Българинът: С бира по потник пред панелката, а после – мрън, мрън!
Според психиатър, ние даже в исторически проект все мрънкаме…
Умението да се наслаждаваш на живота и да се интегрираш в него – това е психологичното здраве, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Георги Ончев, психиатър в Александровска болница във връзка Световния ден на психологичното здраве.
Според него същинската нормалност включва самостоятелност, единодушие със себе си, адаптивност, нюх за доволство от себе си и умеене да се наслаждаваш на живота. Добра предварителна защита е също по този начин да се заобикаляш с достоверни хора, предложи професорът.
“Фройд споделя, че да си здрав значи да имаш валидност да обичаш и да работиш, т.е. да можеш да полагаш старания, да не си мърморко, да не си намираш оправдание за комплексите си и за това за какво пиеш бира по потник пред панелката, вместо да работиш, и да можеш да инвестираш усеща в хрумвания, хора и дела ”, посочи професорът.
По думите му българите сме много черногледи и не виждаме хубавите неща или ги виждаме изборно. Обръщаме внимание единствено на това, което е неприятно, което не ни доближава и за което завиждаме на комшиите.
“Това е ненапълно депресивен когнитивен жанр, жанр на мислене, който акцентира неприятното и не вижда положителното. Неслучайно една от дълбоките книги за родния ни нрав, на проф. Георги Фотев, е озаглавена “Българската потиснатост ”, отбелязва лекарят.
“Ние носим черти от дедите си и това е смисълът на културата – да се предават устойчивите неща, и в същото време да имаме развиване и да не сме застинали до потурите им. В менталността си носим следи от хилядолетна история. Носим ги и ги възпроизвеждаме. Ние носим меланхолното, изборното обезверение, само че и доста положителни неща. Точно това обезверение обаче ни пречи да ги видим ”, посочи още той.
“Колко постоянно ще чуете, че за последните 25 години междинната дълготрайност на живота на българите се е увеличила; брутният вътрешен артикул на страната ни през този преход се е удвоил. Дори в исторически проект ние мрънкаме. Обичаме да се вглеждаме в героичните моменти, когато сме печелили борби, а за другите моменти избираме да мълчим, тъй като изпитваме позор. Всъщност тези дълги интервали, от които ние изпитваме позор, са били интервали, в които сме били една доста почтена и най-процъфтяващата част на огромни империи – Римска, Византийска, Източно-Румелийска, Османска ”, сподели Ончев.
“Неумението да забележим положителните неща се показва във безконечното ни бърборене, което е причина за доста от бедите ни и за това да се усещаме като едни от най-нещастните хора на Земята, въпреки да сме на едно от първите места по благосъстоятелност на парцели, да вземем за пример ”, разяснява проф. Георги Ончев.
Той цитира данните от Национално представително епидемиологично изследване на честите психологични разстройства, съгласно което равнището на засегнатите в България от тревога и меланхолия е безусловно сравнимо с това в останалите европейски страни, даже е по-ниско.
По думите на проф. Ончев същинското прочувствено здраве значи и развиване, а не застой – назад на възгледа, че когато лодката не се клати, нещата се добре. Професорът разяснява, че умните общности постоянно са оценявали гения и качествата на психологично болните си членове.
“А неумните са като “Корабът на глупците ” – популярната метафора, отразяваща в началото “историята на лудостта ” (по Фуко), само че след това все по-плътно сякаш се приближава до емблема за цивилизацията на “здравите ”, добави професор Ончев.
