Според последното проучване на Евробарометър, представено от Европейската комисия, само

Според последното изследване на Евробарометър, показано от Европейската комисия, единствено 33% от българите са взели ограничения против климатичните промени през тази година. Това е съвсем два пъти по-ниско от междинното за Европейски Съюз (59%) – явен сигнал, че до момента в който други общества се активизират, българското остава в положение на климатична заспалост.

 

Разликите са тревожни и в ежедневното екологично държание:

 

* Разделно събиране на боклуци – в Европейски Съюз: 64%; в България: едвам 28%.
* Избягване на замърсители като пластмасови торбички – в Европейски Съюз: 49%; у нас: единствено 34%.

Иначе казано – българите виждат казуса, само че рядко се ангажират с решения. Типичният профил е на жител, който осъзнава, че климатичните промени са съществени (41% у нас против 37% в Европейски Съюз го дефинират като „ доста сериозен проблем “), само че не трансформира навиците си. Също по този начин, 46% у нас дефинират тематиката като „ сериозен въпрос “, само че без да подхващат действителни дейности.

 

Подкрепата за климатични цели също е по-ниска:

Целта на Европейски Съюз за реализиране на въглеродно неутрално произвеждане до 2050 година се поддържа от 81% от жителите в Европейски Съюз, само че единствено 73% от българите.

 

Дори когато става въпрос за обществените разноски – съществена спънка съгласно критиците на климатичните политики – 77% от европейците имат вяра, че вложенията за справяне с климатичните промени ще костват по-малко от вредите, които би предизвикало бездействието. В България това мнение споделят едвам 67%.

 

На фона на тази статистика, не наподобява изненадващо, че 55% от българските респонденти считат, че медиите у нас не осведомят задоволително по тематиката – още един признак на по-дълбокия проблем: липса на осведоменост, незаинтересованост и слаба политическа воля.

 

А когато българите би трябвало да посочат кои са най-големите закани пред света, климатичната рецесия остава на назад във времето. На първо място излизат въоръжените спорове (67% у нас против 61% в ЕС), следвани от бедността и неналичието на вода (52%) и икономическата неустойчивост (също 52%). Климатът се загатва, само че не води.

 

Изводът е обезпокоителен: до момента в който Европа се активизира, прави зелени вложения, трансформира законодателство и държание, България се колебае – сред безучастие и отсрочване, сред закъснели тактики и липса на народен роман по тематиката. А природата не чака.

 

ФрогНюз