Според последните данни на Евростат, през 2022 г. 14,7% от

Според последните данни на Евростат, през 2022 година 14,7% от работещите в Европейския съюз са получавали ниски заплати, което съставлява спад по отношение на 16,2% през 2018 година Въпреки общата наклонност към понижение, България се откроява като страната с най-голям дял на нископлатени служащи – 26,8%, което е доста нарастване по отношение на 21,4% през 2018 г.

Какво значи „ нископлатен труд “?

Според дефиницията на Евростат, нископлатени са тези чиновници, чието заплащане е две трети или по-малко от междинното брутно почасово възнаграждение за съответната страна.

Данните разкриват обилни разлики по пол и възраст:

- Жените са по-засегнати от мъжете (17,1% против 12,6%);

- Младите хора под 30 години са най-уязвими – 25,2% от тях са били нископлатени, до момента в който при групата 30-49 години този дял е 12,1%, а измежду тези над 50 години – 13,4%;

- Образователното равнище също играе основна роля – 27,5% от работещите с ниско обучение са били нископлатени, до момента в който при хората със приблизително обучение този % е 17,5%, а при висшистите – едвам 4,8%.

Наред с България, страни като Румъния (23,9%), Латвия (23,3%) и Гърция (21,7%) също регистрират висок дял на нископлатени служащи. В другия завършек на класацията са Португалия (1,8%), Швеция (4,1%) и Финландия (6,5%), където нископлатеният труд е надалеч по-рядко срещан.

Най-голям % нископлатени чиновници се следи в секторите „ Настаняване и хранене “ (35,1%) и „ Административни и спомагателни действия “ (32,3%), където са включени и краткотрайните чиновници.

Сред чиновниците с краткотрайни трудови контракти 27,2% са били нископлатени, до момента в който при тези с непрекъснати контракти делът е доста по-нисък – 12,6%.

Данните на Евростат акцентират забележителните социално-икономически разлики в Европейски Съюз и слагат България измежду страните с най-големи провокации в битката с нископлатения труд.