Според слуховете Геле е живял поне от една година в

Според слуховете Геле е живял най-малко от една година в България. След като му е сложена тежката диагноза и се оказва, че не му остава доста живот, той предпочел да прекара края на живота си вкъщи, при фамилията си, с което постоянно е имал мощна връзка. Живял е незабележимо и без да обявява наличието си – не че и Министерство на вътрешните работи е положило доста старания да го търси. Умира в дома си, измежду най-близките си хора. Мистерия остава по какъв начин и от кое място е пристигнал в страната. „ В Дупница всички знаехме, че към този момент си е тук ”, споделят хора от града.

„ Очите ” и „ ушите ” на ДАНС би трябвало да са засекли появяването в страната на търсения от Интерпол някогашен полицейски чиновник, макар че е по-удобна версията формалната версия – появил се е единствено ден преди да почине, разчувствал се е и е паднал, покосен от инфаркт, разясняват ветерани от службите. Да напомним апропо, че дирекция „ Национална сигурност ” в Кюстендил през 2020 и 2021 година се ръководи от самия Пламен Тончев, който остава там до назначението му за началник на цялата Агенция.

Несъмнено, Геле е минал (друг е въпросът дали единствено веднъж) държавната граница като „ бял човек ”, най-малкото тъй като е някогашен служител на реда, с доста другари в службите, а е и човек с финансови благоприятни условия и знае по какъв начин да го направи, вместо да заляга в шубраците на зелената граница или пък да се промушва в препълнен камион с бежанци.

Такива утопии показа управлението на Министерство на вътрешните работи, както и неуместния вид, че Ангел Христов е върнат в страната към този момент мъртъв.

„ Компетентни ” криминалисти споделиха от телевизионния екран и други свои мечти, коя от коя по-нелепи: че е токсичен, че инфарктът е провокиран, че е погубен в Дубай… единствено не се появиха в този подтекст и извънземни! Последно, вътрешният министър Демерджиев изрече съмнение, че може да е влезнал от Гърция, в натоварени часове на граничния пункт, когато контролът е по-хлабав, само че изрично не бил дохвърчал със аероплан.

Ангел Христов и Пламен Галев бяха наречени от медиите братя Галеви, макар че нямат родствена връзка. Свързва ги работата им в отряда за битка с тероризма. Пламен Галев е от Дупница, а Ангел Христов е роден в Сандански, където живеят сестра му и брат му, също полицейски чиновник.

Геле няма нищо срещу да остане в сянката на Галев. По негови думи: „ Пламен постоянно е бил водачът. Той е водещият в нашата връзка. Винаги съм го признавал, той е по-умният. Пламен е емблемата. Казват братя Галеви, не споделят братя Христови. От много време сме дружно, само че другояче ни оповестиха за братя от неведение. ”

Приживе сътрудник на Ангел Христов и Пламен Галев в отряда на баретите е не по-малко нашумелият Златомир Иванов-Баретата, с който резервират другарството си. Алексей Петров пък е бил пълководец на звеното, в което служи Пламен Галев.

По думите на самия Ангел Христов те напущат държавната работа със „ страхотни кавги ”. „ Оттогава сме афектирани и не желаеме повече да бъдем държавни чиновници – споделя той. – Участвахме в разработки и по наши каузи са дадени тежки присъди, има и доживотни присъди. Върнали сме на страната исторически и културни полезности, които по това време костваха над 3 милиона паунда. Сред тях беше и една от осемте непокътнати до момента в света цигулки „ Страдивариус ”.

За съответните аргументи, които ги карат да изоставен отряда, Ангел Христов загатва: „ Имаше миг, в който работехме по контрабанда. Засякохме следния диалог: „ Едно нещо като не става с пари, става с патрони. ” Ставаше въпрос за нас. Идваха да ни оферират пари, с цел да се откажем. Точно тогава страната се отхвърли от нас. След всичко, което се случи по-нататък, си тръгнахме мощно огорчени. Тази засегнатост я има и до момента, само че в това време остана самосъзнанието ни на чиновници от Министерство на вътрешните работи. ”

С реномето на някогашни барети двамата и още няколко техни другари от отряда дебаркират в Дупница през 1993 година

Официалната версия е, че са изпратени, с цел да дадат отпор на вилнеещите из региона остриета на ВИС и Иво Карамански, и най-много с цел да управляват трафика на синтетичните опиати от фармацевтичния комбинат в града. Пламен Галев има опит в тази работа. В годините на соца той работи под прикритие в завода и като елементарен „ охранител ” съумява да разбие канал за експорт на психотропни субстанции.

Награден е с високо държавно отличие, по-късно е пратен на полицейски курс на ФБР в Съединени американски щати, а не в Будапеща, където отиват множеството фрагменти на Министерство на вътрешните работи.

Източник: narod.bg