Според синдиката вместо досегашните 933 лева тя трябва да стане

Според синдиката вместо досегашните 933 лв. тя би трябвало да стане 1077,65 лв.

1077,65 лв. вместо досегашните 933 би трябвало да бъде минималната работна заплата за страната за 2025 година. Това сочат сметките на КНСБ, представени от БНР. 

От синдиката припомниха, че до 1 септември е законовият период, в който общественият министър Ивайло Иванов би трябвало да приготви държавното разпореждане, в което да се запише новият размер. 

Междувременно, от Института за пазарна стопанска система се оповестиха за промени в механизма за установяване на минималната заплата с аргумента, че има огромни районни и отраслови разлики в съотношението сред нея и междинната заплата. 

Съгласно наредбите на Кодекса на труда, минималната работна заплата за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година. Тя е 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. 

Всички нужни за сметките данни към този момент бяха оповестени от Националния статистически институт. 

От КНСБ прецизираха, че защото 1 септември е неделя, е допустимо новият размер на най-ниското заплащане да стане явен още на 30 август в петък. В разбор на Института за пазарна стопанска система се показва, че използването на новия механизъм фиксира минималната заплата за 2024 година на 933 лева, което докара до нарастване от 153 лева за една година – най-голямото нарастване през последните 25 години. Сметките на специалистите в Института също демонстрират сумата 1077 лв. за следващата година или 144 лв. повече по отношение на настоящия размер. 

Анализът сочи, че растежът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 година и 13% за 2025 година, което дава отговор както на забавянето на растежа на междинните заплати и успокояването на възходящата динамичност на пазара на труда, по този начин и на по-бавния общ стопански напредък.  

От Института акцентират, че огромните отраслови и районни разлики в изискванията на пазара на труда изискват да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не разреши на минималната заплата, изтъквам, с нападателния си растеж да се трансформира в прекомерно огромна преграда.