Според синоптичките дните са опасно горещи, а според видели и

Според синоптичките дните са рисково горещи, а съгласно видели и препатили българи малките екрани единствено плашат хората. Кодовете за заплаха, с които шарят страната, са повече за суматоха, в сравнение с от изгода. Август е месец за вършитба и никакъв зной не възпира селяка. Е, в този момент не вършеят, в действителност, само че от това жегата не се повишава. А и самите горещини не са, да речеш, екваториални. Капели, панами, омбрели се продават без ваучър, а слънчеви очила – най-висша мода – заливат пазара. Пневмонии се разпълзяват от климатика, сметките за ток пораждат студени тръпки. Но възприятието за опасност, за пожар и безоблачен удар извира отвред, съседът не смее да изтича до метрото, като че ли слънцето има да му отмъщава за нещо. Човекът е почтен по всички точки, само че са му основали възприятието, че е преследван, причакван, набелязан.

Метео-параноята е най-невинната форма за обработка на обществото в наши дни. Сплашването, разколебаването на националното схващане, вкарването на стрес и многозначителна неопределеност във всекидневието на страната е процедура на днешното ръководство. Зад нея се правят фактически рискови каузи, които карат хората да се избавят с бягство или покорно да преотстъпват ръководството на живота си. Което си е към този момент действителният риск: да се оставиш на волята на управници и олигарси.

Държава като нашата те заплашва със самата си същина. Подкопана отвред, с обезвредени от корупцията закони, с разгула на властови и престъпни „ престижи ” тя просто може всеки момент да се събори и да си затрупа популацията. Самата й сграда е унищожена от прекрояване и бездарни поправки, тя не действа съгласно предназначението си, не служи за заслон и за протекция. Стихиите се разполагат в нея, възбуждат се от неналичието на рационално противопоставяне: порои, пожари и виелици са същинските й стопани, индивидът в тази страна е изгубил мястото си на първи в природата. Предаден на нейната благосклонност, той като че ли има повече късмет, в сравнение с в ръцете на страната.

Защото тя го заплашва с всичко, което му дължи.  Отговорна е за неговото здраве, а го принуждава да си го купува от търговци с цинични ценоразписи. Редуват се акции за здравна помощ за деца на неплатежоспособни родители. Тя, страната, гледа равнодушно по какъв начин небогати хора с есемеси пробват да я анулират в този дълг и понякога се намесва, с цел да обърка нещо – от време на време и съдбовно.

Цели генерации са сложени в заплаха от кашата в образованието. Бъдещето им е компрометирано още в детството от нечисти пристрастености и политиканство в образователните стратегии. Истината в просветителното дело е като имунизацията при инфекциозните заболявания. Днес деца всеобщо боледуват от почтената в миналото болест морбили. Причината – не са ваксинирани. Така отсъствието на истина в българското обучение прави децата беззащитни пред утрешните инфекции, извиращи от политиката. Днес в просветното дело се бъркат всевъзможни годни и негодни, образовани и „ полу ”, доброжелателни и в противен случай, локални и непознати лица.  Най-привлекателни за интервенция са историята и литературата. Това лишава тези предмети от обективност, истината бива деформирана, от време на време и напълно „ модифицирана ”. А на младите е нужна цялата истина, охулването на един интервал и идеализирането на различен ги лишава от връзките, от логиката, от мъдростта на историята. Изгубва се смисълът на всичко, което в действителност следва да им се преподава: че лъжата поражда неистина, диктатурата – тирания, че кръвта от през вчерашния ден довежда до кръв през днешния ден. Тази истина им е нужна, с цел да извлекат нужната поука от историята. Оная история, която те ще пишат отсега нататък: със личния си живот. Без тая мъдрост тяхното бъдеще ще изобилства с рискове – най-много с заплахата да се окаже като нашето минало.

Генератор на рискове е самият държавен механизъм. Както в живота необезопасена машина може да убие и осакати човек, по този начин и нашата страна в ръцете на неуки и негодни хора може да смачка или да откъсне живо месо от държавния живот. Унищожени бяха цели браншове от българското стопанство. Сключват се прибързани, недомислени контракти, които слагат в риск утрешната целокупност на страната. Тайно се разполагат непознати военни бази, които трансформират страната в цел при утринен нуклеарен спор. Странни назначения в дипломатическата работа заплашват даже българите в чужбина – хората стачкуват, инстинктите ги предизвестяват. Опасно е и съсипването на културния живот, ощетяването на културния слой в съзнанието на българина. Нивото на управниците ни в областите просвета и знание е постоянно анекдотично. И това е другата заплаха: нагледният образец, че в тази страна човек може да се издигне не с обучение, труд и себеизграждане, а с други „ качества ” и средства, обезсърчава новите генерации, обезсмисля образованието и креативното изпитание. Което пък е заплаха, за чийто мащаб можем единствено да се догаждаме.

Тези дни се струпаха всевъзможни престъпни вести. Нередовен мъж отвлече и погуби момиченце. В тресавище край София откриха разчленени човешки тела. Прочут углавен юрист, видял и осмислил какви ли не ужасии от незаконния свят, въздъхна: от страна на розите ние се трансформираме в страна на вампирите. Нямате ли и вие чувството, че мирният ни, порядъчен до наскоро живот вампирясва и може би в никакъв случай няма да се възвърне заради трескавия боязън, нагнетяван в публичното схващане – от хора, както и от цели класи, които печелят от него и посредством него опростяват и подсигуряват своето благополучие?

Отвсякъде прииждат закани и тревожни вести. И ние подвигаме огради от юг и от север, колим и „ загробваме ” животни, безпомощно се сражаваме с комари. Чуми и екзотични болести тровят духа ни, заплашват децата ни, залъка, утрешния ден. Погълнати сме от своите страхове, опитваме се да оцелеем, да спасим някой и различен отломък от живота си. А зад тила ни власт, корупция и олигархия въртят своите черни каузи (по-точно сиви, доколкото това е една цяла стопанска система, точно „ сива ”), обезсмислят цялата ни зоркост, която постепенно и бавно минава в безразличие. Нещо като равнодушие, единствено че тъмно.

Живеем в рискова страна и осъзнали това един път, повече нищо не може да ни уплаши. И като изгубваме всички страхове, изгубваме и страха от Бога. Което към този момент е неспасяемо...

Истинската danger. 100-процентовата...