Зеленият вятър на промяната
Според ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, проектът на Брюксел да направи Европейския съюз безвъглеродна стопанска система до 2050 година е като изпращането на човек на Луната.
© Francois Lenoir - Пред " Европейският зелен пакт " има доста капани, като да вземем за пример Европейски Съюз да остане самичък на световно равнище в амбициозните си климатични цели- Засега финансирането на огромната промяна наподобява под въпрос.
С новия " Европейски зелен пакт " Европейската комисия желае ни повече, ни по-малко за под 10 години да преобърне енергетиката на страните членки, да приготви внезапен завой на европейската промишленост и да промени навиците на хората. " Това е европейският еквивалент на изпращането на човек на Луната ", сподели в сряда ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на амбициозния проект пред Европейския парламент.
Планът на Европейска комисия, който съдържа 50 обособени ограничения, вариращи от политиката по държавните помощи, през нова индустриална политика, до по-здравословна храна, евентуално е най-мащабната стратегия от злощастната Лисабонска тактика, което трябваше да направи Европейския съюз най-конкурентната стопанска система в света към 2010 година Сега обаче задачата е да се реализира климатична индиферентност към 2050 година (виж речника), което изисква още към 2030 година внезапно стесняване на излъчванията от парникови газове и коренна смяна на европейската стопанска система. Причината е, че вложенията в тежките браншове на стопанската система, направени след 10 години, ще оказват резултат най-малко доникъде на века. Затова и Европейска комисия желае 27-те да си слагат доста по-амбициозни цели доста по-рано.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Новата тактика освен беше показана от Фон дер Лайен с отпратка към американската лунна стратегия от 60-те и 70-те години на предишния век. Самото й име идва от " Новия курс " (както е признато да се превежда New Deal на български, или договорка, както е по-точният превод от английски) отпреди съвсем век. Тогава американският президент Франклин Делано Рузвелт се пробва с масирана държавна интервенция да рестартира американската стопанска система след Великата меланхолия през 1929 година И да помогне на най-засегнатите от рецесията американци.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега Европейска комисия също цели, с изключение на да реализира климатичните цели от Парижкото съглашение, да сътвори многомилиардна капиталова опция, която да даде подтик на европейската промишленост (в навечерието на нова световна рецесия), само че и, повишвайки еко-стандартите в Европа, да спре нелоялната конкуренция от чужбина. Според изчисленията на Европейска комисия, които постоянно подценяват съществено разноските, за реализиране на 40% понижаване на излъчванията на парникови газовe към 2030 година годишно 27-те страни членки ще би трябвало да влагат в допълнение сред 175 и 290 млрд евро. Ако бъдат признати новите цели за 50% понижение на излъчванията, сумата ще бъде доста по-висока.
За да компенсира най-засегнатите - да вземем за пример въглищните райони, Европейска комисия предлага договорка - основаване на Механизъм за обективен преход, който да подкрепи прекосяването към нисковъглеродна стопанска система.
Целите са огромни, парите дребни
Първият тест на новата тактика в действителност ще бъде в четвъртък по време на срещата на върха на Европейски Съюз в Брюксел (след публицистичното привършване на броя). Тогава държавните и държавните ръководители трябваше да завършват насоките за дълготрайната тактика на Европейски Съюз за изменението на климата при започване на 2020 година Целта на тактиката ще бъде Европейски Съюз да поеме ангажимент за реализиране на климатична индиферентност до 2050 година Към сряда вечерта дипломатите обаче към момента не бяха постигнали единодушие по текста.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Основните съперници са Полша, Чехия и Унгария, които обявиха, че няма да се съгласят с тази цел, до момента в който не получат уверения, че за трансформациите на техните енергийни системи и промишлености няма да бъдат планувани помощи за милиарди. Например неотдавна най-голямата полска енергийна компания PGЕ показа в Брюксел изчисления, че единствено с цел да трансформира въглищния Топлоелектрическа централа " Белхатов " (който е три пъти по-голям от българската " Марица-изток 2 " ) в безвъглероден източник на сила, ще се нуждае от 35 милиарда евро.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
България до неотдавна също беше в тази група и да вземем за пример през 2018 година се причисли към Полша в дело, с което апелира решение на Европейска комисия за екологични стандарти за топлоелектрическите централи. През лятото на тази година обаче България промени позицията си – дали тъй като разбра, че отбраната на въглищните централи е обречена идея, дали тъй като Европейска комисия предложи финансирането за страната да се резервира в идващия бюджет на Европейски Съюз (2021 - 2027) на същото равнище. В плана за структурните фондове средствата за Полша, Чехия и Унгария бяха орязани с една четвърт.
Предложеният Фонд за обективен преход обаче беше единствено за 4.8 млрд евро за седем години. Това явно е извънредно несъответстващо. Затова в този момент Европейската комисия предлага фондът да се трансформира в механизъм, който да притегля финансиране от доста места, тъй че да доближи магическата цифра 100 милиарда евро. Само 10 милиарда евро обаче ще бъдат под формата на дотация, само че ще бъдат взети от средствата по кохезионните фондове, т.е. това не са нови пари. Останалите 90 милиарда в действителност са съфинансиране, заеми от Европейската капиталова банка и частни вложения. Логиката на Брюксел е, че би трябвало да се подкрепят единствено хората, които са останали без работа, а не вложенията в нови мощности. Отделно източноевропейските страни ще могат да черпят средства от модернизационния фонд, от който се финансират енергийният бранш за страни с Брутният вътрешен продукт под 60% от междинното за Европейски Съюз. Там за България са планувани 350 млн. евро.
Конкретният механизъм обаче ще бъде препоръчан чак през януари, което кара Варшава, Прага и Будапеща да бъдат внимателни в единодушието си за по-големите упоритости на Европейска комисия.
Самотният климатичен бегач
До момента с изключение на Европейски Съюз единствено единадесет страни са решили, че желаят да станат климатично неутрални, една от които е Ватиканът, а четири са част от евросъюза, т.е. 27 страни членки към този момент са самотни бегачи на климатичния фронт.
Като се има поради, че техните общи излъчвания на парникови газове са към 9% от световните, в случай че никой не последва Европейски Съюз, резултатът от скъпата зелена политика ще бъде доста невисок. Например, в случай че Европейски Съюз успее да свие изпусканите парникови газове с 50% от 2030 година, резултатът ще бъде изцяло обезщетен от Китай, Индия и Русия, и то при изискване, че те извършват уговорките си по Парижкото съглашение.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Затова Европейска комисия възнамерява поредност от ограничения, които да принудят останалия свят да следва европейския образец. Една от тях да вземем за пример е използването на въглеродно мито. Идеята е вносителите от страни, които нямат климатично законодателство, да бъдат принудени да компенсират по-ниската цена на техните артикули. Системата обаче е демонски сложна за приложение. Например Брюксел планува при налагане на митата да се регистрират уговорките за понижаване на излъчванията, които страните са поели в Парижкото съглашение. Най-общо казано, по-бедните страни да заплащат по-малко от по-богатите.
В случая обаче има един огромен бял слон в стаята – Съединени американски щати. Тази седмица по време на състоялата се в Мадрид 25-а среща в границите на Конвенцията за смяната на климата американският представител Марсия Бърникат сподели, че " Вашингтон е доста угрижен от предложенията на Европейска комисия ". Ако Брюксел въпреки всичко успее да прокара концепциите си през страните членки, има огромна възможност Съединени американски щати да отвърнат с ответни мита. В случая надали ще има значение по какъв начин тъкмо се споделя американският президент.
Алтернативната концепция е Европейски Съюз да увеличи личните си еко стандарти, тъй че част от конкуренцията просто да няма достъп до европейския пазар. Тази концепция обаче също към момента не наподобява създадена в елементи.
Ами в случай че е мъчително?
В Брюксел постигането на амбициозната цел наподобява малко по-лесно. " Ирландците могат да понижат говеждото, така и така страдат от сърдечни удари, а шведите да вървят до Испания, което с изключение на по-малко излъчвания ще понижи и случаите на рак на кожата. " Подобни изказвания постоянно може да се чуят в европейската столица, без обаче да е ясно какъв брой тъкмо ирландци и шведи биха ги последвали. Във Франция да вземем за пример протестите на придвижването " жълтите жилетки " бяха провокирани от опита да се вкара едвам 5-процентно нарастване на цената дизела поради нови налози.
Бързата декарбонизация обаче ще остави десетки хиляди без работа, изключително в Източна Европа. Само в България, Чехия и Полша във въглищната енергетика са заети директно или непряко над 260 хиляди души. Дори и огромна част от тях да бъдат трудоустроени, това ще е забележителен потрес за въглищните райони. (Вижте детайлности за резултатите върху България на стр. 14.) Това може да породи следващите проблеми сред Запада и Изтока. През 2015 година, макар че върху тях нямаше сериозен бежански напън, Полша, Унгария и Словакия отхвърлиха да следват общата европейска политика за миграцията. Сега, когато действително европейските климатични цели ще обиден десетки хиляди хора, може да се чака реакцията да е не по-малко яростна.
В идващите две години, когато ще се разискват съответните законодателни оферти, ще се види какъв брой от упоритостите на Европейска комисия ще се осъществят. Сигурното е, че доста страни ще желаят преференциални за тях отстъпки, което ще разводни част от първичните цели. Тази седмица да вземем за пример бяха блокирани договарянията по единната подредба на зелените стопански действия (таксономията), защото Франция (заедно с България и още няколко страни) не харесва отпадането на нуклеарната сила от тях, а Германия не е удовлетворена, че газа няма да е измежду считаните за екологични горива. Но посоката е ясна и тя е тотална промяна на европейските стопански системи.
© Francois Lenoir - Пред " Европейският зелен пакт " има доста капани, като да вземем за пример Европейски Съюз да остане самичък на световно равнище в амбициозните си климатични цели- Засега финансирането на огромната промяна наподобява под въпрос.
С новия " Европейски зелен пакт " Европейската комисия желае ни повече, ни по-малко за под 10 години да преобърне енергетиката на страните членки, да приготви внезапен завой на европейската промишленост и да промени навиците на хората. " Това е европейският еквивалент на изпращането на човек на Луната ", сподели в сряда ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на амбициозния проект пред Европейския парламент.
Планът на Европейска комисия, който съдържа 50 обособени ограничения, вариращи от политиката по държавните помощи, през нова индустриална политика, до по-здравословна храна, евентуално е най-мащабната стратегия от злощастната Лисабонска тактика, което трябваше да направи Европейския съюз най-конкурентната стопанска система в света към 2010 година Сега обаче задачата е да се реализира климатична индиферентност към 2050 година (виж речника), което изисква още към 2030 година внезапно стесняване на излъчванията от парникови газове и коренна смяна на европейската стопанска система. Причината е, че вложенията в тежките браншове на стопанската система, направени след 10 години, ще оказват резултат най-малко доникъде на века. Затова и Европейска комисия желае 27-те да си слагат доста по-амбициозни цели доста по-рано.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Новата тактика освен беше показана от Фон дер Лайен с отпратка към американската лунна стратегия от 60-те и 70-те години на предишния век. Самото й име идва от " Новия курс " (както е признато да се превежда New Deal на български, или договорка, както е по-точният превод от английски) отпреди съвсем век. Тогава американският президент Франклин Делано Рузвелт се пробва с масирана държавна интервенция да рестартира американската стопанска система след Великата меланхолия през 1929 година И да помогне на най-засегнатите от рецесията американци.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега Европейска комисия също цели, с изключение на да реализира климатичните цели от Парижкото съглашение, да сътвори многомилиардна капиталова опция, която да даде подтик на европейската промишленост (в навечерието на нова световна рецесия), само че и, повишвайки еко-стандартите в Европа, да спре нелоялната конкуренция от чужбина. Според изчисленията на Европейска комисия, които постоянно подценяват съществено разноските, за реализиране на 40% понижаване на излъчванията на парникови газовe към 2030 година годишно 27-те страни членки ще би трябвало да влагат в допълнение сред 175 и 290 млрд евро. Ако бъдат признати новите цели за 50% понижение на излъчванията, сумата ще бъде доста по-висока.
За да компенсира най-засегнатите - да вземем за пример въглищните райони, Европейска комисия предлага договорка - основаване на Механизъм за обективен преход, който да подкрепи прекосяването към нисковъглеродна стопанска система.
Целите са огромни, парите дребни
Първият тест на новата тактика в действителност ще бъде в четвъртък по време на срещата на върха на Европейски Съюз в Брюксел (след публицистичното привършване на броя). Тогава държавните и държавните ръководители трябваше да завършват насоките за дълготрайната тактика на Европейски Съюз за изменението на климата при започване на 2020 година Целта на тактиката ще бъде Европейски Съюз да поеме ангажимент за реализиране на климатична индиферентност до 2050 година Към сряда вечерта дипломатите обаче към момента не бяха постигнали единодушие по текста.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Основните съперници са Полша, Чехия и Унгария, които обявиха, че няма да се съгласят с тази цел, до момента в който не получат уверения, че за трансформациите на техните енергийни системи и промишлености няма да бъдат планувани помощи за милиарди. Например неотдавна най-голямата полска енергийна компания PGЕ показа в Брюксел изчисления, че единствено с цел да трансформира въглищния Топлоелектрическа централа " Белхатов " (който е три пъти по-голям от българската " Марица-изток 2 " ) в безвъглероден източник на сила, ще се нуждае от 35 милиарда евро.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
България до неотдавна също беше в тази група и да вземем за пример през 2018 година се причисли към Полша в дело, с което апелира решение на Европейска комисия за екологични стандарти за топлоелектрическите централи. През лятото на тази година обаче България промени позицията си – дали тъй като разбра, че отбраната на въглищните централи е обречена идея, дали тъй като Европейска комисия предложи финансирането за страната да се резервира в идващия бюджет на Европейски Съюз (2021 - 2027) на същото равнище. В плана за структурните фондове средствата за Полша, Чехия и Унгария бяха орязани с една четвърт.
Предложеният Фонд за обективен преход обаче беше единствено за 4.8 млрд евро за седем години. Това явно е извънредно несъответстващо. Затова в този момент Европейската комисия предлага фондът да се трансформира в механизъм, който да притегля финансиране от доста места, тъй че да доближи магическата цифра 100 милиарда евро. Само 10 милиарда евро обаче ще бъдат под формата на дотация, само че ще бъдат взети от средствата по кохезионните фондове, т.е. това не са нови пари. Останалите 90 милиарда в действителност са съфинансиране, заеми от Европейската капиталова банка и частни вложения. Логиката на Брюксел е, че би трябвало да се подкрепят единствено хората, които са останали без работа, а не вложенията в нови мощности. Отделно източноевропейските страни ще могат да черпят средства от модернизационния фонд, от който се финансират енергийният бранш за страни с Брутният вътрешен продукт под 60% от междинното за Европейски Съюз. Там за България са планувани 350 млн. евро.
Конкретният механизъм обаче ще бъде препоръчан чак през януари, което кара Варшава, Прага и Будапеща да бъдат внимателни в единодушието си за по-големите упоритости на Европейска комисия.
Самотният климатичен бегач
До момента с изключение на Европейски Съюз единствено единадесет страни са решили, че желаят да станат климатично неутрални, една от които е Ватиканът, а четири са част от евросъюза, т.е. 27 страни членки към този момент са самотни бегачи на климатичния фронт.
Като се има поради, че техните общи излъчвания на парникови газове са към 9% от световните, в случай че никой не последва Европейски Съюз, резултатът от скъпата зелена политика ще бъде доста невисок. Например, в случай че Европейски Съюз успее да свие изпусканите парникови газове с 50% от 2030 година, резултатът ще бъде изцяло обезщетен от Китай, Индия и Русия, и то при изискване, че те извършват уговорките си по Парижкото съглашение.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Затова Европейска комисия възнамерява поредност от ограничения, които да принудят останалия свят да следва европейския образец. Една от тях да вземем за пример е използването на въглеродно мито. Идеята е вносителите от страни, които нямат климатично законодателство, да бъдат принудени да компенсират по-ниската цена на техните артикули. Системата обаче е демонски сложна за приложение. Например Брюксел планува при налагане на митата да се регистрират уговорките за понижаване на излъчванията, които страните са поели в Парижкото съглашение. Най-общо казано, по-бедните страни да заплащат по-малко от по-богатите.
В случая обаче има един огромен бял слон в стаята – Съединени американски щати. Тази седмица по време на състоялата се в Мадрид 25-а среща в границите на Конвенцията за смяната на климата американският представител Марсия Бърникат сподели, че " Вашингтон е доста угрижен от предложенията на Европейска комисия ". Ако Брюксел въпреки всичко успее да прокара концепциите си през страните членки, има огромна възможност Съединени американски щати да отвърнат с ответни мита. В случая надали ще има значение по какъв начин тъкмо се споделя американският президент.
Алтернативната концепция е Европейски Съюз да увеличи личните си еко стандарти, тъй че част от конкуренцията просто да няма достъп до европейския пазар. Тази концепция обаче също към момента не наподобява създадена в елементи.
Ами в случай че е мъчително?
В Брюксел постигането на амбициозната цел наподобява малко по-лесно. " Ирландците могат да понижат говеждото, така и така страдат от сърдечни удари, а шведите да вървят до Испания, което с изключение на по-малко излъчвания ще понижи и случаите на рак на кожата. " Подобни изказвания постоянно може да се чуят в европейската столица, без обаче да е ясно какъв брой тъкмо ирландци и шведи биха ги последвали. Във Франция да вземем за пример протестите на придвижването " жълтите жилетки " бяха провокирани от опита да се вкара едвам 5-процентно нарастване на цената дизела поради нови налози.
Бързата декарбонизация обаче ще остави десетки хиляди без работа, изключително в Източна Европа. Само в България, Чехия и Полша във въглищната енергетика са заети директно или непряко над 260 хиляди души. Дори и огромна част от тях да бъдат трудоустроени, това ще е забележителен потрес за въглищните райони. (Вижте детайлности за резултатите върху България на стр. 14.) Това може да породи следващите проблеми сред Запада и Изтока. През 2015 година, макар че върху тях нямаше сериозен бежански напън, Полша, Унгария и Словакия отхвърлиха да следват общата европейска политика за миграцията. Сега, когато действително европейските климатични цели ще обиден десетки хиляди хора, може да се чака реакцията да е не по-малко яростна.
В идващите две години, когато ще се разискват съответните законодателни оферти, ще се види какъв брой от упоритостите на Европейска комисия ще се осъществят. Сигурното е, че доста страни ще желаят преференциални за тях отстъпки, което ще разводни част от първичните цели. Тази седмица да вземем за пример бяха блокирани договарянията по единната подредба на зелените стопански действия (таксономията), защото Франция (заедно с България и още няколко страни) не харесва отпадането на нуклеарната сила от тях, а Германия не е удовлетворена, че газа няма да е измежду считаните за екологични горива. Но посоката е ясна и тя е тотална промяна на европейските стопански системи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ