Според сателитните данни на системата Copernicus, зимният сезон в Европа

Според сателитните данни на системата Copernicus, зимният сезон в Европа се е скъсил с 24 дни за последните две десетилетия. В някои региони на Алпите снегът идва с повече от месец забавяне и се топи рекордно бързо – с цели 36 дни по-рано.

" Снегът към този момент не е сигурен източник на вода. А това трансформира всичко – от земеделието до енергетиката ", споделя климатологът доктор Росица Аврамова.

Там, където в миналото зимата рисуваше пейзажи от сняг и лед, през днешния ден все по-често виждаме тиня и суха трева. Средната надморска височина, на която снегът се задържа, се е повишила с към 300 метра.

За България това значи по-малко сняг по Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода напролет и по-тежки засушавания през лятото.

" Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода, която храни реките и язовирите. Без нея те се пълнят внезапно и след това изсъхват. Сезонният баланс се разрушава ", изяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук.

Според изследване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Най-застрашени са Балканите, където климатът се затопля по-бързо, а планините са по-ниски.

Зимните курорти в Алпите и България – Банско, Боровец, Пампорово – към този момент харчат повече вода и електрическа енергия за неестествен сняг, в сравнение с за отопление.

Но това не е стабилно решение – с цел да се покрие единствено един скат с 30 сантиметра сняг, са нужни два милиона литра вода.