Според последните данни на Евростат през 2024 г. 19,5 млн.

Според последните данни на Евростат през 2024 година 19,5 млн. деца в Европейски Съюз са били изложени на риск от беднотия или обществено изключване.

Между 2023 година и 2024 година процентът на децата в Европейски Съюз, изложени на риск от беднотия или обществено изключване, леко е намалял от 24,8 % на 24,2 %, оповестява Euronews.

На равнище страни България регистрира най-високи стойности през 2024 година - 35,1 %, следвана от Испания - 34,6 % и Румъния - 33,8 %.

За разлика от тях Словения (11,8 %), Кипър (14,8 %) и Чехия (15,4 %) регистрират най-ниските стойности.

Италия е единствената страна от Европейски Съюз, в която не настъпват промени, а делът ѝ остава постоянен - 27,1%.

„ Институциите на обществената страна играят значима роля за предпазването на децата от беднотия “, разяснява Алба Ланау Санчес, откривател в университета Pompeu Fabra. „ Държавите със мощни системи за обществена отбрана нормално имат по-ниски равнища на детска беднотия. “, добавя той.

Децата в Европейски Съюз са били изложени на по-висок риск от беднотия или обществено изключване (24,2 %) спрямо възрастните (20,3 %), което води до разлика от 3,9%.

В 20 страни от Европейски Съюз рискът измежду децата е по-висок, като най-големи разлики са регистрирани в Испания (10,5 %), Малта и Румъния (и двете по 7,3 %) и Франция (7,2 %).
Факторът обучение
Децата, чиито родители са постигнали по-високо равнище на обучение, е по-малко евентуално да бъдат изложени на риск от беднотия или обществено изключване.

През 2024 година 61,2% от децата в Европейски Съюз, живеещи с родители, които са имали най-вече по-ниско от приблизително обучение, са били изложени на риск от беднотия или обществено изключване.

За тези с родители, приключили висше обучение, този дял е 11%.

Това води до разлика в риска от 50,2% според от просветителните равнища на родителите.

На национално равнище разликата е над 50% в 16 страни от Европейски Съюз. Най-ниски разлики се следят в Дания, Португалия и Естония, най-големи в Румъния, Чехия и България.
Защо Испания е измежду водещите страни
Въпреки че Брутният вътрешен продукт на Испания е по-висок от този на България и Румъния, съгласно откриватели данъчната система на страната постоянно се показва като една от главните аргументи за високите равнища на детска беднотия.

През 2021 година Испания е изразходвала едвам 1,3% от Брутният вътрешен продукт за фамилни политики, до момента в който междинната стойност за Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 2,3%.

„ Пряката финансова поддръжка за фамилиите е изключително скромна “, добавя Ланау Санчес.

Испания вкара също по този начин минималния витален приход (IMV) през 2021 година и добавката за детски надбавки през 2022 година, които доближават до 502 310 семейства, съгласно испанската работа за обществено обезпечаване.

Въпреки това остава неразбираемо до каква степен тези стратегии са подобрили изискванията на живот на фамилиите с деца.

„ Настоящите рецензии акцентират минусите на IMV, в това число административните спънки (водещи до висок % на неучастие), правните ограничавания на достъпа, засягащи избрани групи, като младежите, бездомните, нерегистрираните и неотдавна пристигналите мигранти, и лимитираният евентуален обсег за семейства с ниски приходи, само че не и за извънредно бедните “, добавя Ланау Санчес.

„ Липсват ни обаче задълбочени университетски проучвания по какъв начин IMV е трансформирала по-цялостно системата за обществена протекция, като е изместила други форми на подкрепяне, като районните схеми за най-малък приход “, добавя откривателят.