Мистерията на Торинската плащаница
Според преданието Йосиф от Ариматея увил в ленено платнище тялото на Иисус Христос след неговото разпятие.
Историческите извори свидетелстват, че най-малко до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, само че по-късно следите й се губят.
През XIV век в Троа се появява плащаница, която като че ли носи отрицателния отпечатък на разпнат мъж, за който се има вяра, че е Иисус Христос.
Днес тази плащаница се съхранява в катедралата „ Св. Йоан Кръстител “ в Торино, само че достоверността й продължава да е предмет на разногласия и бурни научни диспути.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото било измивано и обмазвано, след което било повивано в платно. Този саван най-често се състоял от ленени или памучни линии, които елементарно се увивали към тялото. Обикновено линиите били нарязвани на не по-малко от три, а най-често на седем елементи, измежду които и sudarium – особено парче за главата.
Също по този начин е допустимо тялото на Иисус да е било повито в един огромен ленен саван.
Евангелията не дават ясни сведения: Марко приказва за „ плащаница ” (Марко 15: 46), до момента в който при Йоан става дума за „ повивки ” (Йоан 20: 6).
Има ли древен доказателства за достоверността на плащаницата? Не.
Да разгледаме три нейни характерности, които не са съвместими със записаното в Библията.
Плащаницата е парче плат с размери 4,42 на 1,13 метра, към което по дължина е пришита лента, необятна 8 сантиметра.
Какво споделя Библията: Мъртвото тяло на Исус не било увито в едно платно, а в множество ленти от плат. Главата му била увита в настрана парче плат. Библията споделя, че откакто Исус бил възкресен, един от апостолите влезнал в празната гробница и „ видял погребалните превръзки на земята “. Тя прибавя: „ Платното, с което беше увита главата на Исус,... не беше дружно с превръзките, а навито настрана, на друго място. “ (Йоан 20:6, 7)
Плащаницата има петна, които се смятат за останки от кръв от неизмито човешко тяло.
Какво споделя Библията: Когато Исус починал, учениците подготвили тялото му за заравяне „ съгласно юдейския бит “. (Йоан 19:39-42) Този бит включвал измиване на тялото и намазване с благоуханни масла. (Матей 26:12; Деяния 9:37) Следователно учениците на Исус безспорно измили тялото му, преди да го обвият с превръзките.
Плащаницата носи облика на мъж, „ който е бил положен по дължината на едната ѝ половина, до момента в който другата половина е била прегъната откъм главата, с цел да покрие цялата предница на тялото “. („ Британска енциклопедия “)
Какво споделя Библията: Учениците на Исус обсъждали гибелта му, празната гробница и разказите на дамите, „ видели нещо свръхестествено — ангели, които споделили, че той е жив “. (Лука 24:15-24) Ако плащаницата е била в гробницата на Исус, неговите възпитаници без подозрение са щели да приказват за нея и за изображенията върху нея. Библията обаче не загатва нищо такова.
През 2000 година английският археолог Шимон Гибсън разкрил неотваряна гробница от I в. в долината Хином. Като се промушил през тесния входен отвор, той се озовал в типична скална гробница от Римския интервал. В една от нишите имало тяло с към момента съхранен кичур коса. Било повито в почернял от времето саван, чието радиовъглеродно датиране посочило първата половина на I век.
От епохи бушува спор дали Торинската плащаница в действителност е истинската погребална плащаница на Исус Христос след разпятието му преди към 2000 години. Докато мнозина имат вяра, че този сакрален предмет е достоверен, други го отхвърлят като феодален фалшификат.
Един от най-изследваните артефакти в историята е очаровал учените частично заради дебата за същинската му възраст, само че най-много поради необяснимото изображение на разпнат мъж, което наподобява е отпечатано върху парчето плат. Бяха обнародвани резултатите от относително ново следствие на възрастта на плащаницата. Те съдържат безапелационни доказателства, че тя в действителност датира от времето на Исус Христос.
Историята
Плащеницата е ленено платно с размери 4,3 на 1,2 метра, наричано още Светата плащаница. Върху плата има бледен контур на мъж. Мнозина имат вяра, че това е изображение на Исус Христос след неговата екзекуция и гледат на тъканта като на значима религиозна светиня.
Първият запис за плащаницата е през 1354 година, когато платът е открит в средновековна Франция. Платното е обещано на дякон в църквата в Лирей от рицар на име Жофроа дьо Шарни, който твърдял, че това е плащеницата, която е била увита към Исус след разпъването му. Няма данни от кое място и по какъв начин де Шарни се е сдобил с реликвата.
През 1389 година обаче епископът на Троа, Пиер д`Арси, жигосва откритието като фалшификат. Според епископа, един художник му признал, че е създател на фалшификацията. Висшият църковен чиновник писал на папа Климент VII, с цел да отхвърли той достоверността на парчето плат и да изобличи мошеника. Отговорът на папата бил да се разгласи плащаницата за основана от индивида религиозна икона, а не за светиня. Климент разрешил на църквата в Лирей да продължи да я демонстрира на вярващите.
През 1453 година излиза наяве, че Дом Савоя, италианска кралска династия, се е сдобила с реликвата и я преместила в параклис в Шамбери (сега част от Франция), където тя била развалена при пожар през 1532 година Хората от Дом Савоя я преместили до тяхната столица Торино, Италия, през 1578 година
Дебатът за достоверността на плащаницата бушува от този момент. В края на 20-ти век учените откриват пъстър прашец върху влакната на плата, който съответствал на цветния прашец, открит в Йерусалим. Това мнение се постанова от ботаника Авиноам Данин през 1999 година
През последните четири века плащаницата е в катедралата " Свети Йоан Кръстител " в Торино.
Как се е получил силуетът
От десетилетия учените се пробват да схванат по какъв начин се е получил характерният отпечатък върху платното. Все още няма финален отговор на този въпрос, само че теориите са доста.
През 1978 година интернационален екип от специалисти заключава, че изображението не е картина, тъй като не са открити никакви останки от багра или пигмент.
Реймънд Роджърс от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико допусна през 2002 година, че изображението може да се е образувало вследствие на химическа реакция сред тъканта и тялото, увито в нея.
През 2014 година излиза научна версия, че изображението е направено върху плащеницата от радиация след земетресение.
Петната от кръв върху плащаницата са тествани и е открито, че са кръвна група AB, съгласно изследователска публикация от екип от Испанския център по синдонология, оповестена през 2015 година
Новите разработки
Последното изследване е извършено от италианския академик Либерато де Каро, който почнал работа по плана през 2019 година и разгласява откритията си в списание Heritage през 2022 година Но резултатите от него излизат на бял свят едвам в този момент.
Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, част от Националния проучвателен съвет, употребявали техника, известна като широкоъгълно разпръскване на рентгенови лъчи, с цел да проучват тъканта.
„ Експерименталните резултати са съвместими с хипотезата, че Торинската плащаница е светиня на 2000 години “, се споделя в изследването.
Тази догадка обаче опонира на проучването от 1989 година, когато учените се пробваха да дефинират възрастта на плащеницата благодарение на радиовъглеродно датиране и пресметнаха, че плащеницата датира сред 1260 и 1390 година сл. Хр., което слага под подозрение достоверността на артефакта.
Историческите извори свидетелстват, че най-малко до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, само че по-късно следите й се губят.
През XIV век в Троа се появява плащаница, която като че ли носи отрицателния отпечатък на разпнат мъж, за който се има вяра, че е Иисус Христос.
Днес тази плащаница се съхранява в катедралата „ Св. Йоан Кръстител “ в Торино, само че достоверността й продължава да е предмет на разногласия и бурни научни диспути.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото било измивано и обмазвано, след което било повивано в платно. Този саван най-често се състоял от ленени или памучни линии, които елементарно се увивали към тялото. Обикновено линиите били нарязвани на не по-малко от три, а най-често на седем елементи, измежду които и sudarium – особено парче за главата.
Също по този начин е допустимо тялото на Иисус да е било повито в един огромен ленен саван.
Евангелията не дават ясни сведения: Марко приказва за „ плащаница ” (Марко 15: 46), до момента в който при Йоан става дума за „ повивки ” (Йоан 20: 6).
Има ли древен доказателства за достоверността на плащаницата? Не.
Да разгледаме три нейни характерности, които не са съвместими със записаното в Библията.
Плащаницата е парче плат с размери 4,42 на 1,13 метра, към което по дължина е пришита лента, необятна 8 сантиметра.
Какво споделя Библията: Мъртвото тяло на Исус не било увито в едно платно, а в множество ленти от плат. Главата му била увита в настрана парче плат. Библията споделя, че откакто Исус бил възкресен, един от апостолите влезнал в празната гробница и „ видял погребалните превръзки на земята “. Тя прибавя: „ Платното, с което беше увита главата на Исус,... не беше дружно с превръзките, а навито настрана, на друго място. “ (Йоан 20:6, 7)
Плащаницата има петна, които се смятат за останки от кръв от неизмито човешко тяло.
Какво споделя Библията: Когато Исус починал, учениците подготвили тялото му за заравяне „ съгласно юдейския бит “. (Йоан 19:39-42) Този бит включвал измиване на тялото и намазване с благоуханни масла. (Матей 26:12; Деяния 9:37) Следователно учениците на Исус безспорно измили тялото му, преди да го обвият с превръзките.
Плащаницата носи облика на мъж, „ който е бил положен по дължината на едната ѝ половина, до момента в който другата половина е била прегъната откъм главата, с цел да покрие цялата предница на тялото “. („ Британска енциклопедия “)
Какво споделя Библията: Учениците на Исус обсъждали гибелта му, празната гробница и разказите на дамите, „ видели нещо свръхестествено — ангели, които споделили, че той е жив “. (Лука 24:15-24) Ако плащаницата е била в гробницата на Исус, неговите възпитаници без подозрение са щели да приказват за нея и за изображенията върху нея. Библията обаче не загатва нищо такова.
През 2000 година английският археолог Шимон Гибсън разкрил неотваряна гробница от I в. в долината Хином. Като се промушил през тесния входен отвор, той се озовал в типична скална гробница от Римския интервал. В една от нишите имало тяло с към момента съхранен кичур коса. Било повито в почернял от времето саван, чието радиовъглеродно датиране посочило първата половина на I век.
От епохи бушува спор дали Торинската плащаница в действителност е истинската погребална плащаница на Исус Христос след разпятието му преди към 2000 години. Докато мнозина имат вяра, че този сакрален предмет е достоверен, други го отхвърлят като феодален фалшификат.
Един от най-изследваните артефакти в историята е очаровал учените частично заради дебата за същинската му възраст, само че най-много поради необяснимото изображение на разпнат мъж, което наподобява е отпечатано върху парчето плат. Бяха обнародвани резултатите от относително ново следствие на възрастта на плащаницата. Те съдържат безапелационни доказателства, че тя в действителност датира от времето на Исус Христос.
Историята
Плащеницата е ленено платно с размери 4,3 на 1,2 метра, наричано още Светата плащаница. Върху плата има бледен контур на мъж. Мнозина имат вяра, че това е изображение на Исус Христос след неговата екзекуция и гледат на тъканта като на значима религиозна светиня.
Първият запис за плащаницата е през 1354 година, когато платът е открит в средновековна Франция. Платното е обещано на дякон в църквата в Лирей от рицар на име Жофроа дьо Шарни, който твърдял, че това е плащеницата, която е била увита към Исус след разпъването му. Няма данни от кое място и по какъв начин де Шарни се е сдобил с реликвата.
През 1389 година обаче епископът на Троа, Пиер д`Арси, жигосва откритието като фалшификат. Според епископа, един художник му признал, че е създател на фалшификацията. Висшият църковен чиновник писал на папа Климент VII, с цел да отхвърли той достоверността на парчето плат и да изобличи мошеника. Отговорът на папата бил да се разгласи плащаницата за основана от индивида религиозна икона, а не за светиня. Климент разрешил на църквата в Лирей да продължи да я демонстрира на вярващите.
През 1453 година излиза наяве, че Дом Савоя, италианска кралска династия, се е сдобила с реликвата и я преместила в параклис в Шамбери (сега част от Франция), където тя била развалена при пожар през 1532 година Хората от Дом Савоя я преместили до тяхната столица Торино, Италия, през 1578 година
Дебатът за достоверността на плащаницата бушува от този момент. В края на 20-ти век учените откриват пъстър прашец върху влакната на плата, който съответствал на цветния прашец, открит в Йерусалим. Това мнение се постанова от ботаника Авиноам Данин през 1999 година
През последните четири века плащаницата е в катедралата " Свети Йоан Кръстител " в Торино.
Как се е получил силуетът
От десетилетия учените се пробват да схванат по какъв начин се е получил характерният отпечатък върху платното. Все още няма финален отговор на този въпрос, само че теориите са доста.
През 1978 година интернационален екип от специалисти заключава, че изображението не е картина, тъй като не са открити никакви останки от багра или пигмент.
Реймънд Роджърс от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико допусна през 2002 година, че изображението може да се е образувало вследствие на химическа реакция сред тъканта и тялото, увито в нея.
През 2014 година излиза научна версия, че изображението е направено върху плащеницата от радиация след земетресение.
Петната от кръв върху плащаницата са тествани и е открито, че са кръвна група AB, съгласно изследователска публикация от екип от Испанския център по синдонология, оповестена през 2015 година
Новите разработки
Последното изследване е извършено от италианския академик Либерато де Каро, който почнал работа по плана през 2019 година и разгласява откритията си в списание Heritage през 2022 година Но резултатите от него излизат на бял свят едвам в този момент.
Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, част от Националния проучвателен съвет, употребявали техника, известна като широкоъгълно разпръскване на рентгенови лъчи, с цел да проучват тъканта.
„ Експерименталните резултати са съвместими с хипотезата, че Торинската плащаница е светиня на 2000 години “, се споделя в изследването.
Тази догадка обаче опонира на проучването от 1989 година, когато учените се пробваха да дефинират възрастта на плащеницата благодарение на радиовъглеродно датиране и пресметнаха, че плащеницата датира сред 1260 и 1390 година сл. Хр., което слага под подозрение достоверността на артефакта.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ