Средно по 850 лева харчи българинът на пътуване в чужбина, в страната - значително по-малко
Според предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на годината над 1.3 милиона българи са осъществили пътувания в страната и чужбина. Превес имат тези, които са пътували в страната (67.5%), над тези в чужбина (25.8%). Пътувалите и в страната, и отвън страната са 6.7 на 100.
В съпоставяне със същия интервал на 2024 година броят на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 4.1 %. Най-много осъществени пътувания са създали българите във възрастовата група 25-44 години. Те са 457.5 хиляди или 36.3% от всички пътували лица в интервала април-юни.
При всички групи доминират пътуванията в страната, като най-висок е техният дял (73.2%) при 65+ годишните. В чужбина са пътували най-вече представителите на възрастовата група 45-64 година, като 28.4% е делът им от нея. Това може да се изясни, че на тази възраст хората са построили кариера, с помощта на която имат по-високи приходи. От там и опцията да пътуват в чужбина, където съгласно данните на Национален статистически институт (виж по-долу) се харчи повече.
Самостоятелни пътувания
50.6% от тези в страната и цели 83.5% от тези отвън нея са пътуванията за отмора или екскурзия. Едва 16.7 на 100 от всички " туристически " пътувания са посредством организация, като останалите 83.3% са организирани изцяло самостоятелно от пътуващия.
Без да е разчитано на туристическа организация са цели 91.3% от пътуванията в страната и 58.8 на 100 от тези в чужбина. Тази осезаема разлика демонстрира, че пътуващите отвън страната избират и имат потребност от подпомагане за образуване на ваканциите си.
Тройно по-високи
Според данните на Национален статистически институт междинният разход при пътешестване с персонална цел на едно лице в страната е 296.83 лева Извън нея те са фрапантно повече - 858.55 лева Голямата разлика може до някъде да се изясни, че вътрешните пътувания нормално са къси за ден-два през уикенда. В същия миг при екскурзия в чужбина (особено, в случай че се лети), се отива за по-дълъг интервал от време.
Оказва се, че делът на разноските за храна (макар и нормално в заведения) в чужбина е по-нисък от този при пътувания в България. Те са съответно 42.6 и 34.5 на 100 от общите разноски. Макар и с по-малка разлика, делът на разноските за настаняване в страната още веднъж е по-висок - 26.5% против 22.4%.
Разходите за превоз и " други " (покупки и т.н.) в чужбина към този момент са по-високи от тези в страната, което може да бъде друго от обясненията за фрапантно по-високите разноски при пътувания отвън България. Все отново отиваме в Милано или Париж, с цел да си накупим облекла, а не да угодим на немцето си. Последното по-скоро е противоречиво, само че въпреки всичко.
При служебните пътувания " бездната " сред разноските в страната и тези отвън нея е още по-непреодолима. През второто тримесечие на годината в България едно лице е похарчило приблизително 280.95 лева в страната, а при пътешестване в чужбина - 1 234.39 лева
Без да разполагаме с разбивка от Национален статистически институт можем единствено да гадаем дали фрапантната разлика тук не идва от обстоятелството, че при служебни пътувания отвън страната фирмите се стремят оптимално да " глезят " чиновниците си и да ги настаняват в по-висок клас места за настаняване. А също по този начин и да им разрешават да се хранят в реномирани заведения за хранене за сметка на работодателя.
В съпоставяне със същия интервал на 2024 година броят на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 4.1 %. Най-много осъществени пътувания са създали българите във възрастовата група 25-44 години. Те са 457.5 хиляди или 36.3% от всички пътували лица в интервала април-юни.
При всички групи доминират пътуванията в страната, като най-висок е техният дял (73.2%) при 65+ годишните. В чужбина са пътували най-вече представителите на възрастовата група 45-64 година, като 28.4% е делът им от нея. Това може да се изясни, че на тази възраст хората са построили кариера, с помощта на която имат по-високи приходи. От там и опцията да пътуват в чужбина, където съгласно данните на Национален статистически институт (виж по-долу) се харчи повече.
Самостоятелни пътувания
50.6% от тези в страната и цели 83.5% от тези отвън нея са пътуванията за отмора или екскурзия. Едва 16.7 на 100 от всички " туристически " пътувания са посредством организация, като останалите 83.3% са организирани изцяло самостоятелно от пътуващия.
Без да е разчитано на туристическа организация са цели 91.3% от пътуванията в страната и 58.8 на 100 от тези в чужбина. Тази осезаема разлика демонстрира, че пътуващите отвън страната избират и имат потребност от подпомагане за образуване на ваканциите си.
Тройно по-високи
Според данните на Национален статистически институт междинният разход при пътешестване с персонална цел на едно лице в страната е 296.83 лева Извън нея те са фрапантно повече - 858.55 лева Голямата разлика може до някъде да се изясни, че вътрешните пътувания нормално са къси за ден-два през уикенда. В същия миг при екскурзия в чужбина (особено, в случай че се лети), се отива за по-дълъг интервал от време.
Оказва се, че делът на разноските за храна (макар и нормално в заведения) в чужбина е по-нисък от този при пътувания в България. Те са съответно 42.6 и 34.5 на 100 от общите разноски. Макар и с по-малка разлика, делът на разноските за настаняване в страната още веднъж е по-висок - 26.5% против 22.4%.
Разходите за превоз и " други " (покупки и т.н.) в чужбина към този момент са по-високи от тези в страната, което може да бъде друго от обясненията за фрапантно по-високите разноски при пътувания отвън България. Все отново отиваме в Милано или Париж, с цел да си накупим облекла, а не да угодим на немцето си. Последното по-скоро е противоречиво, само че въпреки всичко.
При служебните пътувания " бездната " сред разноските в страната и тези отвън нея е още по-непреодолима. През второто тримесечие на годината в България едно лице е похарчило приблизително 280.95 лева в страната, а при пътешестване в чужбина - 1 234.39 лева
Без да разполагаме с разбивка от Национален статистически институт можем единствено да гадаем дали фрапантната разлика тук не идва от обстоятелството, че при служебни пътувания отвън страната фирмите се стремят оптимално да " глезят " чиновниците си и да ги настаняват в по-висок клас места за настаняване. А също по този начин и да им разрешават да се хранят в реномирани заведения за хранене за сметка на работодателя.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ