Д-р Брънзалов: Здравната ни вноска е най-ниска в ЕС, въпреки че над 1 180 000 души са неосигурени
Според ръководителя на БЛС решението е последователно нарастване на вноската с 0,5-1% годишно, или непосредствено постигане на 10%, както е в Румъния
България продължава да е на последно място в Европа по средства, отделяни за здраве, а здравноосигурителната вноска остава най-ниската в Европейски Съюз - 8%. Това съобщи в " Твоят ден " по ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов, съгласно който актуалният модел е в сериозно положение и изисква незабавни промени.
По думите му страната ни влага едвам към 5% от Брутният вътрешен продукт в опазване на здравето - най-ниският дял в Европа. " Абсолютни първенци сме, само че в противоположния смисъл. Колегите ми работят в изискванията на хронично недофинансиране и все пак дават медицина на международно равнище ", акцентира той.
Един от най-сериозните проблеми в системата остава големият брой здравно неосигурени български жители - над 1 180 000 души. Д-р Брънзалов уточни, че в доста страни понятието " неосигурен " изобщо не съществува.
Според него парадоксът се задълбочава от това, че част от държавните чиновници не заплащат здравни вноски, само че имат цялостен достъп до здравната система. " Това са парадокси, които се замитат от години и след това се чудим за какво системата е в колапс ", сподели той.
Анализ на Health Metrics предвижда, че в случай че вноската не се усили, България може да понесе над 50 милиарда лева загуби до 2040 г. - в резултат на липса на фрагменти, понижен достъп и растеж на хроничните болести.
Очакват се: 5-10% по-малко лекари, 10-20% по-малко медицински сестри, закриване на лечебни заведения в редица райони, увеличено очакване за прегледи и интервенции с 30-40%, растеж в доплащането от пациентите до 40%.
" Икономиката губи. Няма да има кой да лекува хората, а тези, които работят, ще отсъстват по-дълго поради хронични болести ", предизвести той.
Според доктор Брънзалов решението е постепенно увеличение на здравната вноска с 0,5-1% годишно, или непосредствено постигане на 10%, както е в Румъния.
" Доплащането ще спре тогава, когато вноската стане задоволително висока, с цел да покрива разноските. Така беше заложено при започване на промяната, само че тя замръзна на 8% ", сподели още той.
Председателят на БЛС разяснява и обстановката към обещаните 230 млн. лева за младите лекари и специализантите.
Той акцентира, че механизмът е неразбираем, а методът - неправилен:
НЗОК по закон не може да заплаща заплати, а единствено да купува действия. Във фокуса попадат единствено лечебните заведения, а специализантите в доболничната помощ остават отвън схемата. Частните лечебни заведения са изключени, което слага част от бъдещите лекари в неравностойно състояние.
" Никой не може да изясни по какъв начин тъкмо ще се разпределят парите. Дори в Министерството на здравеопазването се държат по този начин, като че ли от тях нищо не зависи ", съобщи Брънзалов.
Според него решението е да се употребява работещият модел от общопрактикуващата медицина - посредством Министерството на здравеопазването, медицинските университети и практиките, по явен механизъм и със устойчиво финансиране. " Трябва да създадем по този начин, че всички да бъдат еднообразно малко недоволни. Само тогава ще има правдивост ", заключи ръководителят на БЛС.
България продължава да е на последно място в Европа по средства, отделяни за здраве, а здравноосигурителната вноска остава най-ниската в Европейски Съюз - 8%. Това съобщи в " Твоят ден " по ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов, съгласно който актуалният модел е в сериозно положение и изисква незабавни промени.
По думите му страната ни влага едвам към 5% от Брутният вътрешен продукт в опазване на здравето - най-ниският дял в Европа. " Абсолютни първенци сме, само че в противоположния смисъл. Колегите ми работят в изискванията на хронично недофинансиране и все пак дават медицина на международно равнище ", акцентира той.
Един от най-сериозните проблеми в системата остава големият брой здравно неосигурени български жители - над 1 180 000 души. Д-р Брънзалов уточни, че в доста страни понятието " неосигурен " изобщо не съществува.
Според него парадоксът се задълбочава от това, че част от държавните чиновници не заплащат здравни вноски, само че имат цялостен достъп до здравната система. " Това са парадокси, които се замитат от години и след това се чудим за какво системата е в колапс ", сподели той.
Анализ на Health Metrics предвижда, че в случай че вноската не се усили, България може да понесе над 50 милиарда лева загуби до 2040 г. - в резултат на липса на фрагменти, понижен достъп и растеж на хроничните болести.
Очакват се: 5-10% по-малко лекари, 10-20% по-малко медицински сестри, закриване на лечебни заведения в редица райони, увеличено очакване за прегледи и интервенции с 30-40%, растеж в доплащането от пациентите до 40%.
" Икономиката губи. Няма да има кой да лекува хората, а тези, които работят, ще отсъстват по-дълго поради хронични болести ", предизвести той.
Според доктор Брънзалов решението е постепенно увеличение на здравната вноска с 0,5-1% годишно, или непосредствено постигане на 10%, както е в Румъния.
" Доплащането ще спре тогава, когато вноската стане задоволително висока, с цел да покрива разноските. Така беше заложено при започване на промяната, само че тя замръзна на 8% ", сподели още той.
Председателят на БЛС разяснява и обстановката към обещаните 230 млн. лева за младите лекари и специализантите.
Той акцентира, че механизмът е неразбираем, а методът - неправилен:
НЗОК по закон не може да заплаща заплати, а единствено да купува действия. Във фокуса попадат единствено лечебните заведения, а специализантите в доболничната помощ остават отвън схемата. Частните лечебни заведения са изключени, което слага част от бъдещите лекари в неравностойно състояние.
" Никой не може да изясни по какъв начин тъкмо ще се разпределят парите. Дори в Министерството на здравеопазването се държат по този начин, като че ли от тях нищо не зависи ", съобщи Брънзалов.
Според него решението е да се употребява работещият модел от общопрактикуващата медицина - посредством Министерството на здравеопазването, медицинските университети и практиките, по явен механизъм и със устойчиво финансиране. " Трябва да създадем по този начин, че всички да бъдат еднообразно малко недоволни. Само тогава ще има правдивост ", заключи ръководителят на БЛС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ