Парижки учени разкриха странни симетрии защитаващи Земята от унищожение
Според оферти нов физичен модел Земята не би трябвало да съществува. Факт е, че орбитите на вътрешните планети на Слънчевата система – Меркурий, Венера, Земята и Марс – са безредни и на доктрина те би трябвало от дълго време да са се сблъскали една с друга. Ново проучване изяснява за какво това не се е случило до момента.
Чрез деликатно проучване придвижванията на небесните тела откривателите са разкрили, че придвижванията на вътрешните планети са лимитирани от избрани параметри, които сдържат хаоса в системата. Освен че дава математическо пояснение за хармонията в Слънчевата система, новото проучване оказва помощ на учените да схванат по-добре траекториите на екзопланетите към другите звезди, написа Life Science.
Планетите непрекъснато си взаимодействат под въздействието на гравитацията, като взаимно трансформират орбитите си в една или друга степен. Външните планети, които са доста по-големи, са по-устойчиви на гравитацията и поддържат релативно постоянни орбити.
Но казусът с вътрешнопланетните траектории към момента е прекомерно комплициран, с цел да бъде изцяло решен. В края на XIX в. математикът Анри Поанкаре потвърждава, че е невероятно да се решат в общи линии уравненията, описващи придвижването на три или повече взаимодействащи си обекти – по този начин нареченият „ проблем на трите тела “. В резултат на това неточностите в детайлите на началните положения и скорости на планетите с течение на времето се натрупват като снежна топка. С други думи, сюжет, при който дистанциите сред Меркурий, Венера, Марс и Земята остават съвсем идентични, и сюжет, при който една от планетите се блъска в друга, а останалите се разбягват, са еднообразно евентуални.
Времето, което е належащо на две траектории с съвсем идентични начални условия, с цел да стартират да се разграничават една от друга до избрана степен, се назовава време на Ляпунов. През 1989 година Жак Ласкар, астроном и шеф на Парижката обсерватория, пресмята, че този параметър при орбитите на планетите от вътрешната Слънчева система е единствено 5 млн години.
Според него на всеки 10 милиона години цената се намалява с един порядък. Така да вземем за пример, в случай че първичната неправилност в ситуацията на дадена планета е 15 метра, след 10 милиона години тя ще бъде 150 метра, а след 100 милиона години ще бъде 150 милиона километра, т.е. дистанцията от Земята до Слънцето. Всъщност тази планета може да се намира на всички места. Като се има поради, че нашата звездна система е на 4,5 милиарда години, учените се чудят за какво в нея не е имало трагични конфликти на планети.
Ласкар и сътрудниците му са дали отговор на този въпрос. Чрез моделиране на траекториите на вътрешните планети през идващите 5 милиарда години той откри, че вероятността за конфликт е единствено 1%. Същите калкулации демонстрират, че конфликт сред две планети би трябвало да се случва приблизително един път на 30 милиарда години.
Учените за първи път са разпознали „ симетрии “ или „ непокътнати величини “ в гравитационните взаимоотношения, които основават „ практическа преграда пред безредното пътешествие на планетите “. Тези свойства остават съвсем непрекъснати и лимитират безредните придвижвания на планетите, само че не ги предотвратяват изцяло. Тези свойства могат да се възприемат като изискване за непоклатимост на Слънчевата система.
