Учени предлагат идея за съхранение на данни в пластмасов аналог на ДНК
Според разнообразни оценки размерът на цифровите данни в света е надхвърлил 175 зетабайта (1 зетабайт е еднакъв на 1 милиард терабайта). Страшно е да си представим какъв брой би тежало това количество, когато бъде записано на твърди дискове. И въпреки всичко размерът на информацията продължава да нараства експоненциално. Дори при запазване на информация в ДНК записването на това количество данни би изисквало към един звук биологичен материал. За благополучие този способ на запис е надалеч пред другите във връзка с съотношението сред размера на данните и масата и точно това притегля вниманието на учените.
Много научни публикации са отдадени на създаването на технологии за запис на информация в ДНК. Природата в продължение на милиарди години еволюция е изработила механизъм за предаване на информация за наследствените свойства и характерности на биологичните организми от потомство на потомство. Този способ подсигурява висока акуратност, надеждност и сдържаност – всички тези характерности са от значително значение за дълготрайното предпазване на данни. В ДНК може да се съхранява информация без повреди в продължение на десетки и даже стотици години, а при съществуване на сдържаност – десетки хиляди години и повече.
Изследователи от Тексаския университет в Остин са създали концепцията за образуване на ДНК за записване на данни в композиция от изкуствени молекули.
Те са основали молекули от пластмаса, които, сходно на нуклеотидите в ДНК се сглобяват в авансово избрани последователности. Този метод би могъл да улесни основаването на практическо съоръжение за записване и четене на псевдо ДНК. Сегашните устройства за секвениране на ДНК са извънредно комплицирани, скъпи и едва податливи на наклонността за поевтиняване и опростяване. В случая с изкуствения аналог нещата биха могли да бъдат доста по-прости. Молекулите за шифроване и следващо разчитане на информацията могат да се избират по-гъвкаво.
Учените избрали четири разнообразни пластмасови молекули и кодирали с тях дълга поредност от комплициран шифров ключ. След това този ключ бил сполучливо разчетен. За разчитането на такива записи в този момент се употребява лабораторен масспектрометър, който унищожава носителя в процеса на разбор на молекулите.
Масспектрометърът изисква комплицирано и скъпо съоръжение, което към момента не разрешава всеобщ преход към запис на псевдо-ДНК данни. Въпреки това осъществената работа демонстрира, че това е допустимо по принцип. Създаването на по-голям набор от молекули – шест, осем или повече с неповторими кодове посредством увеличение на потенциала на цифрите ще усили още повече плътността на молекулярния запис.
