Трикът с изчезващия минус в бюджета
Според премиера Борисов " приходните организации работят добре, добър е бюджетният остатък, тъй че ще можем да " затворим " добре годината и с направените разноски и да преизпълним проекта "
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Бюджетният остатък доближава 2 милиарда лева към края на юли
Въпреки че са планувани на недостиг, евентуално и през тази година държавните финанси няма да излязат на минус
1 авг 2018
Държавата изненадващо изля 500 млн. лева за поправки на язовири
Средствата ще се харчат от непрозрачната " Държавната консолидационна компания ", която е към министъра на стопанската система
11 юли 2018
Според Европейската комисия България към този момент не е с несъразмерни несъответствия
Заради положителната обстановка отпадат забележките към пазара на труда, а макар подобрението съществена тежест остава финансовият бранш
7 мар 2018
Голямото харчене
С бюджета за идната година държавното управление усилва рекордно разноските, само че ще ги разпределя по същия неефикасен метод
27 окт 2017 - Въпреки че е плануван на недостиг, бюджетът към юли е с над 2 милиарда лева остатък.
- Подобно на предходните две години основна част от парите на данъкоплатците ще се похарчи без глобата на Народното събрание.
- Отпуснатите с разнообразни постановления на държавното управление спомагателни прехвърляния към този момент гонят милиард.
За икономистите положителният бюджет е този, който в края на годината се осъществя оптимално тъкмо. За политиците обаче по-изгодният вид е проектът да се направи по този начин, че да се преизпълни. Така хем има опция част от разноските да минат на ръчно ръководство, хем могат да се извличат дивиденти, че " нещата се развиват по-добре от предстоящото ".
През последните две години очевидно финансовият министър Владислав Горанов влиза от ден на ден в обувките на политик, тъй като бюджетът следва една и съща логичност на ръководство – възнамерява се на минус, който в края на декември се оказва плюс. И по този начин стотици милиони се разпределят полупрозрачно единствено с решение на държавното управление и без какъвто и да било прелиминарен спор. През 2018 година тази магия се повтаря - към юли остатъкът надвишава 2 милиарда лева
Благодарение на икономическия растеж и съживяването на пазара на труда през последните години пари в страната има. Липсата на промени в основни обществени системи и насъбраното напрежение в други обаче генерира непрекъснати митинги и претенции за нарастване на разноските, които министър председател и държавно управление вземат решение на пожар съгласно случая.
В такава обстановка евентуално Горанов има и още няколко аргументи да подхожда консервативно в планирането - да може по-лесно да овладее лавината от претенции при приемането на бюджета през есента, а и да реагира на протестните претенции през годината по-късно. Подобен метод обаче основава различен проблем – основна част от парите на данъкоплатците се харчи без глобата на Народното събрание и повдига въпроса до каква степен излетите по този метод милиони са ефикасни. Както и дали зад решенията на държавното управление не стои популизъм или даже ориентиране на средства към близки до властта. Последният образец, който генерира съмнения, е наливането на половин милиард в непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК), която със своите общо 19 чиновници и без да има какъвто и да е опит ще разпорежда ремонтите на язовири в страната – евентуално и без публични поръчки.
Юлското обилие
По-добрата събираемост на данъчните доходи (ръст от 10%) и забавеното осъществяване на финансовите разноски извеждат бюджета на плюс от над 2 милиарда лева към края на юли, което е 1.9% от упования Брутният вътрешен продукт за тази година, по предварителни данни на Министерството на финансите. Картината е сходна на предходната година, когато данъчните приходи растяха със същия ритъм, множеството планувани обществени вложения по този начин и не бяха стартирани, а остатъкът беше съвсем 2 милиарда лева Впоследствие част от плюса се стопи, само че бюджетът приключи с остатък от над 800 млн. лева на касова основа. По проект трябваше да е на минус от 1.33 милиарда лева (виж графиките).
Според източници от ръководещите тази година държавните финанси също няма да са на минус, както са планувани. От една страна, това е добре – когато Брутният вътрешен продукт пораства, пазарът на труда прегрява и не се вършат промени, разумният ход на страна с валутен ръб е да не влиза в преразход и да не раздува дълга, а да натрупа запаси за последваща икономическа рецесия (каквато съгласно някои анализатори предстои). От Института за пазарна стопанска система означават, че намаляването на обществения дълг през последната година (25% от Брутният вътрешен продукт за 2017 г.) се дължи точно на бюджетните остатъци през 2016-2017 година, макар че и през двете години бяха планувани дефицити. Фискалният запас, който е тип финансов буфер, също се върна на предкризисните си равнища и гони 10 милиарда лева към полугодието. А и в миг, в който държавното управление заявява предпочитание страната да влезе в така наречен чакалня на еврозоната (валутния механизъм ERM II) доникъде на идната година, разхлабването на фискалната дисциплинираност би изглеждало като, меко казано, чудноват ход.
Бюджетът като заслон
" Изпълнението на бюджета през тази година мощно прилича миналогодишното - възходящ остатък доникъде на годината, който може да се чака да стартира да понижава през втората половина на годината. Това се дължи на обичайното съсредоточаване на обществени разноски през последните два месеца на годината, които нормално се харчат без особена бистрота или оценка на въздействието ", споделя Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според калкулации на института над 7% от годишните разноски по консолидирания бюджет на страната през 2016 и 2017 година (без вноската за ЕС), или общо 4 милиарда лева, се отпускат с разпореждане на Министерския съвет. " Близо три четвърти от в допълнение отпуснатите средства са за министерства, а към 13-17% са за общини. По този метод Министерският съвет има въздействие върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата ", показват от ИПИ.
Практиката да се отпуска изключително финансиране не е патент на ГЕРБ и се употребява от разнообразни по цвят държавни управления от години. Проблемът с раздаването на спомагателни пари обаче е, че единствено дребна част от тях имат ексклузивен темперамент. Останалите са разноски на изпълнителната власт, които се вършат без глобата на Народното събрание. В множеството случаи парите се разпределят, без зад тях да стоят някакви съответни политики или цели. И демонстрират неприятно обмисляне и/или отвращение за бистрота. Освен това се обезсилва функционалността на Народното събрание като самостоятелна власт, която утвърждава политиките на държавното управление. Вместо това депутатите гласоподават единствено рамката на държавните финанси, а по-късно кабинетът размества парите както си реши, като употребява бюджета просто като заслон.
Един милиард до момента
Отпуснатите с разнообразни постановления спомагателни прехвърляния от така наречен централен бюджет (който е част от държавния и служи за нещо като буфер) единствено до юли тази година са за към 1 милиарда лева Най-голямата сума от тях са 500-те млн. лева за ремонт на язовири, с които се усилва капиталът на ДКК. Тези средства обаче са тип разход под линия, т.е. не се регистрират като изхарчени на касова основа. Но пък повдигат въпроса дали това е най-ефективният и транспарантен метод да се реши казусът. Мълчанието на икономическото министерство, което е принципал, единствено ускорява подозренията.
Останалите по-едри разноски са 15 млн. лева за Българска академия на науките (след протест), 108 млн. лева за държавния запас за ремонт на базите, в случай че един път в предишното са дадени пари за това, само че без да е ясно какъв брой и какво е направено с тях. На последното си съвещание в сряда кабинетът утвърди изключителни над 100 млн. лева за съответни планове в София, Пловдив и поправки на улици и инфраструктурни планове " на редица други общини ". Кои са те към този момент не е ясно, а информация за отпуснатите средства не е била предоставена нито на Националното съдружие на общините (според mediapool.bg), нито на самите кметове.
Все още не са осчетоводени и 100-те млн. лева за нарастване на заплатите на служителите на реда (след протест), които - както стана ясно от оповестен от Световната банка отчет - не са толкоз ниски, само че пък за сметка на това бюджетът на ведомството (над 1 милиарда лева на година) се харчи неефективно.
При този управнически метод на гасене на митинги с пари разумният въпрос е единствено един - кой ще е идващият.
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Бюджетният остатък доближава 2 милиарда лева към края на юли
Въпреки че са планувани на недостиг, евентуално и през тази година държавните финанси няма да излязат на минус
1 авг 2018
Държавата изненадващо изля 500 млн. лева за поправки на язовири
Средствата ще се харчат от непрозрачната " Държавната консолидационна компания ", която е към министъра на стопанската система
11 юли 2018
Според Европейската комисия България към този момент не е с несъразмерни несъответствия
Заради положителната обстановка отпадат забележките към пазара на труда, а макар подобрението съществена тежест остава финансовият бранш
7 мар 2018
Голямото харчене
С бюджета за идната година държавното управление усилва рекордно разноските, само че ще ги разпределя по същия неефикасен метод
27 окт 2017 - Въпреки че е плануван на недостиг, бюджетът към юли е с над 2 милиарда лева остатък.
- Подобно на предходните две години основна част от парите на данъкоплатците ще се похарчи без глобата на Народното събрание.
- Отпуснатите с разнообразни постановления на държавното управление спомагателни прехвърляния към този момент гонят милиард.
За икономистите положителният бюджет е този, който в края на годината се осъществя оптимално тъкмо. За политиците обаче по-изгодният вид е проектът да се направи по този начин, че да се преизпълни. Така хем има опция част от разноските да минат на ръчно ръководство, хем могат да се извличат дивиденти, че " нещата се развиват по-добре от предстоящото ".
През последните две години очевидно финансовият министър Владислав Горанов влиза от ден на ден в обувките на политик, тъй като бюджетът следва една и съща логичност на ръководство – възнамерява се на минус, който в края на декември се оказва плюс. И по този начин стотици милиони се разпределят полупрозрачно единствено с решение на държавното управление и без какъвто и да било прелиминарен спор. През 2018 година тази магия се повтаря - към юли остатъкът надвишава 2 милиарда лева
Благодарение на икономическия растеж и съживяването на пазара на труда през последните години пари в страната има. Липсата на промени в основни обществени системи и насъбраното напрежение в други обаче генерира непрекъснати митинги и претенции за нарастване на разноските, които министър председател и държавно управление вземат решение на пожар съгласно случая.
В такава обстановка евентуално Горанов има и още няколко аргументи да подхожда консервативно в планирането - да може по-лесно да овладее лавината от претенции при приемането на бюджета през есента, а и да реагира на протестните претенции през годината по-късно. Подобен метод обаче основава различен проблем – основна част от парите на данъкоплатците се харчи без глобата на Народното събрание и повдига въпроса до каква степен излетите по този метод милиони са ефикасни. Както и дали зад решенията на държавното управление не стои популизъм или даже ориентиране на средства към близки до властта. Последният образец, който генерира съмнения, е наливането на половин милиард в непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК), която със своите общо 19 чиновници и без да има какъвто и да е опит ще разпорежда ремонтите на язовири в страната – евентуално и без публични поръчки.
Юлското обилие
По-добрата събираемост на данъчните доходи (ръст от 10%) и забавеното осъществяване на финансовите разноски извеждат бюджета на плюс от над 2 милиарда лева към края на юли, което е 1.9% от упования Брутният вътрешен продукт за тази година, по предварителни данни на Министерството на финансите. Картината е сходна на предходната година, когато данъчните приходи растяха със същия ритъм, множеството планувани обществени вложения по този начин и не бяха стартирани, а остатъкът беше съвсем 2 милиарда лева Впоследствие част от плюса се стопи, само че бюджетът приключи с остатък от над 800 млн. лева на касова основа. По проект трябваше да е на минус от 1.33 милиарда лева (виж графиките).
Според източници от ръководещите тази година държавните финанси също няма да са на минус, както са планувани. От една страна, това е добре – когато Брутният вътрешен продукт пораства, пазарът на труда прегрява и не се вършат промени, разумният ход на страна с валутен ръб е да не влиза в преразход и да не раздува дълга, а да натрупа запаси за последваща икономическа рецесия (каквато съгласно някои анализатори предстои). От Института за пазарна стопанска система означават, че намаляването на обществения дълг през последната година (25% от Брутният вътрешен продукт за 2017 г.) се дължи точно на бюджетните остатъци през 2016-2017 година, макар че и през двете години бяха планувани дефицити. Фискалният запас, който е тип финансов буфер, също се върна на предкризисните си равнища и гони 10 милиарда лева към полугодието. А и в миг, в който държавното управление заявява предпочитание страната да влезе в така наречен чакалня на еврозоната (валутния механизъм ERM II) доникъде на идната година, разхлабването на фискалната дисциплинираност би изглеждало като, меко казано, чудноват ход.
Бюджетът като заслон
" Изпълнението на бюджета през тази година мощно прилича миналогодишното - възходящ остатък доникъде на годината, който може да се чака да стартира да понижава през втората половина на годината. Това се дължи на обичайното съсредоточаване на обществени разноски през последните два месеца на годината, които нормално се харчат без особена бистрота или оценка на въздействието ", споделя Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според калкулации на института над 7% от годишните разноски по консолидирания бюджет на страната през 2016 и 2017 година (без вноската за ЕС), или общо 4 милиарда лева, се отпускат с разпореждане на Министерския съвет. " Близо три четвърти от в допълнение отпуснатите средства са за министерства, а към 13-17% са за общини. По този метод Министерският съвет има въздействие върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата ", показват от ИПИ.
Практиката да се отпуска изключително финансиране не е патент на ГЕРБ и се употребява от разнообразни по цвят държавни управления от години. Проблемът с раздаването на спомагателни пари обаче е, че единствено дребна част от тях имат ексклузивен темперамент. Останалите са разноски на изпълнителната власт, които се вършат без глобата на Народното събрание. В множеството случаи парите се разпределят, без зад тях да стоят някакви съответни политики или цели. И демонстрират неприятно обмисляне и/или отвращение за бистрота. Освен това се обезсилва функционалността на Народното събрание като самостоятелна власт, която утвърждава политиките на държавното управление. Вместо това депутатите гласоподават единствено рамката на държавните финанси, а по-късно кабинетът размества парите както си реши, като употребява бюджета просто като заслон.
Един милиард до момента
Отпуснатите с разнообразни постановления спомагателни прехвърляния от така наречен централен бюджет (който е част от държавния и служи за нещо като буфер) единствено до юли тази година са за към 1 милиарда лева Най-голямата сума от тях са 500-те млн. лева за ремонт на язовири, с които се усилва капиталът на ДКК. Тези средства обаче са тип разход под линия, т.е. не се регистрират като изхарчени на касова основа. Но пък повдигат въпроса дали това е най-ефективният и транспарантен метод да се реши казусът. Мълчанието на икономическото министерство, което е принципал, единствено ускорява подозренията.
Останалите по-едри разноски са 15 млн. лева за Българска академия на науките (след протест), 108 млн. лева за държавния запас за ремонт на базите, в случай че един път в предишното са дадени пари за това, само че без да е ясно какъв брой и какво е направено с тях. На последното си съвещание в сряда кабинетът утвърди изключителни над 100 млн. лева за съответни планове в София, Пловдив и поправки на улици и инфраструктурни планове " на редица други общини ". Кои са те към този момент не е ясно, а информация за отпуснатите средства не е била предоставена нито на Националното съдружие на общините (според mediapool.bg), нито на самите кметове.
Все още не са осчетоводени и 100-те млн. лева за нарастване на заплатите на служителите на реда (след протест), които - както стана ясно от оповестен от Световната банка отчет - не са толкоз ниски, само че пък за сметка на това бюджетът на ведомството (над 1 милиарда лева на година) се харчи неефективно.
При този управнически метод на гасене на митинги с пари разумният въпрос е единствено един - кой ще е идващият.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ