Защо българите живеем по-малко?
Според последните данни на Национален статистически институт сме на последно място по предстоящата дълготрайност на живота, както и първи по смъртност.
" От по-миналата година имаме връщане на равнищата на продължителността на живота от преди Ковид пандемията. През 1960 година предстоящата дълготрайност на живота е била 69 година, през 1990 година - 72 година На всеки 10 година по една година е било удължаването на живота. Достъпът до здравни услуги в този интервал мощно се уголемява. До преди пандемията през 2019 година продължителността е била 75 година, по време на пандемията 2020 година от 75 падаме на 73 година, а 2021 г се връщаме на равнищата от 90-те години - 71 година През 2022 година тя към този момент е 74 година, 2023 година, въпреки данните да са планирани - 76 година ", добави статистиката доц. Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
В студиото на " България заран " тя уточни основния проблем за по-ниската дълготрайност на живота - пренебрегването на здравната профилактика. Данните сочат, че по време на Ковид пандемията 36,7% от европейците са докладвали за продължителен проблем, а в България - единствено 22%. Българите по-рядко вървим на профилактични прегледи и не даваме опция на лекарите да диагностицират в точния момент болесттите.
Пред Bulgaria ON AIR ръководителят на инфекциозна лаборатория в Берн доктор Аспарух Илиев посочи, че Ковид визира главно съдовете, а с придвижване на възрастта те се трансформират, и по тази причина е обикновено тъкмо в този интервал на пандемията да има понижаване на продължителността на живота, изключително поради затруднения при пациенти със сърдечно-съдови болести.
" В България имаме невисок % на самодокладване на заболявания. По данни на СЗО сме в страните с водеща сърдечно-съдова патология в света, доста ниско е равнището на навременно разкриване на сърдечно-съдови болести, които се въздействат от храненето, прекомерната приложимост на сол, напрежението. Трябва от 40-50-годишна възраст да следим дали имаме високо кръвно ", разясни д-р Илиев.
Данните демонстрират, че междинната дълготрайност на живота в Западна Европа е с 10-12 година по-голяма от тази в България, в същото време се знае, че сърдечно-съдовите болести понижават живота тъкмо с към 10-12 г.
Доц. Стоянка Черкезова изясни за какво в дребните обитаеми места, където хората имат достъп до по-чиста храна и по-малко са подложени на стрес, живеят по-малко.
" В града хората имат по-добър достъп до обучение, здравни грижи, приходи. По-бедният човек, който има компликации с прехраната, ще мисли за оцеляването си, той ще е сплескан, неговият приоритет здраве отива на задно място. Не е елементарно да живееш здравословно, когато си безпаричен ", акцентира доцент Черкезова.
Тя очерта профила на българина, който живее по-дълго: " По-високо просветен, има по-ниска степен на затлъстяване, спортува повече, храни се по-често с плодове и зеленчуци всеки ден. Около 50% от българите не употребяват всекидневно плодове и зеленчуци ".
Д-р Аспарух Илиев предложи тематиката за здравните грижи да залегне още в учебно заведение при децата, с цел да изградят верни здравословни привички. И двамата показаха като проблем намаляването на броя на децата в фамилиите и по-късното раждане.
