Солунските братя
Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий към 815-816 година, а Константин–Кирил през 827 година в фамилията на византийския жрец Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се допуска, че е славянка.
Методий е шеф на област, обитаема със славяни. Константин приключва най-висшето учебно заведение – Магнаурската школа, където учи „ елински изкуства ”: граматика, лирика, геометрия, диалектика и „ всички метафизичен науки ”: реторика, аритметика, астрономия и прочие с най-хубав триумф.
Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „ Св. София ” и учител в Магнаурската школа Константин демонстрира блестящите си метафизичен, декламаторски и полемични качества, поради което е изпратен на духовна задача при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850). Към 855 година в манастира „ Полихрон ” двамата братя сътворяват славянската писменост – глаголица, основават книжовна славянска лексика и стартират превода на свещените книги. В основата на новия литературен език лежи солунското българско произношение, което те познават чудесно.
През 860-861 година Кирил и Методий отиват на задача при хазарите в Кримския полуостров, а по-късно при аланите и на всички места демонстрират блестящи качества. През 863 година, по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те приготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца основават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца образоват 50 възпитаници. Във Венеция ги упрекват, че са нарушили триезичната доктрина, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с ослепително сладкодумство пази правото на всеки народ да има собствен литературен език.
Отношенията с Римската черква се усъвършенстват и през декември 867 година братята идват в Рим, тържествено признати от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 година Погребан е в римската черква „ Св. Климент ”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на изгнание в манастира „ Елванген ” в Швабия. След две години и половина е освободен по покровителство на папата и през есента на 873 година още веднъж е архиепископ на Великоморавия. През последните години от живота си Методий приключва превода на Библията и сътворява проповеди, молебствия и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната битка с немското духовенство. На 06.04.885 година великият славянски просветител Методий издъхва. Погребват го в централната черква на Велеград.
Кирил и Методий основават писмеността, само че и доста молебствия, полемични писания, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „ Проглас към Евангелието ”, а на Методий – „ Канонът на св. Димитър Солунски ”. Просветната задача на солунските братя оставя дълбока и трайна диря в историята на Европа. Българската черква ги канонизира за светци и дружно с учениците им се основава култът към „ Светите седмочисленици ”.
Всяка година на 24 май в България се уважава най-светлият празник – на братята Кирил и Методий.
Честит празник!
