Честито На Тези Три Прекрасни Имена! Ето Как На 22 Септември 1323 Г Християнството Се Пробужда!
Според преданията, той бил наследник на сарептската вдовица, у която живял свети оракул Илия. Точно него пророкът възкресил от мъртвите с молитва към Бога.
Йона получил дара на пророчеството и Бог му заповядал да проповядва смирение измежду идолопоклонниците в асирийската империя Ниневия. Той живял към 800 години преди Рождество Христово. За оракул Йона се загатва постоянно в църковните песни. Тридневното му превозване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба.
Имен ден през днешния ден честват носещите имената: Гълъб, Гълъбин и Гълъбина
2. Св. свещеномъченик Фока Синопски (II век)
3. Св. страдалец Фока, именуван градинар († 320 г.)
4. Св. преподобни Иона презвитер († първата половина на IХ век)
5. Св. преподобни Козма Зографски († 1323 г.) - Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По националност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно обучение. Освен български, знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят. Но той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света Гора Атонска. Бил признат като послушник в българския Зографски манастир " Св. Георги Победоносец ", учреден в 898 година от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.
Високо просветен, той се отличавал и със сърдечна елементарност, с помощта на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни феномени. Веднъж на Благовещение, храмов празник на огромния светогорски манастир Ватопед, той имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света Гора дами не се допущат даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен.
На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Заинтересуван, духовникът го запитал:
- Как изглеждаше тая жена?
Козма дал отговор:
- Невиждана хубост, невиждана популярност!
Духовникът се развълнувал. Той схванал коя жена е видял Козма и му заговорил:
- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, отдаден на божествената Мария? Ти си видял Небесната настойничка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това пояснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното снизхождение да му се яви. Отличил се с високо обучение, с старателно монашеско смирение и изключително с плодородна нематериалност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а по-късно и за йеромонах. Като йеромонах към този момент можел независимо да прави всички богослужби. Веднъж бил самичък в черква. Помолил се на св. Богородица да му уточни пътя на спасението. И чул диалог сред ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят споделил на Пресветата Си Майка за Козма:
- Нека се отдалечи от манастира на мълчание!
Козма предал този възвишен съвет на игумена. И игуменът с страхопочитание и благоговение разрешил съветът да се извърши. В една канара на запад от манастира, в пустинна околност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостни уединение и мълчание.
В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил подарък на проницателност. Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били сюрпризирани, когато Козма ги предизвестил да счупят кратунката и да излеят виното, тъй като вътре влезнала отровна змия. Виното било отровено.
Монасите били изумени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.
На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният свещеник е починал и че имал огромни усложнения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не желали да повярват, тъй като на утринното свещенодействие видели игумена в черква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за идната света Литургия. Но като ревизирали, оказало се, че в действителност игуменът умрял скоропостижно.
До манастира Есфигмен, на северозапад от него,.се издига една атонска височина, наричана Самари. Там, в дребна килия, живеел духовник Дамян. Той бил получил заповед от стареца си св. Козма, в никакъв случай да не нощува на непознато място, в непозната килия. Веднъж просрочен по работа в килията на различен аскет. Домакинът го помолил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, въпреки че настъпила тъмна нощ и на открито валял пороен дъжд.
Тръгнал духовник Дамян из тъмнината. Загубил пътя си в мрака. Отчаян измежду планината, почнал да се моли:
- Господи, умирам. Спаси ме по молитвите на моя дъртак!
И внезапно се намерил пред своята килия. Поразен от това знамение, неотложно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма менторски му рекъл:
- Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те резервира от гибел!
Веднъж преподобни Козма болен. Поискало му се да хапне риба. Но морето било надалеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един миг планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата огромна прясна риба. Козма я приготвил за ястие. Но глас от вътрешната страна му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, тъй като рибата била негова благосъстоятелност.
На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите:
- Добре пристигнал! Аз те чаках. Част от рибата съм запазил за тебе, с цел да подкрепиш постническите си сили.
След това Козма разказал на госта си по какъв начин изискал да си хапне риба и по какъв начин орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал по какъв начин същият орел сграбчил преди този момент рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до различен и благодарили на Бога, че по този начин дивно се грижи за тях. Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди гибелта му били доста тежки. Очаквал го героизъм, за който авансово знаел напряко от Спасителя.
Бил отначало посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, тъй като чул диалог вътре. Като изчакал края на диалога, той почукал на вратата. Като влезнал вътре, не намерил никого, с изключение на стареца Козма. Учуден, го запитал:
- С кого разговаряше?
В притеснение Козма му разкрил истината:
- Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще изтеза плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, безконечния живот.
Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще би трябвало отново да го посети. Когато отново го посетил на избрания ден, Христофор го намерил премрял.
- Какво ти е? - запитал той.
- Снощи - дал отговор св. Козма - ме атакува сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със завист и да вика към демоните: „ Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един! " С гневна примамка той ме би, както виждаш по раните на тялото ми...
На третия, ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и величаене безшумно предал душата си на Господа. Това станало на 22 септември 1323 година.
Йона получил дара на пророчеството и Бог му заповядал да проповядва смирение измежду идолопоклонниците в асирийската империя Ниневия. Той живял към 800 години преди Рождество Христово. За оракул Йона се загатва постоянно в църковните песни. Тридневното му превозване в утробата на кита служи за предобраз на тридневното пребъдване на Господа Иисуса Христа в гроба.
Имен ден през днешния ден честват носещите имената: Гълъб, Гълъбин и Гълъбина
2. Св. свещеномъченик Фока Синопски (II век)
3. Св. страдалец Фока, именуван градинар († 320 г.)
4. Св. преподобни Иона презвитер († първата половина на IХ век)
5. Св. преподобни Козма Зографски († 1323 г.) - Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По националност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно обучение. Освен български, знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят. Но той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света Гора Атонска. Бил признат като послушник в българския Зографски манастир " Св. Георги Победоносец ", учреден в 898 година от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.
Високо просветен, той се отличавал и със сърдечна елементарност, с помощта на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни феномени. Веднъж на Благовещение, храмов празник на огромния светогорски манастир Ватопед, той имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света Гора дами не се допущат даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен.
На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Заинтересуван, духовникът го запитал:
- Как изглеждаше тая жена?
Козма дал отговор:
- Невиждана хубост, невиждана популярност!
Духовникът се развълнувал. Той схванал коя жена е видял Козма и му заговорил:
- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, отдаден на божествената Мария? Ти си видял Небесната настойничка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това пояснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното снизхождение да му се яви. Отличил се с високо обучение, с старателно монашеско смирение и изключително с плодородна нематериалност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а по-късно и за йеромонах. Като йеромонах към този момент можел независимо да прави всички богослужби. Веднъж бил самичък в черква. Помолил се на св. Богородица да му уточни пътя на спасението. И чул диалог сред ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят споделил на Пресветата Си Майка за Козма:
- Нека се отдалечи от манастира на мълчание!
Козма предал този възвишен съвет на игумена. И игуменът с страхопочитание и благоговение разрешил съветът да се извърши. В една канара на запад от манастира, в пустинна околност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостни уединение и мълчание.
В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил подарък на проницателност. Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били сюрпризирани, когато Козма ги предизвестил да счупят кратунката и да излеят виното, тъй като вътре влезнала отровна змия. Виното било отровено.
Монасите били изумени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.
На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният свещеник е починал и че имал огромни усложнения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не желали да повярват, тъй като на утринното свещенодействие видели игумена в черква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за идната света Литургия. Но като ревизирали, оказало се, че в действителност игуменът умрял скоропостижно.
До манастира Есфигмен, на северозапад от него,.се издига една атонска височина, наричана Самари. Там, в дребна килия, живеел духовник Дамян. Той бил получил заповед от стареца си св. Козма, в никакъв случай да не нощува на непознато място, в непозната килия. Веднъж просрочен по работа в килията на различен аскет. Домакинът го помолил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, въпреки че настъпила тъмна нощ и на открито валял пороен дъжд.
Тръгнал духовник Дамян из тъмнината. Загубил пътя си в мрака. Отчаян измежду планината, почнал да се моли:
- Господи, умирам. Спаси ме по молитвите на моя дъртак!
И внезапно се намерил пред своята килия. Поразен от това знамение, неотложно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма менторски му рекъл:
- Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те резервира от гибел!
Веднъж преподобни Козма болен. Поискало му се да хапне риба. Но морето било надалеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един миг планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата огромна прясна риба. Козма я приготвил за ястие. Но глас от вътрешната страна му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, тъй като рибата била негова благосъстоятелност.
На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите:
- Добре пристигнал! Аз те чаках. Част от рибата съм запазил за тебе, с цел да подкрепиш постническите си сили.
След това Козма разказал на госта си по какъв начин изискал да си хапне риба и по какъв начин орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал по какъв начин същият орел сграбчил преди този момент рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до различен и благодарили на Бога, че по този начин дивно се грижи за тях. Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди гибелта му били доста тежки. Очаквал го героизъм, за който авансово знаел напряко от Спасителя.
Бил отначало посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, тъй като чул диалог вътре. Като изчакал края на диалога, той почукал на вратата. Като влезнал вътре, не намерил никого, с изключение на стареца Козма. Учуден, го запитал:
- С кого разговаряше?
В притеснение Козма му разкрил истината:
- Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще изтеза плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, безконечния живот.
Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще би трябвало отново да го посети. Когато отново го посетил на избрания ден, Христофор го намерил премрял.
- Какво ти е? - запитал той.
- Снощи - дал отговор св. Козма - ме атакува сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със завист и да вика към демоните: „ Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един! " С гневна примамка той ме би, както виждаш по раните на тялото ми...
На третия, ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и величаене безшумно предал душата си на Господа. Това станало на 22 септември 1323 година.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ