Симеон Дянков: ДДС на 22% решава проблема с бюджетния дефицит
Според ръководителя на Фискалния съвет, без незабавни промени дефицитът ще се задълбочи
Фискалните провокации пред България, наближаващият Бюджет 2026 година и продължаващите диспути към влизането в еврозоната са главните тематики, които ще преобладават новия политически сезон. Това съобщи в изявление за БГНЕС Симеон Дянков – ръководител на Фискалния съвет и някогашен министър на финансите.
В диалога с основния редактор Георги Пашкулев, Дянков открои три съществени въпроса: спекулацията към въвеждането на еврото, растящия бюджетен недостиг през 2025 година и идните провокации при съставянето на бюджета за 2026 година.
„ Основната тематика не е спекулата, а пълзящата инфлация, подбудена от увеличени административни разноски в министерства като тези на вътрешните работи и защитата, “ уточни Дянков. Той добави, че административните разноски през 2025 година ще доближат 46% от бюджета, до момента в който нормалните равнища са към 36-37%.
Според него въпросът за недостига ще излезе на напред във времето още през септември. Докато предишни години бюджетът до август е бил на остатък, през 2025 година към този момент през юни е регистриран сериозен недостиг.
„ Това прави въпроса с фискалната резистентност още по-належащ. Очаквам анализаторите и опозицията да слагат тематиката остро, “ акцентира Дянков. По негови думи, необятната ръководеща коалиция мъчно може да реализира съкращения на разноските в къс период.
В опит да бъдат открити спомагателни доходи, Дянков предвижда, че ще се наложи увеличение на избрани налози. Най-реалистичен съгласно него е разновидността за нарастване на налога върху добавената стойност от 20% на 22%.
„ Данък добавена стойност е най-лесният за събиране налог – идва от потреблението, а не от производството. При него събираемостта е над 90% и той е по-малко изкривяващ от обществените осигуровки, “ аргументира се Дянков.
Той изрази песимизъм, че ръководещата коалиция ще одобри това решение, защото то е непопулярно. В тази връзка предложи обзор на локалните налози и такси, които не са обновени от години – налог при покупка на имущество, налог върху притежаваното имущество и актуализация на данъчната оценка на парцелите.
Фискалният съвет е пресметнал, че промени в тези области биха донесли до 3 милиарда лв. спомагателни доходи, което е към 1% от брутния вътрешен артикул.
Симеон Дянков предложи и краткотраен налог свръхпечалба, ориентиран към секторите, които извличат най-голяма изгода от въвеждането на еврото – съответно банковия бранш. Според негов разбор, 14 от 27 страни от Европейския съюз към този момент ползват сходен налог, в това число Франция, Германия, Испания и Италия.
Като съществена стратегическа цел за Бюджет 2026, Дянков очерта внезапното увеличение на обществените вложения в инфраструктура.
„ Говорим освен за автомагистрали като „ Хемус “ или Русе – Велико Търново, а изцяло възстановяване на общинската и държавната инфраструктура. Липсата на вложения се отразява директно върху човешкия живот и стопанската система, “ съобщи той.
Той означи, че в последните години огромна част от заложените средства за инфраструктура по този начин и не се усвояват. За 2024 година, да вземем за пример, над две трети от плануваните разноски не са осъществени.
Относно еврозоната, Дянков бе безапелационен, че влизането ѝ през януари 2026 година е дълго чакан триумф за България. Той отхвърли обвиняванията, че еврото е причина за високата инфлация, като уточни, че тя е резултат от фискалната политика, а не от валутната смяна.
„ България е готова за еврозоната от години. Добре е, че успяхме – въпреки и със забавяне, “ заключи той.
Въпреки провокациите, съгласно Дянков страната ни стои устойчиво на икономическата карта на Балканите и е избегнала редица рецесии, които засегнаха прилежащите страни.
Фискалните провокации пред България, наближаващият Бюджет 2026 година и продължаващите диспути към влизането в еврозоната са главните тематики, които ще преобладават новия политически сезон. Това съобщи в изявление за БГНЕС Симеон Дянков – ръководител на Фискалния съвет и някогашен министър на финансите.
В диалога с основния редактор Георги Пашкулев, Дянков открои три съществени въпроса: спекулацията към въвеждането на еврото, растящия бюджетен недостиг през 2025 година и идните провокации при съставянето на бюджета за 2026 година.
„ Основната тематика не е спекулата, а пълзящата инфлация, подбудена от увеличени административни разноски в министерства като тези на вътрешните работи и защитата, “ уточни Дянков. Той добави, че административните разноски през 2025 година ще доближат 46% от бюджета, до момента в който нормалните равнища са към 36-37%.
Според него въпросът за недостига ще излезе на напред във времето още през септември. Докато предишни години бюджетът до август е бил на остатък, през 2025 година към този момент през юни е регистриран сериозен недостиг.
„ Това прави въпроса с фискалната резистентност още по-належащ. Очаквам анализаторите и опозицията да слагат тематиката остро, “ акцентира Дянков. По негови думи, необятната ръководеща коалиция мъчно може да реализира съкращения на разноските в къс период.
В опит да бъдат открити спомагателни доходи, Дянков предвижда, че ще се наложи увеличение на избрани налози. Най-реалистичен съгласно него е разновидността за нарастване на налога върху добавената стойност от 20% на 22%.
„ Данък добавена стойност е най-лесният за събиране налог – идва от потреблението, а не от производството. При него събираемостта е над 90% и той е по-малко изкривяващ от обществените осигуровки, “ аргументира се Дянков.
Той изрази песимизъм, че ръководещата коалиция ще одобри това решение, защото то е непопулярно. В тази връзка предложи обзор на локалните налози и такси, които не са обновени от години – налог при покупка на имущество, налог върху притежаваното имущество и актуализация на данъчната оценка на парцелите.
Фискалният съвет е пресметнал, че промени в тези области биха донесли до 3 милиарда лв. спомагателни доходи, което е към 1% от брутния вътрешен артикул.
Симеон Дянков предложи и краткотраен налог свръхпечалба, ориентиран към секторите, които извличат най-голяма изгода от въвеждането на еврото – съответно банковия бранш. Според негов разбор, 14 от 27 страни от Европейския съюз към този момент ползват сходен налог, в това число Франция, Германия, Испания и Италия.
Като съществена стратегическа цел за Бюджет 2026, Дянков очерта внезапното увеличение на обществените вложения в инфраструктура.
„ Говорим освен за автомагистрали като „ Хемус “ или Русе – Велико Търново, а изцяло възстановяване на общинската и държавната инфраструктура. Липсата на вложения се отразява директно върху човешкия живот и стопанската система, “ съобщи той.
Той означи, че в последните години огромна част от заложените средства за инфраструктура по този начин и не се усвояват. За 2024 година, да вземем за пример, над две трети от плануваните разноски не са осъществени.
Относно еврозоната, Дянков бе безапелационен, че влизането ѝ през януари 2026 година е дълго чакан триумф за България. Той отхвърли обвиняванията, че еврото е причина за високата инфлация, като уточни, че тя е резултат от фискалната политика, а не от валутната смяна.
„ България е готова за еврозоната от години. Добре е, че успяхме – въпреки и със забавяне, “ заключи той.
Въпреки провокациите, съгласно Дянков страната ни стои устойчиво на икономическата карта на Балканите и е избегнала редица рецесии, които засегнаха прилежащите страни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ