Според проучване, публикувано във вторник, Китай е инвестирал 240 млрд.

Според изследване, оповестено във вторник, Китай е вложил 240 милиарда $ за спасяването на 22 разрастващи се страни в интервала 2008-2021 година, като сумата е повишена през последните години, защото от ден на ден от тях изпитват усложнения да изплащат заеми, изхарчени за построяването на инфраструктурата по мега плана на Пекин “Един пояс, веднъж ” (Belt & Road).    Почти 80% от избавителните заеми са отпуснати сред 2016 и 2021 година, основно на страни със междинни приходи, измежду които Аржентина, Монголия и Пакистан, се показва в отчета на откриватели от Световната банка, Harvard Kennedy School, AidData и Института за международна стопанска система в Кил, представен от Reuters.    Китай е отпуснал стотици милиарди долари за създаване на инфраструктура в разрастващите се страни, само че от 2016 година насам кредитирането е намаляло, защото доста планове не са съумели да донесат предстоящите финансови дивиденти.    " В последна сметка Пекин се пробва да избави личните си банки. Ето за какво той се впусна в рисковия бизнес на интернационалното избавително кредитиране ", споделя Кармен Райнхарт, някогашен основен икономист на Световната банка и един от създателите на проучването.    Китайските заеми за страни в дългови усложнения са нарастнали от по-малко от 5% от портфейла на задграничното кредитиране през 2010 година до 60% през 2022 година, сочи още изследването.   

Най-много средства е получила Аржентина - 111,8 милиарда $, следвана от Пакистан с 48,5 милиарда и Египет с 15,6 милиарда Девет страни са получили по-малко от 1 милиарда $. 
Суаповите линии на Китайската национална банка (КНБ) съставляват 170 милиарда $ от избавителното финансиране, в това число в Суринам, Шри Ланка и Египет. Мостовите заеми или поддръжката за платежния баланс от страна на китайските държавни банки са били в размер на 70 милиарда $.     Проучването подлага на критика някои централни банки, които евентуално употребяват суаповите линии, с цел да напомпат изкуствено данните за валутните си запаси. Китайските избавителни заеми са " непрозрачни и некоординирани ", предизвестява Брад Паркс, различен от създателите на отчета и шеф на AidData, изследователска лаборатория към колежа " Уилям и Мери " в Съединени американски щати.    Спасителните заеми са съсредоточени основно в страните със междинен приход, като такива са получател на 4/5 от отпусканите от Пекин заеми, заради риска, който те съставляват за балансите на китайските банки. В същото време на страните с невисок приход се оферират гратисни интервали и удължение на падежа, се акцентира в отчета.    Китай води договаряния за преструктуриране на дълга с страни като Замбия, Гана и Шри Ланка и е подложен на критика, че забавя тези процеси. В отговор страната насочва апел Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат някакви разновидности за облекчение на дълга на закъсалите страни.