ИПИ: Избегнахме двуцифрен спад, но харчене без реформи не може да продължава дълго
Според предварителните данни на Национален статистически институт през второто тримесечие на 2020 година спадът на Брутният вътрешен продукт е 8,5% по отношение на същото тримесечие на 2019 година Тази стойност е малко по-ниска от експресната оценка при започване на август от 8,2%, само че като цяло няма основни разлики. Това се споделя в разбор на Лъчезар Богданов от .
От позиция на оценка на бъдещите макроикономически опасности, за слагане на одобряваните от държавното управление съвсем ежеседмично нови антикризисни ограничения в подтекст, както и за ориентир при идното разискване на бюджетната рамка за 2021 година, би трябвало да се има поради най-малко следното:
Противно на общото полу-апокалиптично говорене през март, напълно видно е, че както във връзка с добавената стойност, по този начин и във връзка с заетостта не всички икономически действия са съществено наранени . Очаквано, действителен спад в добавената стойност от близо 18% се регистрира в услугите, които бяха мощно лимитирани – търговия, заведения за хранене, хотели, транспорт; там са и почти 2/3 от изгубените работни места. Трябва да отбележим, че общият спад в промишлеността е под 3 %, като да вземем за пример добивните компании, част от тежката преработваща индустрия, енергетиката отчасти компенсират срутва в експортно-ориентираните производства. Строителството, финансовият бранш, далекосъобщенията и ИТ и бизнес аутсорсингът даже регистрират лек растеж. В обществените услуги също не се регистрира спад на създаваната добавена стойност, а и няма по какъв начин да се регистрира, при ситуацията, че бюджетното финансиране пораства, в това число за хонорари, без да се понижава заетостта.
Кризата в реалност се демонстрира в отсрочване или отвод от вложения и забележителен спад в износа, до момента в който потреблението на семействата на процедура остава сходно с това от 2019 година Липсата на срив в потреблението е резултат от няколко фактора – ограничаващите ограничения в България на процедура не засегнаха индустрия, селско стопанство и огромна част от търговията, изгубените работни места са под 100 хиляди, част от работодателите, при всички дефекти на мярката 60/40, въпреки всичко взеха решение да я употребяват. Може би най-силният, въпреки и не толкоз очевиден резултат беше опцията за отлагане на банкови заеми за бизнес и семейства – по последни данни са отсрочени заеми за над 9 милиарда лв.. Пряко разследване е краткотрайно повишение на разполагаемия приход поради отлагането на вноски за обслужване на заеми; косвено, и по-важно, тази мярка предотврати боязън и неустановеност в първичните месеци на неопределеност.
Вътрешното ползване се поддържа и от още няколко развития . Най-очевидното е пренасочването на туристически поток от българи към Черноморието поради забележителните компликации пред пътуванията в други страни. Това не може да компенсира въобще срутва в задграничните туристи, само че въпреки всичко способства за по-нисък спад в Брутният вътрешен продукт. Намалението на цените на горивата, съчетано с по-малко вътрешни пътувания през март и април също оставя повече наличен приход у семействата, който евентуално се харчи за други артикули и услуги в българската стопанска система.
Още през 2019 година при утежняването на конюнктурата във водещи търговски сътрудници стана дума, че може да се чака известно преструктуриране на българската стопанска система посредством понижаване на приноса на износа към растежа за сметка на вътрешното търсене. Накратко, чакахме забавянето на международния напредък и външното търсене да бъде средносрочно – до 2021-2022 година – обезщетено от нараснало ползване поради висока претовареност и растеж на заплати, инфраструктурни разноски, финансирани от еврофондове, както и циклично разширение на строителната интензивност и други вложения вследствие на ниските лихви и улесненото кредитиране. Тези допускания не са изгубили своите учредения даже в сегашната среда и евентуално ще допринесат за намаляване на въздействието на рецесията в основни европейски стопански системи.
Също по този начин няма спор, че в известна степен добавките към пенсиите за три месеца (вероятно и за повече, в случай че следваме предизборната логика), повишението на заплатите на част от заетите в публичния бранш и спомагателните прехвърляния към лечебни заведения и общини ще усилят краткосрочно вътрешното ползване. Субсидиите за опазване на заетостта в частния бранш работят по подобен метод, защото без тях евентуално предприятията биха съкратили повече чиновници и биха понижили натоварването и/или възнагражденията на оставащите на работа. Скоростното разбъркване на стратегии за бизнеса от еврофондовете, в това число двете схеми за директни грантове за дребни и междинни предприятия, също вкарват повече от другояче упования ликвиден запас през 2020 година, който може ще се включи в стопанския оборот.
Това може да сътвори лъжливото схващане, че България може да се възвърне от рецесията и да тръгне по траектория на бърз развой на икономическо доближаване посредством ограничения за фискално стимулиране на вътрешното търсене. Всъщност, разбъркването на държавната финансова стратегия и по-бързото „ асимилиране “ на евросредства реализира само изместване на резултата във времето . Да, евентуално по този начин ще минимизираме по-рязък спад в идните тримесечия, само че фундаментално не променяме капацитета за напредък за идващите години. От своя страна, ресурсът за спомагателни обществени разноски е стеснен, даже към националните бюджетните доходи да прибавим предстоящо нарастване на прехвърлянията от фондовете на Европейски Съюз. В по-общ проект би трябвало да си зададем въпроса дали с покачване на пенсии и заплати в обществения бранш може да се подтиква промяна на структурата на стопанската система, нововъведения и вложения, които да покачат продуктивността до равнищата, да вземем за пример, в Словакия, Полша или Естония в идващото десетилетие. Да допуснем за миг, че страната може да си разреши в идващите няколко години да строи повече пътища и спортни зали, да ремонтира градинки или да усили приходите в бюджетната сфера – всяко от тези дейности усилва вътрешното търсене. Това обаче, наред с моментния резултат върху оборотите и заетостта, трансформира тласъците - рискуваме предприемаческата сила, вложенията и добиването на познания на работната мощ да се насочат към публични поръчки, към магазини и заведения за хранене, към търговски центрове и импорт на коли и електроника, вместо фокусът да е по-добра среда, която да докара до интернационална конкурентоспособност и блян към софтуерно водачество на от ден на ден компании, опериращи в България.
Разбира се, целенасочените дейности за понижаване на бедността и общественото изключване, както и повишението на качеството на обществените услуги би трябвало да са приоритет в политиката. Но повишението на заплатите, да вземем за пример на обществените служащи, би трябвало да е стъпка към дълготрайно привличане и обосноваване на дипломиран личен състав, който да има потенциал да ползва ориентирани, съответни и ефикасни ограничения за подкрепяне и даване на обществени услуги. В сходни обстановки фокусът би трябвало да е върху структурните промени с дълготраен резултат върху възстановяване на средата на живот, до момента в който повишението на бюджетното финансиране би трябвало да се преглежда като инструмент за тази политика. Същото важи за цялата палитра спомагателни разходи, утвърдени в последните месеци от държавното управление – от доплащанията на медицинския личен състав, през прехвърлянията за общините за обществени услуги до повишението на заплатите в редица териториални администрации. Ако това се трансформира в основа и мотив за тези спомагателни разноски – добре, само че разглеждането им като някакъв пакет от тласъци за икономическо възобновяване и напредък е наивно и даже рисково.
От позиция на оценка на бъдещите макроикономически опасности, за слагане на одобряваните от държавното управление съвсем ежеседмично нови антикризисни ограничения в подтекст, както и за ориентир при идното разискване на бюджетната рамка за 2021 година, би трябвало да се има поради най-малко следното:
Противно на общото полу-апокалиптично говорене през март, напълно видно е, че както във връзка с добавената стойност, по този начин и във връзка с заетостта не всички икономически действия са съществено наранени . Очаквано, действителен спад в добавената стойност от близо 18% се регистрира в услугите, които бяха мощно лимитирани – търговия, заведения за хранене, хотели, транспорт; там са и почти 2/3 от изгубените работни места. Трябва да отбележим, че общият спад в промишлеността е под 3 %, като да вземем за пример добивните компании, част от тежката преработваща индустрия, енергетиката отчасти компенсират срутва в експортно-ориентираните производства. Строителството, финансовият бранш, далекосъобщенията и ИТ и бизнес аутсорсингът даже регистрират лек растеж. В обществените услуги също не се регистрира спад на създаваната добавена стойност, а и няма по какъв начин да се регистрира, при ситуацията, че бюджетното финансиране пораства, в това число за хонорари, без да се понижава заетостта.
Кризата в реалност се демонстрира в отсрочване или отвод от вложения и забележителен спад в износа, до момента в който потреблението на семействата на процедура остава сходно с това от 2019 година Липсата на срив в потреблението е резултат от няколко фактора – ограничаващите ограничения в България на процедура не засегнаха индустрия, селско стопанство и огромна част от търговията, изгубените работни места са под 100 хиляди, част от работодателите, при всички дефекти на мярката 60/40, въпреки всичко взеха решение да я употребяват. Може би най-силният, въпреки и не толкоз очевиден резултат беше опцията за отлагане на банкови заеми за бизнес и семейства – по последни данни са отсрочени заеми за над 9 милиарда лв.. Пряко разследване е краткотрайно повишение на разполагаемия приход поради отлагането на вноски за обслужване на заеми; косвено, и по-важно, тази мярка предотврати боязън и неустановеност в първичните месеци на неопределеност.
Вътрешното ползване се поддържа и от още няколко развития . Най-очевидното е пренасочването на туристически поток от българи към Черноморието поради забележителните компликации пред пътуванията в други страни. Това не може да компенсира въобще срутва в задграничните туристи, само че въпреки всичко способства за по-нисък спад в Брутният вътрешен продукт. Намалението на цените на горивата, съчетано с по-малко вътрешни пътувания през март и април също оставя повече наличен приход у семействата, който евентуално се харчи за други артикули и услуги в българската стопанска система.
Още през 2019 година при утежняването на конюнктурата във водещи търговски сътрудници стана дума, че може да се чака известно преструктуриране на българската стопанска система посредством понижаване на приноса на износа към растежа за сметка на вътрешното търсене. Накратко, чакахме забавянето на международния напредък и външното търсене да бъде средносрочно – до 2021-2022 година – обезщетено от нараснало ползване поради висока претовареност и растеж на заплати, инфраструктурни разноски, финансирани от еврофондове, както и циклично разширение на строителната интензивност и други вложения вследствие на ниските лихви и улесненото кредитиране. Тези допускания не са изгубили своите учредения даже в сегашната среда и евентуално ще допринесат за намаляване на въздействието на рецесията в основни европейски стопански системи.
Също по този начин няма спор, че в известна степен добавките към пенсиите за три месеца (вероятно и за повече, в случай че следваме предизборната логика), повишението на заплатите на част от заетите в публичния бранш и спомагателните прехвърляния към лечебни заведения и общини ще усилят краткосрочно вътрешното ползване. Субсидиите за опазване на заетостта в частния бранш работят по подобен метод, защото без тях евентуално предприятията биха съкратили повече чиновници и биха понижили натоварването и/или възнагражденията на оставащите на работа. Скоростното разбъркване на стратегии за бизнеса от еврофондовете, в това число двете схеми за директни грантове за дребни и междинни предприятия, също вкарват повече от другояче упования ликвиден запас през 2020 година, който може ще се включи в стопанския оборот.
Това може да сътвори лъжливото схващане, че България може да се възвърне от рецесията и да тръгне по траектория на бърз развой на икономическо доближаване посредством ограничения за фискално стимулиране на вътрешното търсене. Всъщност, разбъркването на държавната финансова стратегия и по-бързото „ асимилиране “ на евросредства реализира само изместване на резултата във времето . Да, евентуално по този начин ще минимизираме по-рязък спад в идните тримесечия, само че фундаментално не променяме капацитета за напредък за идващите години. От своя страна, ресурсът за спомагателни обществени разноски е стеснен, даже към националните бюджетните доходи да прибавим предстоящо нарастване на прехвърлянията от фондовете на Европейски Съюз. В по-общ проект би трябвало да си зададем въпроса дали с покачване на пенсии и заплати в обществения бранш може да се подтиква промяна на структурата на стопанската система, нововъведения и вложения, които да покачат продуктивността до равнищата, да вземем за пример, в Словакия, Полша или Естония в идващото десетилетие. Да допуснем за миг, че страната може да си разреши в идващите няколко години да строи повече пътища и спортни зали, да ремонтира градинки или да усили приходите в бюджетната сфера – всяко от тези дейности усилва вътрешното търсене. Това обаче, наред с моментния резултат върху оборотите и заетостта, трансформира тласъците - рискуваме предприемаческата сила, вложенията и добиването на познания на работната мощ да се насочат към публични поръчки, към магазини и заведения за хранене, към търговски центрове и импорт на коли и електроника, вместо фокусът да е по-добра среда, която да докара до интернационална конкурентоспособност и блян към софтуерно водачество на от ден на ден компании, опериращи в България.
Разбира се, целенасочените дейности за понижаване на бедността и общественото изключване, както и повишението на качеството на обществените услуги би трябвало да са приоритет в политиката. Но повишението на заплатите, да вземем за пример на обществените служащи, би трябвало да е стъпка към дълготрайно привличане и обосноваване на дипломиран личен състав, който да има потенциал да ползва ориентирани, съответни и ефикасни ограничения за подкрепяне и даване на обществени услуги. В сходни обстановки фокусът би трябвало да е върху структурните промени с дълготраен резултат върху възстановяване на средата на живот, до момента в който повишението на бюджетното финансиране би трябвало да се преглежда като инструмент за тази политика. Същото важи за цялата палитра спомагателни разходи, утвърдени в последните месеци от държавното управление – от доплащанията на медицинския личен състав, през прехвърлянията за общините за обществени услуги до повишението на заплатите в редица териториални администрации. Ако това се трансформира в основа и мотив за тези спомагателни разноски – добре, само че разглеждането им като някакъв пакет от тласъци за икономическо възобновяване и напредък е наивно и даже рисково.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ