%) започва с превес от шест процентни пункта пред Политическа партия (17.5). Сходни са данните и в оповестеното ден по-рано изследване на организация " Тренд " - с разлика сред ГЕРБ и Политическа партия от пет пункта.
И " Алфра рисърч " и " Тренд " на този стадий оставят " ИТН " под бариерата от 4%, само че въпреки всичко покрай влизането в идващия парламент. Отново и двете организации мерят за момента Българска социалистическа партия под 10%, като я поредреждат след Движение за права и свободи. А съгласно " Тренд " левицата е изпреварена освен от Движението за права и свободи, а и от антизападната " Възраждане ". В началото на акцията съгласно социолозите " Демократична България " се радва на над 7 на 100 утвърждение.
Прогнозните резултатите могат да бъдат интерпретирани без изключително усложнение, настояват пред " Капитал " социолози, съгласно които съвсем несъмнено е, че държавно управление след изборите през октомври няма да има. На фона на тежкото миналогодишно разминаване обаче в обществените мрежи, а и в медиите стартира да се прокрадва въпросът дали няма да се случи същото и в този момент.
Социолози и политолози, с които " Капитал " беседва считат, че сходни генерални неточности в прогнозите за тези изборите са съвсем минимални.
Реклама
Причината съгласно социолога Живко Георгиев е в разликата сред " протестен " и " углавен избор ". " През 2021 година имаше мощно углавен избор, а тази година ще е протестен ", уточни той. И разказа разликата сред двата типа гласоподаване: " протестният избор се характеризира по-скоро с негласуване, с ниска изборна интензивност, до момента в който при наказателния избор групировката, която се явява като опция получава ненадейно висок % поддръжка ".
Георгиев напомни, че против ГЕРБ и Бойко Борисов през цялата 2021 година разнообразни обединения концентрираха желанието на българите да санкционират управлявалите 12 години. " Затова и първо Има Такъв Народ беше разпозната като опция, след това пък поддръжката за нея стихна, защото хората видяха друга групировка, която излиза напред - това беше Политическа партия ", разяснява той.
По думите му разликата с актуалната обстановка е, че в този момент углавен избор няма да има, само че ще има протестен - т.е. интензивността се чака да бъде по-ниска. " При ГЕРБ има опазване на поддръжката към партията, а при останалите има спад - по тази причина и на този стадий данните сочат това ", счита Георгиев.
Политологът доктор Милен Любенов също е на мнение, че ниската изборна интензивност ще бъде един от главните фактори на идния избор, само че посочи, че " Няма по какъв начин тя да се пресметна с акуратност ", отбелязва той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ