Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев пред „Труд“: Повече българи вече живеят по света, отколкото в България
Според ръководителя на Държавната организация за българите в чужбина Петър Харалампиев още една България диша, учи и работи отвън рамките на родината. Разговаряме с него за връзките с нашата диаспора зад граница, за все множеството неделни учебни заведения, които се разкриват, там където има компактни български колонии. Както и за проблемите с общуването и подпомагането на нашите сънародници по света.
– Как четете новините от Скопие тези дни, господин Харалампиев?
– Една сериозна и значима вест от Македония има тези дни: първото българско неделно учебно заведение, на литературен български език отвори врата тези дни в топ-центъра на Скопие. Училището е под управлението на посолството ни там, обитава се в постройката на локалното учебно заведение „ Димитър Миладинов ”.
– Вече и в Скопие, а и в Будапеща, и другаде в Европа неделните ни учебни заведения са директната връзка на идващите генерации с родината. Много български фамилии да вземем за пример, които работят в Белгия и в Германия, упорито търсят български учебни заведения и наши учители там, тъй като децата им се ограмотяват на фламандски, френски и немски, а пък не знаят кирилицата. Вкъщи приказват на български, от време на време и на турски, само че не могат да пишат с нашето А, Бе.
– Вярно е, то не е за похвала, то е тъга. Повече от 350 български учебни заведения към този момент има главно в Европа, разкрити по разнообразни механизми – по линия на МОН и по самодейност на културно-просветните сдружения. Повечето учебни заведения са съботно-неделни. Така е и в Испания, неделните учебни заведения също се записват като културно-просветни организации съгласно испанското законодатество. Пращаме учебници, пособия, несъмнено единствено тези, които са утвърдени от МОН, само че от време на време класовете в неделните учебни заведения доста бързо се роят и не всеки път бързо съумяваме на всички места да получават. Ако някъде има закъснение, то дано да пишат и ще им изпратим пособия в допълнение. Разпространяваме, колкото можем, мисъл за България, обичаи, просвета, кирилица, пращаме разнородни книги. Даже и клубовете на българи, които са икономисти и финансисти, като тези във Вашингтон и в Ситито в Лондон, регистрирани по правилник на интернационалното право, и те оказват помощ за ограмотяващата и културно-просветната ни активност. Както и фондации – като „ Българска памет ”.
– Колко е огромна българската диаспора по света?
– Цифрата е внушителна. Повече българи живеят по света, в сравнение с в България. Имаме ясна визия, че са над 6 милиона българите от български генезис, в т. ч. и децата от смесени бракове – въпреки и по приблизителни данни.
– Твърдите, че една втора България, също толкоз огромна, живее отвън рамките на отечеството?
– Говоря съществено, към този момент за втори или за трети път го споделям, само че сякаш не се обръща внимание на този факт. Огромна част от българите по генезис живеят в нашите обичайни исторически общности. Много огромна част българско население има и в Северна Гърция. Оттам са отишли в Австралия и другаде по света. В Южните Родопи, Леринско, Костурско, Серско има компактни български общности, както в Родопите има българи-мюсюлмани. В Албания публично е прието българско малцинство. По разнообразни оценки в Албания живеят сред 150 и 500 хиляди души от български генезис. В Косово са сред 60 и 200 хиляди души от български генезис. В Румъния – в Добруджа и в Банат, към Александрия, Търговище и Букурещ, са останали почти сред 50 и 200 хиляди наши сънародници. И в Сърбия са ужасно доста и освен в Западните околности. Има огромни наши общности и във Враня, и в Сурдулица, и в Зайчар, и в Банат. В Македония – да не приказваме. В Молдова българите живеят в Бесарабия и Приднестровието. Много исторически български общности има в страни като Казахстан, Узбекистан и други, разселени от Бесарабия. В Украйна 210 хиляди души публично са записани като българи при преброяването през 2002 година, въпреки че много българи тогава са изчислени като различен етнос. В Украйна българите живеят в Бесарабия, в Таврия, в Запорожието, както и в огромните градове. Има и цели чисто български села, така че в реалност броят им е доста по-голям.
– Как се самоопределят?
– По генезис, по обичаи, по говора посред им.
– Как изчислявате какъв брой българи избраха да живеят по света след демократичните промени у нас?
– Не разполагаме с безусловно точни данни, само че по неофициална информация от разнообразни български служби сред 2,3 и 3 милиона души са напуснали България след Голямата екскурзия от 1989 година и след измененията.
– В обява от 18 януари 2018 година водещи откриватели от института „ Отворено общество ” в София настояват, сред 1985 и 1992 година България се е стопила с над 461 хиляди души, а по данни на Организация на обединените нации през 1990 година в Турция са отишли 462 767 българи.
– Ха-ха-ха! Само в Турция са доста, доста повече. Знаем, че обичайните български общности по необятния свят са към 3 милиона души. За над 3 милиона души се счита, че са от исторически български генезис.
– Делите ли сънародниците ни по света на етнически българи и на добили поданство по други аргументи?
– Делението е чисто условно, само че фактически пресмятаме българите по света по няколко условни групи. Едната част живее от доста дълги години не по волята на своите предшественици отвън границите на отечеството – това са българите в Македония, Косово, Албания, Сърбия, в Северна Гърция и в Румъния. В Молдова и Украйна – това са бесарабските българи. В Украйна има над 600 хиляди българи, може дори да са към един милион души, по този начин настояват самите те. В Молдова са над 100 хиляди. Прибавете преселници в Русия и в други азиатски страни, отново наследници на бесарабските общности, плюс исторически остарели общности, каквито има в Унгария и в Чехия. В Чикаго в Съединени американски щати и в региона към Чикаго българите са над 200 хиляди души, има над 10 български футболни тима единствено в Чикаго.
– Евростат помества данни за броя на родените в България, които живеят в чужбина, след преброяването от 2011 година В Турция са 409 000 души, в Испания – 122 130, в Гърция – 75 426, в Германия – 71 250, в Съединени американски щати – 65 202 и т. н., а минимум са в Хърватска – 308 души. Общият общ брой на данните от 2011 година сочи, че 1 023 248 хора, родени в България, живеят по света.
– Не знам по какъв начин Евростат пресмята данните, само че при предходното броене даже единствено в Гърция са били повече. Не може в днешно време да се съди единствено по произхода! Държавната организация се грижи както за българи по генезис, по този начин и за хората с българско поданство без значение от произхода им. Например в Украйна и в Молдова хората признават, обществено декларират, че са българи по генезис, само че в други направления на света това не е лесна работа и не е безвредно за тях самите. Въпреки това има наклонност все по-голяма част от българите по света да декларират намерено съпричастието си към България. Всеки българин може да се огледа към себе си и да преброи какъв брой от съучениците му са останали тук. Независимо от статистиките на Евростат, истината е доста тъжна за България.
– Традиционни български общности са възниквали в разнообразни исторически интервали.
– Така е, друга част – втората условна група – са мигрирали след войните през ХХ век и те са разнообразни от тези, които считаме за обичайни български общности. В Аржентина да вземем за пример приказваме за към 50 хиляди индивида от български генезис. В Австралия, в Канада и в Съединени американски щати има внушителни групи от българи, които са се изселили след международните войни и наследниците им са останали там, построили са фамилии. Изселили са се, откакто са живели в други страни в Европа. Останалите, или трета част са новите общности, тръгнали са след началото на демократичните промени. Това са главно младежи.
– Споменахте, че тази трета група също наброява сред 2,3 и 3 милиона души.
– От мигрантската вълна в края на ХХ век огромна част към този момент не са български жители, само че много от тях търсят противоположния път към България. Но аз ви приказвам за хората от български генезис, които непрекъснато живеят в чужбина. Те може да си идват колкото пъти желаят в България, само че в случай че живеят повече от 6 месеца отвън България, са българи в чужбина.
– Ако обобщите изчисленията?
– Казвам ви със страдание, че сега българите по света са повече от българите, които живеят в България.
– Знае ли цялата тази втора България, за която казвате, че се е разраснала отвън границите ни, че София в този момент ръководи Съвета на Европейския съюз?
– Разпратили сме осведомителни текстове до представители на повече от хиляда български организации по целия свят. Уведомяваме ги, че председателството е намерено, че е държавен ангажимент на високо равнище.
– До всички българи ли стигат официалните съобщения ви?
– Не контактуваме с физически лица, поединично не може да обхванем целия свят. Агенцията поддържа публична преписка с организации, съюзи, сдружения на наши сънародници и другари на България. Ако хората ни потърсят, с удоволствие отговаряме, спомагаме. Работата е там, че организациите и сдруженията на българи по света не обгръщат всички, които се считат за българи. Това е казусът, че ние контактуваме единствено с организациите, а те обгръщат единствено малко част от диаспората.
– Имате ли информация дали и по какъв начин българските общности поддържат целта за Западните Балкани, определен от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз?
– Изборът е верен и той визира мощно сензитивен район за Европа. Категорично има връзка с този приоритет на Председателството, нашата организация интензивно работи с Министерство на външните работи, както и с дипломатите в Западните Балкани, и изключително с организациите на локалните българи там, в това число и с неособено дейните, само че авторитетни в тези страни. Координацията на напъните е направена с Министерство на външните работи и от евродепутатите. Например в Албания локалните българи събраха над пет хиляди подписа, които внесоха в Европейския парламент, поради което публично бе прието българско малцинство в Албания. Много добре работим и с институциите в Албания. Много добре работим и в Косово, оказваме помощ реализацията неутрализирайки протурските, промакедонистките и пробошняшките въздействия. Следващата ни стъпка ще бъде признаването на българско общество в Косово. За безспорната активизация на българските сдружения в Македония и във връзка с Западните Балкани от дълго време работим интензивно и би трябвало да подчертая, че сме с доста добра връзка и с Президентството. Това, което сме почнали, Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз го ускорява. Подпомагаме фестивали на българската просвета, обичаи и тирада на локалните общности и целим оптимално да разпространяваме България.
– На уеб страницата на Държавната организация за българите в чужбина и през днешния ден, в средата на март като централна вест стои обичаят Баба Марта…
– Критиката ви е вярна, само че нямаме потенциал, нямаме хора, които да поддържат актуалните връзки.
– С какъв щат, с каква администрация разполага организацията?
– Нищожна, дружно с защитата на входа сме 25 души.
– Имате ли цели за въздействие измежду районите по света?
– В Молдова и Украйна посланията ни стигат до най-сплотените хора. В другите страни българските общности не са по този начин единни.
– Стига ли плануваното в държавния бюджет за популяризирането на България?
– Държавният бюджет е мощно стеснен, само че има финансиране с спомагателни средства и от спомоществователи. И в годините обратно бюджетът е бил хипер невисок, а българските организации по света стремглаво порастват и България към този момент е окуражена да води по-активна и съответна политика с българските общности.
Нашият посетител
Петър Харалампиев е правист, родолюбец, 45-годишен софиянец, чиито прабаби са от Костурско и от Охрид, има административен опит като зам.-областен шеф на София и шеф на отдел в Столичната община и в община „ Илинден ”. Бил е и продуцент, и изпълнителен шеф на фондация „ Българе ”.
– Как четете новините от Скопие тези дни, господин Харалампиев?
– Една сериозна и значима вест от Македония има тези дни: първото българско неделно учебно заведение, на литературен български език отвори врата тези дни в топ-центъра на Скопие. Училището е под управлението на посолството ни там, обитава се в постройката на локалното учебно заведение „ Димитър Миладинов ”.
– Вече и в Скопие, а и в Будапеща, и другаде в Европа неделните ни учебни заведения са директната връзка на идващите генерации с родината. Много български фамилии да вземем за пример, които работят в Белгия и в Германия, упорито търсят български учебни заведения и наши учители там, тъй като децата им се ограмотяват на фламандски, френски и немски, а пък не знаят кирилицата. Вкъщи приказват на български, от време на време и на турски, само че не могат да пишат с нашето А, Бе.
– Вярно е, то не е за похвала, то е тъга. Повече от 350 български учебни заведения към този момент има главно в Европа, разкрити по разнообразни механизми – по линия на МОН и по самодейност на културно-просветните сдружения. Повечето учебни заведения са съботно-неделни. Така е и в Испания, неделните учебни заведения също се записват като културно-просветни организации съгласно испанското законодатество. Пращаме учебници, пособия, несъмнено единствено тези, които са утвърдени от МОН, само че от време на време класовете в неделните учебни заведения доста бързо се роят и не всеки път бързо съумяваме на всички места да получават. Ако някъде има закъснение, то дано да пишат и ще им изпратим пособия в допълнение. Разпространяваме, колкото можем, мисъл за България, обичаи, просвета, кирилица, пращаме разнородни книги. Даже и клубовете на българи, които са икономисти и финансисти, като тези във Вашингтон и в Ситито в Лондон, регистрирани по правилник на интернационалното право, и те оказват помощ за ограмотяващата и културно-просветната ни активност. Както и фондации – като „ Българска памет ”.
– Колко е огромна българската диаспора по света?
– Цифрата е внушителна. Повече българи живеят по света, в сравнение с в България. Имаме ясна визия, че са над 6 милиона българите от български генезис, в т. ч. и децата от смесени бракове – въпреки и по приблизителни данни.
– Твърдите, че една втора България, също толкоз огромна, живее отвън рамките на отечеството?
– Говоря съществено, към този момент за втори или за трети път го споделям, само че сякаш не се обръща внимание на този факт. Огромна част от българите по генезис живеят в нашите обичайни исторически общности. Много огромна част българско население има и в Северна Гърция. Оттам са отишли в Австралия и другаде по света. В Южните Родопи, Леринско, Костурско, Серско има компактни български общности, както в Родопите има българи-мюсюлмани. В Албания публично е прието българско малцинство. По разнообразни оценки в Албания живеят сред 150 и 500 хиляди души от български генезис. В Косово са сред 60 и 200 хиляди души от български генезис. В Румъния – в Добруджа и в Банат, към Александрия, Търговище и Букурещ, са останали почти сред 50 и 200 хиляди наши сънародници. И в Сърбия са ужасно доста и освен в Западните околности. Има огромни наши общности и във Враня, и в Сурдулица, и в Зайчар, и в Банат. В Македония – да не приказваме. В Молдова българите живеят в Бесарабия и Приднестровието. Много исторически български общности има в страни като Казахстан, Узбекистан и други, разселени от Бесарабия. В Украйна 210 хиляди души публично са записани като българи при преброяването през 2002 година, въпреки че много българи тогава са изчислени като различен етнос. В Украйна българите живеят в Бесарабия, в Таврия, в Запорожието, както и в огромните градове. Има и цели чисто български села, така че в реалност броят им е доста по-голям.
– Как се самоопределят?
– По генезис, по обичаи, по говора посред им.
– Как изчислявате какъв брой българи избраха да живеят по света след демократичните промени у нас?
– Не разполагаме с безусловно точни данни, само че по неофициална информация от разнообразни български служби сред 2,3 и 3 милиона души са напуснали България след Голямата екскурзия от 1989 година и след измененията.
– В обява от 18 януари 2018 година водещи откриватели от института „ Отворено общество ” в София настояват, сред 1985 и 1992 година България се е стопила с над 461 хиляди души, а по данни на Организация на обединените нации през 1990 година в Турция са отишли 462 767 българи.
– Ха-ха-ха! Само в Турция са доста, доста повече. Знаем, че обичайните български общности по необятния свят са към 3 милиона души. За над 3 милиона души се счита, че са от исторически български генезис.
– Делите ли сънародниците ни по света на етнически българи и на добили поданство по други аргументи?
– Делението е чисто условно, само че фактически пресмятаме българите по света по няколко условни групи. Едната част живее от доста дълги години не по волята на своите предшественици отвън границите на отечеството – това са българите в Македония, Косово, Албания, Сърбия, в Северна Гърция и в Румъния. В Молдова и Украйна – това са бесарабските българи. В Украйна има над 600 хиляди българи, може дори да са към един милион души, по този начин настояват самите те. В Молдова са над 100 хиляди. Прибавете преселници в Русия и в други азиатски страни, отново наследници на бесарабските общности, плюс исторически остарели общности, каквито има в Унгария и в Чехия. В Чикаго в Съединени американски щати и в региона към Чикаго българите са над 200 хиляди души, има над 10 български футболни тима единствено в Чикаго.
– Евростат помества данни за броя на родените в България, които живеят в чужбина, след преброяването от 2011 година В Турция са 409 000 души, в Испания – 122 130, в Гърция – 75 426, в Германия – 71 250, в Съединени американски щати – 65 202 и т. н., а минимум са в Хърватска – 308 души. Общият общ брой на данните от 2011 година сочи, че 1 023 248 хора, родени в България, живеят по света.
– Не знам по какъв начин Евростат пресмята данните, само че при предходното броене даже единствено в Гърция са били повече. Не може в днешно време да се съди единствено по произхода! Държавната организация се грижи както за българи по генезис, по този начин и за хората с българско поданство без значение от произхода им. Например в Украйна и в Молдова хората признават, обществено декларират, че са българи по генезис, само че в други направления на света това не е лесна работа и не е безвредно за тях самите. Въпреки това има наклонност все по-голяма част от българите по света да декларират намерено съпричастието си към България. Всеки българин може да се огледа към себе си и да преброи какъв брой от съучениците му са останали тук. Независимо от статистиките на Евростат, истината е доста тъжна за България.
– Традиционни български общности са възниквали в разнообразни исторически интервали.
– Така е, друга част – втората условна група – са мигрирали след войните през ХХ век и те са разнообразни от тези, които считаме за обичайни български общности. В Аржентина да вземем за пример приказваме за към 50 хиляди индивида от български генезис. В Австралия, в Канада и в Съединени американски щати има внушителни групи от българи, които са се изселили след международните войни и наследниците им са останали там, построили са фамилии. Изселили са се, откакто са живели в други страни в Европа. Останалите, или трета част са новите общности, тръгнали са след началото на демократичните промени. Това са главно младежи.
– Споменахте, че тази трета група също наброява сред 2,3 и 3 милиона души.
– От мигрантската вълна в края на ХХ век огромна част към този момент не са български жители, само че много от тях търсят противоположния път към България. Но аз ви приказвам за хората от български генезис, които непрекъснато живеят в чужбина. Те може да си идват колкото пъти желаят в България, само че в случай че живеят повече от 6 месеца отвън България, са българи в чужбина.
– Ако обобщите изчисленията?
– Казвам ви със страдание, че сега българите по света са повече от българите, които живеят в България.
– Знае ли цялата тази втора България, за която казвате, че се е разраснала отвън границите ни, че София в този момент ръководи Съвета на Европейския съюз?
– Разпратили сме осведомителни текстове до представители на повече от хиляда български организации по целия свят. Уведомяваме ги, че председателството е намерено, че е държавен ангажимент на високо равнище.
– До всички българи ли стигат официалните съобщения ви?
– Не контактуваме с физически лица, поединично не може да обхванем целия свят. Агенцията поддържа публична преписка с организации, съюзи, сдружения на наши сънародници и другари на България. Ако хората ни потърсят, с удоволствие отговаряме, спомагаме. Работата е там, че организациите и сдруженията на българи по света не обгръщат всички, които се считат за българи. Това е казусът, че ние контактуваме единствено с организациите, а те обгръщат единствено малко част от диаспората.
– Имате ли информация дали и по какъв начин българските общности поддържат целта за Западните Балкани, определен от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз?
– Изборът е верен и той визира мощно сензитивен район за Европа. Категорично има връзка с този приоритет на Председателството, нашата организация интензивно работи с Министерство на външните работи, както и с дипломатите в Западните Балкани, и изключително с организациите на локалните българи там, в това число и с неособено дейните, само че авторитетни в тези страни. Координацията на напъните е направена с Министерство на външните работи и от евродепутатите. Например в Албания локалните българи събраха над пет хиляди подписа, които внесоха в Европейския парламент, поради което публично бе прието българско малцинство в Албания. Много добре работим и с институциите в Албания. Много добре работим и в Косово, оказваме помощ реализацията неутрализирайки протурските, промакедонистките и пробошняшките въздействия. Следващата ни стъпка ще бъде признаването на българско общество в Косово. За безспорната активизация на българските сдружения в Македония и във връзка с Западните Балкани от дълго време работим интензивно и би трябвало да подчертая, че сме с доста добра връзка и с Президентството. Това, което сме почнали, Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз го ускорява. Подпомагаме фестивали на българската просвета, обичаи и тирада на локалните общности и целим оптимално да разпространяваме България.
– На уеб страницата на Държавната организация за българите в чужбина и през днешния ден, в средата на март като централна вест стои обичаят Баба Марта…
– Критиката ви е вярна, само че нямаме потенциал, нямаме хора, които да поддържат актуалните връзки.
– С какъв щат, с каква администрация разполага организацията?
– Нищожна, дружно с защитата на входа сме 25 души.
– Имате ли цели за въздействие измежду районите по света?
– В Молдова и Украйна посланията ни стигат до най-сплотените хора. В другите страни българските общности не са по този начин единни.
– Стига ли плануваното в държавния бюджет за популяризирането на България?
– Държавният бюджет е мощно стеснен, само че има финансиране с спомагателни средства и от спомоществователи. И в годините обратно бюджетът е бил хипер невисок, а българските организации по света стремглаво порастват и България към този момент е окуражена да води по-активна и съответна политика с българските общности.
Нашият посетител
Петър Харалампиев е правист, родолюбец, 45-годишен софиянец, чиито прабаби са от Костурско и от Охрид, има административен опит като зам.-областен шеф на София и шеф на отдел в Столичната община и в община „ Илинден ”. Бил е и продуцент, и изпълнителен шеф на фондация „ Българе ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ