Според синоптиците все още сме далеч от големите студове, но

Според синоптиците към момента сме надалеч от огромните студове, само че въпреки всичко е значимо да знаем по какъв начин да да се предпазим от миносовите температури, на които напълно скоро ще бъдем изложени. Когато живакът в термометри падне до минус 10 градуса човек би трябвало да е доста добре облечен преди да напусне дома си.

Топлата връхна дреха задържително би трябвало да има външен пласт, който да е резистентен на вятър. Носенето на шапка, шал и ръкавици също е наложително - даже при температури към нулата. Както и водоустойчивите обувки, които ще подсигуряват, че краката ще останат сухи. Освен това човек би трябвало да се движи непрестанно, с цел да не замръзне.

Замръзване на роговицата на окото

Ако човек е на открито в студено време (особено когато върви бързо или тича), очите му стартират да сълзят. Това е чисто постепенен механизъм – по този метод окото прави опит да снижи температурата на заледяване. Специалистите пък настояват, че постоянното намигване ще резервира очите в положително положение, когато човек се разхожда на открито в студа.

Но ситуацията става напълно друго, в случай че се карат ски или се практикува различен зимен спорт във прохладно и мразовито време. Тогава е неотложно човек да носи очила, в случай че не желае да си навлече здравословни проблеми. Група откриватели настояват, че в случай че човек държи очите си отворени при мощен вятър и мраз без отбрана, студът може в действителност да докара до заледяване на роговицата на окото.



Хората, които носят контактни лещи, би трябвало да са изключително деликатни през зимата. Възможно е, в случай че времето е прекомерно мразовито, те да замръзнат по този начин, че да залепнат за очните ябълки. В сходни обстановки се предлага стопляне на замръзналите очи с ръце или благодарение на компреси. Това обаче няма да помогне да се избегне краткотрайното замъгляване на зрението.

При по-тежките положения очите се „ размразяват “ с лекарска помощ. А всяко увреждане се лекува с дни и даже със седмици. Въпреки това човек би трябвало да има едно мислено, че може да се стигне и до възстановителна хирургия, в случай че замръзването докара до загуба на тъкан. Така че не забравяйте очилата, нищо че е зима, припомнят офталмолозите.

Измръзване на кожата и тъканите

Крайниците, за разлика от очите, могат да замръзнат изцяло. Това може да докара до загуба на крайник, ухо или пръст. Ето за какво човек би трябвало да си е поставил топли обувки и да се е въоръжил с шапка, шал и ръкавици, когато излиза на открито в студа.

Измръзването предизвиква освен парене и изтръпване на кожата, само че постоянно визира мускулите, тъканите и даже мазнините под нея. Рискът е изключително висок, в случай че облеклата не са подобаващи за времето. Когато температурата падне под минус 40 градуса по Целзий, кожата може да замръзне за минути. И колкото по-дълго е изложен човек на въздействието на студа, толкоз по-вероятно е да се стигне до положение, изискващо ампутация на замръзналия сектор от тялото.



Според специалистите температури до минус 10 градуса по Целзий не крият огромен риск за здравето на индивида, при минус 20 обаче рискът е сдържан, при минус 30 – висок, а над 40 вероятността от настъпването на увреждания е сериозен. И това не важи единствено за хората, а и за животните. За тях зимата също е сложен сезон. Въпреки пухкавата им четина крайниците на домашните любимци също са изложени на риск. Когато рисковият мраз доближи вътрешността на тялото, поражда опасност и за индивида, и за неговия любим.

Тялото се „ самоизключва “

Когато публично се предизвестява за извънредно ниски температури, това би трябвало да се взема на съществено. Защото, в случай че човек не е облечен уместно или е без заслон, мощният мраз може да го убие. При това безусловно, безапелационни са експертите.

Те изясняват, че човешкото тяло е приспособено да поддържа вътрешна температура към 37 градуса. Всяко отклоняване е сериозен проблем, а когато температурата на тялото стартира да пада, настава преохлаждане, или така наречен хипотермия. Понижаването на температурата до 32-35 градуса започва развой, съпроводен с непрекъснато трептене, отмалялост, учестено дишане и други признаци.



Охлаждането на тялото до 32 градуса се назовава умерена хипотермия. В този случай дишането се забавя заради хиповентилация на белите дробове. Поведението на човек в сходна обстановка е сходно на това, в случай че е в нетрезво положение – неприятна съгласуваност, клатушкане, неразбираем диалект, очевидно комплициране и така нататък Спирането на треперенето е неприятен знак.

Когато температурата на тялото падне под 28 градуса, се усилва рискът от гибел. Ако наблюдавате човек в такова положение, бихте си помислили, че той е мъртъв. Около тази граница съзнанието се губи, зениците се уголемяват, дишането и пулсът са едвам забележими. Тялото безусловно се „ самоизключва “. Тежките стадии на хипотермията изискват незабавна реанимация, безапелационни са лекарите.

Ефектът „ парадоксално събличане “

Много рядко, само че въпреки всичко се случва, хора, починали от хипотермия, в последните си минути на мъка да си смъкват облеклата. Може би някои са чували за цели групи от алпинисти, които са открити мъртви и изцяло голи в планината. Дрехите им пък били сгънати прилежно наоколо. Според учените полицията неправилно приема тези случаи за обир. Те приказват за така наречен парадоксално събличане.

Германски учени изследвали 69 смъртни случая от хипотермия (в интервала от 1978 година до 1994 г.). Така те разкрили, че към 25% е от жертвите са със свалени облекла преди гибелта. Оказало се, че хипотермията понижава умствените качества на хората и обърква техните мисли. В по-късни стадии тя забавя притока на кръв и кръвоносните съдове се уголемяват. Това основава у алпинистите чувството, че „ горят “. Но тялото им в действителност бързо губи топлота. Усещането за топлота обаче ги кара да се събличат и да се обричат на крах.



Според учените има и още едно необичайно положение – „ последно закопаване “. То също е в основата на множеството жертви от хипотермия. В човешкия мозък под въздействието на студа се задейства самостоятелен развой, сходен на инстинкта на животните, които копаят дупки, с цел да презимуват. Ето за какво последното изпитание, което прави човек, преди да замръзне, е да се зарови в снега, като по този метод безусловно се погребва.

В една публикация от 1995 година откриватели от Германия разказват жертви на хипотермията в състояние, което се показва като краен механизъм на отбрана.

Превръщането в мумия

Ако човек загине, когато времето е задоволително студено и изсъхнало, тялото му се трансформира в замръзнала мумия. Алпинистът може да си остане по този начин доста дълго време, без значение дали е в неопределеност, или е открит в планината от спасителите.

Пример може да се даде с Джордж Малъри, откривател на Еверест, който изчезна безследно през 1924 година Екип от алпинисти обаче го намира през 1999 година Голяма част от облеклата му били окъсани, само че плътта под тях – изумително непокътната, въпреки и надълбоко замръзнала. Учените настояват, че Малъри евентуално е умрял след тежко рухване, а тялото му е било „ заровено “ там, където е открито – на 8400 метра над морското ниво.



При температури под минус 55 градуса по Целзий тялото може да се резервира още по-дълго. През 2004 година планинари намерили непокътнати телата на трима австро-унгарски бойци, запечатани в хладилник от 1918 година, на границата сред Италия и Австрия. Но това не е лимитът. В Италия през 1991 година, на надморска височина от 3200 м, вследствие на топенето на един хладилник е открита мумия на човек от каменната ера. Учените я нарекли Йоци. Той е преседял в леда цели 5300 година