Киберсигурност? 2/3 от българите не са чували за нея
Според изследване на „ Тренд “ 64% от българите се усещат неосведомени по въпросите на киберсигурността. Това демонстрират данните от първото в България национално представително изследване на тематика киберсигурност – „ Кибер здраве България 2023 “, извършено от социологическа организация „ Тренд “.
Резултатите показа Евелина Славкова от „ Тренд “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.
Около 42% се правят оценка като по-скоро неосведомени, а 22% изцяло неосведомени. 30% считат, че са осведомени, а 3% не знаят.
Възложител на изследването е Съюз за стопанска самодейност (ССИ). Обемът на извадката е 1001 ефикасни изявленията с респонденти на възраст, представителността е за пълнолетното население на страната, методът на регистрацията е директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “. Периодът на осъществяване е 4-11 юли. Максимално допустимата стохастична неточност е +- 3,1%.
Около 21% показват, че употребяват интернет съвсем по през целия ден, 40% по няколко пъти дневно, 14% един път на ден,
14% декларират, че в никакъв случай не употребяват интернет. Малко над 50% дават отговор, че се усещат сигурни, когато употребяват интернет, а към 38% са несигурни.
Общо 5% споделят, че им се е случвало да бъдат жертва на киберпрестъпление,
а 88% дават отговор негативно. 41% са споделяли персонална информация в интернет, а 54% не са го правили. 53% биха отделили време и старания, с цел да подобрят осведомеността си по тематиката. 48% от българите считат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.
Според 25% от интервюираните по-добро обучение и осведоменост на жителите ще усъвършенства предварителната защита на киберпрестъпленията в България.
39% считат, че решението е строги закони и дейно налагане на наказания, 12% показват, че е нужно нарастване на вложенията в киберсигурността на национално равнище, а съгласно 13% би трябвало възстановяване на съдействието сред институциите, бизнеса и обществото.
Съществува неведение в българското общество, единствено избрани групи, интересуващи се от сходни тематики, са наясно. Хората имат потребност от информация, заключи Славкова от „ Тренд “.
Живеем в доста необичайно време, в което несигурността е на всички места и сме принудени да приказваме за енергийна и хранителна сигурност, само че доста съществено към този момент и за киберсигурност, сподели Кузман Илиев, ръководител на ССИ. По думите му
огромна част от българите не познават институциите, които се борят с киберпрестъпленията.
Красимир Симонски от ССИ съобщи, че 90% от пробивите в другите организации в интернационален мащаб се дължат на човешки неточности. Според него процентът в България може и да е по-голям. Нивото на киберсигурност на самостоятелния консуматор дефинира равнището на киберсигурност на съответната организация.
Огромна част от жителите стават жертви на киберпрестъпление по един или различен метод, съобщи комисар Владимир Димитров, шеф на отдел „ Киберпрестъпност “ в Главна дирекция " Борба с проведената престъпност ". Според него огромна част от жителите стават жертви на сходен вид закононарушения заради неинформираност или неведение. На ден се получават към 30 сигнала за киберпрестъпления, сподели още комисар Димитров.
Резултатите показа Евелина Славкова от „ Тренд “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.
Около 42% се правят оценка като по-скоро неосведомени, а 22% изцяло неосведомени. 30% считат, че са осведомени, а 3% не знаят.
Възложител на изследването е Съюз за стопанска самодейност (ССИ). Обемът на извадката е 1001 ефикасни изявленията с респонденти на възраст, представителността е за пълнолетното население на страната, методът на регистрацията е директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “. Периодът на осъществяване е 4-11 юли. Максимално допустимата стохастична неточност е +- 3,1%.
Около 21% показват, че употребяват интернет съвсем по през целия ден, 40% по няколко пъти дневно, 14% един път на ден,
14% декларират, че в никакъв случай не употребяват интернет. Малко над 50% дават отговор, че се усещат сигурни, когато употребяват интернет, а към 38% са несигурни.
Общо 5% споделят, че им се е случвало да бъдат жертва на киберпрестъпление,
а 88% дават отговор негативно. 41% са споделяли персонална информация в интернет, а 54% не са го правили. 53% биха отделили време и старания, с цел да подобрят осведомеността си по тематиката. 48% от българите считат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.
Според 25% от интервюираните по-добро обучение и осведоменост на жителите ще усъвършенства предварителната защита на киберпрестъпленията в България.
39% считат, че решението е строги закони и дейно налагане на наказания, 12% показват, че е нужно нарастване на вложенията в киберсигурността на национално равнище, а съгласно 13% би трябвало възстановяване на съдействието сред институциите, бизнеса и обществото.
Съществува неведение в българското общество, единствено избрани групи, интересуващи се от сходни тематики, са наясно. Хората имат потребност от информация, заключи Славкова от „ Тренд “.
Живеем в доста необичайно време, в което несигурността е на всички места и сме принудени да приказваме за енергийна и хранителна сигурност, само че доста съществено към този момент и за киберсигурност, сподели Кузман Илиев, ръководител на ССИ. По думите му
огромна част от българите не познават институциите, които се борят с киберпрестъпленията.
Красимир Симонски от ССИ съобщи, че 90% от пробивите в другите организации в интернационален мащаб се дължат на човешки неточности. Според него процентът в България може и да е по-голям. Нивото на киберсигурност на самостоятелния консуматор дефинира равнището на киберсигурност на съответната организация.
Огромна част от жителите стават жертви на киберпрестъпление по един или различен метод, съобщи комисар Владимир Димитров, шеф на отдел „ Киберпрестъпност “ в Главна дирекция " Борба с проведената престъпност ". Според него огромна част от жителите стават жертви на сходен вид закононарушения заради неинформираност или неведение. На ден се получават към 30 сигнала за киберпрестъпления, сподели още комисар Димитров.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ