Според проф. Пламен Павлов Българската историческа наука трябва да покаже

Според проф. Пламен Павлов „ Българската историческа просвета би трябвало да покаже още по-задълбоченото действителното място на Дякона в редовете на поборниците за българското Освобождение и политическият хайлайф на нацията още от 1861-ва година, да разкрие…неговите визии за реализирането на самото въстание “ . Това написа в собствен разбор юрист Георги Георгиев.

Априлското въстание се явява продължение на неговите идеали и сериозна точка за невъзвратимите промени в българското общество тогава за нуждата от националната страна, която да бъде „ демократска република “ , наедно с единствените исторически демокрации в оня миг – Съединени американски щати, Френската Република и Щвейцария. А съгласно проф. Начева „ Това да се направи във времето на Левски е освен героизъм, а божествено, велико просветление. “

От началото на съзнателният си живот Васил Левски демонстрира интерес към религията и богослужението като Дякон Игнатий , поредно е четник-знаменосец в Първата Българска легия на Раковски, по-късно е основател на програмни документи – „ Нареда до служащите за освобождението на българския народ ”, и други бележки за финансирането на комитетите, директен участник в основаването на органи за революционна активност и подготовка на въстание, и не на последно място, самоотвержена персона, в подготвеност да извършва и най-обикновените задания по осъществяването на национално-освободителната си стратегия .

Левски дефинира, че с изключение на да се освободят българските земи е нужно да се резервира самостоятелността на останалите прилежащи територии на предвижданата от него България, а новата страна да бъде блян за тъждество, независимост и единодушие , вишегласие на народа, посредством което да се вземат по-нататъшните решения. Той предопределя държавното устройство на освободена България и с изведените от самия него правила и правила става на процедура първият български конституционалист .

Този разбор, изработен от Левски, дефинира личността му като донякъде изяснена, неоценена и незадоволително разпространявана в света, като един визионер на бъдещето.

Затова смятам, че следва да се създадат няколко щриха към личността на Васил Левски, от позиция на работата на актуалните ТТ специалисти. На първо място, концепциите, прокламирани в диалозите с бъдещите „ служащи за свободата “, не могат да се зародят инцидентно и не са плод на нормално въображение . В света през 19-и век се развиват мощно и избухливо постулатите на Френската революци я, с цел да доближат и под формата на познание, и като персонално запознаване посредством прочит на съществени писания от новите мислители на времето до съзнанието на Апостола.

Факт е, че Левски е чел извънредно доста и е познавал модерните теории на държавността . Това дава отговор изцяло на правилото за свободно запознаване с обективните обстоятелства от действителността, които в изчерпателен порядък съответстват с рационалното осмисляне за основите на демократичната цивилизация. Това способства разбора и синтеза за решение на главната задача. Апостолът с лекост извежда концепциите за държавност и бъдещо устройство на България, продължавайки концепцията на Г.С.Раковски за национална армия , само че и привеждането в помощ на националното строителство един необикновен орган – „ Привременно държавно управление “ в град Ловеч, наскърбен от бездействието на външната българска емиграция .

Това е пирамидата на всяка една съвременна демократична страна – територията, войската, държавното управление, като той самият става знаменосец на трикольора – националният знак на България и през днешния ден. Предвижданите промени той предлага откакто слага основите на политическата си тактика – унищожаване на тиранията и основаване на национално ръководство с равноправни „ народности “, както той самият ги назовава, „ които щат попадат под един общ закон “. Законността , за която приказва Левски, е сърцевината на всяка демократична общественост и пречка пред всяка робия и „ власт над другиго “ и продължава още по-далеч – ще се наредят „ хора, определени по единодушието на по-голямата част от народа “, в което просветление ще забележим актуалното Народно заседание.

Тук ще направя забележката, че всяко едно от тези планувани институции е в интерес на общия интерес, по този начин както е дефиниран от Тиери Дьо Монбриал в определението за think-tanker . С други думи, Левски не е имал поради частни ползи и не е основал тактика в интерес на никого, а точно в полза на българския народ. Достатъчно е да напомним жертвоготовният негов апел – Ако печеля, печели цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено себе си. Емигрантските дейци нямат проект за деяние , макар че осъзнават нуждата от образуване на народа, а Левски поредно построява структури, съгласно своя общоприет проект, което е изкуство не за всеки.

Чрез локалните революционни комитети Апостола вижда основите на бъдещото локално самоуправление на освободеното си Отечество, което да продължи по-нататък построяването на държавността. А в самата „ Нареда… “, основана по глави, се планува нейното уточняване и след това, като за образец ще посоча „ Наказателний закон “, формиран едвам от няколко нормативни позволения. От чисто нормотворческа страна, се планува и глоба, в смисъл на наказване за предателите, а глобата е нужен детайл от всяка съвременна норма в българското право . Комуникативен, Апостола самичък построява организации по места, преценявайки личността на всекиго при своите комитетски срещи. Сам, само че и със своите приятели, той основава екипно деяние, при гонене на национално-освободителната задача . Постоянно ядро за тази цел са Централният комитет и локалните революционни комитети , като звена за осъществяване.

Дякон Игнатий е и духовник, който в сърцевината на своята работа в Бога, р азпознава безпогрешно задачата на православната черква в уреждането на освободена България. Необходимостта от Вяра е безусловна и не се поддава на подозрение, с помощта на клетвата, която всеки нов поборник поставя пред олтара на Отечеството. С кръстосаните кама и револвер, с произнесените клетвени слова, елементарните отрудени българи стават същински, действителни бойци и са подготвени освен да се борят, само че и да бъдат „ бдителни, да се пазят от шпиони, да донасят за изменничество на съратниците си при потребност, директно на централния революционен комитет “ /Левски/. Неслучайно той планува в състава на комитета да има и по „ един поп “, поради очевидната роля на църквата като вътрешност на Вярата и в освободителните каузи.

Като професионален бунтовник, несъмнено Левски е познавал въоръжението на турската войска и е имал съответните умения да употребява револвер, пушка и кама. Той регистрира експертността и декларира в „ Наредата… “:

„ Войводите поставят „ изпит по военните науки пред комисията военна “, а когато се закупува оръжие същото се ревизира „ от хора учени, които разумяват…. да го прегледат “.

Силен щрих към прозорливостта на Апостола ни дава последната записка към „ Наредата… “ – откакто пукне първата пушка…. влиза в деяние боен закон “, като е имал поради проявата на човечност във военните дейности и недопускането на непотребни жертви.

Васил Левски е деятел , човек на действието, ориентирано към съответни резултати – освобождението на отечеството и изпълването със наличие на концепциите на държавността. Виждаме по какъв начин той поредно минава през всяка една нишка, изграждаща държавността – знаменосец на Флага, Дякон на Вярата, политически уредник на триединството „ Законодателна, изпълнителна, правосъдна власт “, посредством основаването на първообразите на Конституцията, директен реализатор на решенията на вътрешната революционна организация, набира средства /бюджет/ за военна подготовка и оръжие.

Левски е особено акредитиран от политическата организация на българите в странство да съставлява и извършва политически цели . И той я реализира, създавайки доктрина на политическото деяние – всеобща национална гражданска война.

“Единствено такава гражданска война може да реализира военна победа над непознатата власт или намесата на интернационалната общественост в интерес на българската идея “ /Проф. Божидар Димитров /.

Така Априлското въстание от 1876-та година стана по освободителната доктрина на Васил Левски , а не по концепциите на Раковски и Гарибалди и по неговата лична стратегия и проект за деяние. И той го прави с желязна увереност и жестокост в името на святата си идея.

Неговите /на Левски/ въжделения и метод на мислене предпоставят една ера на развиване на интернационалния политически ред в нашето съвремие, предвиждайки разбора и насърчаването на значими интернационалните въпроси по наболели за обществото тематики, насърчаването на политически диспути по интернационалните въпроси точно за – политически отговори.нДнес с това се занимава един от първите центрове и мозъчен концерн – Чатъм Хаус – Кралският институт за интернационалните политически връзки , Френският институт за интернационалните връзки, американските Фондация „ Брукингс “ и корпорация РАНД / Research&Development/.Има други образци също.

С целия си живот и всеотдайност Васил Левски стои на най-високия пост на националносвободителната ни гражданска война – визионер, законодател, интелектуален създател на държавността, един актуален лидер за условностите на времето. Времето, за което той изрича същински значимата парадигма –„ Времето е в нас и ние сме във времето “, отчитайки турбуленциите на съвремието, качествата на хаоса да обезсмисли напъните на обществата , само че и поставяйки ред в бъдещо време, посредством разбор на идеологическия спор на Френската гражданска война, в смисъла на общото богатство, с цел да се възроди и резервира държавността и обществото в бъдещето.

Затова не е единствено наш съвременник, а изтегля взор напред и с това става съвременник и на бъдните генерации . Апостолът Левски през днешния ден е необходим освен на България и нашето модерно общество, той е необходим на човечеството, което търси своето положително съвършенство и в това време е толкоз несъвършено в разрушителната прегръдка на Хаоса и рецесиите .

Ние можем и би трябвало да се учим от Неговото дело.

Поклон Апостоле!!!!

Уточнения:

• Тиери Дьо Монбриал – бележит френски учен-изследовател, основател на Френският институт за интернационалните връзки / ФИМО /
• Think-tanker – визионер, човек на действието, откривател от „ фабриката за решения “, извлечени от проучвателен екипи, построени на мозаечна конструкция
• think-tanker институция – разбиране, обещано от Тиери дьо Монбриал – отворена организация с непрекъснато ядро от откриватели, които си слагат задачата да формулират на справедлива основа – хрумвания за политики и за частни или обществени тактики, които биха били потребни за общия/общественият интерес.Водещите специалисти в тях изследват проблемите като университетски учени, разсъждават като политици и дипломати, пишат като публицисти и обезпечават справедливи разбори с преценка за верните решения.