Изборите в Русия легитимираха казионните партии
Според окончателните резултати от изборите за Държавна Дума, които се състояха в края на предходната седмица, ръководещата партия „ Единна Русия " завоюва съвсем 50% и резервира конституционното си болшинство в долната камара на Народното събрание. „ Умното гласоподаване " на Алексей Навални оказа помощ на комунистите да се утвърдят като втора политическа мощ, само че в това време провокира ерес измежду така и така немногобройните последователи на демократичната съпротива. Лявата групировка „ Справедлива Русия - За правдата " усъвършенства резултата си отпреди пет години и измести от третото място Либерално-демократическата партия на политическия деец Владимир Жириновски. За първи път от 2003 година в Думата се появи нова групировка - партията „ Новите хора " на предприемача Алексей Нечаев, за която интензивно се приказва, че е артикул на политическите инженери в президентската администрация.
Главната конспирация преди изборите беше дали „ Единна Русия " ще успее да резервира конституционното си болшинство в Думата. През последните години социолозите регистрират спад на доверието към партията на властта на фона на увеличението на пенсионната възраст, икономическата застоялост и намаляването на действителни приходи на хората. Въпреки това, както се изрази президентът Владимир Путин, " Единна Русия " резервира лидерските си позиции.
„ Мнозинството потвърди на себе си, че си остава болшинство, каквато в действителност беше задачата на Кремъл. Да убеди хора, които се съмняват какъв брой е мощна властта, че тя към момента е мощна и има поддръжката на това болшинство. Това е доста значим психически миг ", споделя Андрей Колесников, началник на програмата „ Руска вътрешна политика и политически институции " на Московския център „ Карнеги ".
Друг забавен миг, на който анализаторите обръщат внимание, е увеличаващата се поддръжка за Комунистическата партия. Преди 5 години за нея гласоподаваха малко над 13% от гласоподавателите, а в този момент - близо 19 на 100.
Ето по какъв начин Андрей Колесников си изяснява тази наклонност.
„ Комунистите въплъщават облика на по-справедлива страна и общество. Това не е толкоз носталгия по Съветския съюзи или по Сталин, за който към този момент никой не си спомня, а съвършен, химеричен облик. Именно за този облик гласоподаваха хората. Комунистите получиха огромна секта в Народното събрание Сега на техния водач Генадий Зюганов ще му се наложи да управлява по-голям колектив. Това е по-трудно, тъй като той носи отговорност пред Кремъл неговите депутати да не минават избрани червени линии ".
За първи път от 2003 година в Народното събрание влиза нова политическа групировка и това е партията „ Новите хора " на предприемача Алексей Нечаев, която се нарежда като дясно-либерална. Според Андрей Колесников посредством основаването на партията президентската администрация желае да отговори на упованията на избрана част от обществото.
„ Значи Кремъл е имал потребност от малко пространство за градската междинна класа, която не е радикална. Която желае някакви промени и рационализация, само че не симпатизира нито на Навални, нито на партия „ Яблоко ". „ Яблоко " наподобява като старомодна партия, макар че в нея има ярки политици, в това число млади претенденти. Условната партия на Навални, която се прояви в „ умното гласоподаване " въпреки всичко е прекомерно радикална за хората, които не биха желали разрушаването на системата и построяването й от нулата ".
Логиката на по този начин нареченото „ мъдро гласоподаване " е следната. След като множеството претенденти на несистемната съпротива въобще не са позволени до изборите, би трябвало да се гласоподава за претендентите с най-големи шансове за триумф, стига те да не са от „ Единна Русия ". Според президента на Центъра за политически технологии Борис Макаренко „ умното гласоподаване " е прекомерно стеснен метод и не може да докара до смяна на политическата система.
„ Ясно е, че „ умното гласоподаване " може да реши една единствена задача - да предотврати успеха на претендента от партията на властта. За задачата би трябвало да се гласоподава за втория по мощ претендент, без значение от това от коя партия е, какво съставлява самият той, кого съставлява и какво ще прави при положение на победа ".
Най-често става дума за претенденти от Комунистическата партия. В този смисъл „ умното гласоподаване " облагодетелства комунистите, които са не по-малко лоялни към Кремъл от претендентите на „ Единна Русия " и способства за разединението на демократичната съпротива. Сред съперниците на „ умното гласоподаване " е и Андрей Колесников.
„ Според мен изборът сред чекисти и комунисти вследствие на умното гласоподаване е доста неприятен. Ще повторя, че това е персоналното ми мнение, само че ми се коства, че е налице поляризация на това, което в миналото наричахме демократично придвижване. Това е доста неприятен резултат, за който цялата виновност е на „ умното гласоподаване ".
Съпредседателят на правозащитното придвижване „ Голос " Станислав Андрейчук счита, „ умното гласоподаване " е асъдействало в някаква степен за триумфа на Комунистическата партия.
„ Умното гласоподаване " не можа да окаже огромен директен резултат и директно да се конвертира в гласове, само че ми се коства, че в огромна част от обществото то образува избрани настроения, които доведоха до по-добър резултат на Комунистическата партия, в сравнение с в началото се предполагаше ".
Андрейчук е уверен, че в доста региони изборните резултати са били манипулирани в интерес на „ Единна Русия " и в ущърб на Комунистическата партия. Според него в случай че изборите бяха почтени, двете партии щяха да имат близки резултати в границите на към 30%.
„ Не би трябвало да се има вяра на резултатите в огромна част от страната. Видяхме, че от едната страна е единна Русия с тези 30 и няколко %, а от другата - блокът на комунистите и безпартийните от „ умното гласоподаване ", който също получава сходен резултат. Малко по-нисък, само че като цяло сравним ".
55% от участниците в социологическо изследване са споделил, че не имат вяра в честността на изборите, споделя ръководителят на отдела за социокултурни проучвания на „ Левада Център " Алексей Левинсон.
„ Тук обаче има едно огромно „ само че ". Това не значи, че хората не са съгласни с резултатите от изборите. Неведнъж сме получавали един след различен следните отговори: Очаквате ли почтени избори? Не. След изборите питаме дали са били почтени. Значителна част от респондентите дава отговор, че не. Съгласни ли сте с резултатите от изборите? Да. Изборите не бяха почтени, само че признаваме резултатите ".
„ Има още едно „ само че ". Резултатите са приети, само че какво от това? Руснаците нямат доверие към определения парламент. С изключение на един-два месеца към присъединението на Крим, и Държавната Дума, и Съветът на федерацията постоянно са се употребили с доста ниско доверие. Правителството прочее също ".
Според Алексей Левинсон парламентарните избори в Русия са нужни не толкоз на жителите, колкото на властта.
„ Може да се зададе въпросът кому са нужни тези избори. Тези избори са нужни на властта. На всички останали са нужни в доста по-малка степен. Това добре ли е? Не, неприятно е! Русия би трябвало да бъде демократична страна. Но тази форма на народна власт, която ни се предлага, в случай че това въобще е форма на народна власт, не се употребява с уважението на жителите ".
„ В Русия от властта не се изисква легитимност. Не се е изисквало преди, не се изисква и в този момент. От властта се изисква да бъде власт и нейната легитимност произтича от обстоятелството, че я има. Аз съм шеф, тъй като съм шеф, а не заради някаква друга причина. В това се състои тайната на съветската власт в настоящия й тип ".
Президентът на Центъра за политически технологии Борис Макаренко е на мнение, че парламентарните избори са самобитен изпит за властта, който тя е издържала сполучливо.
„ Най-важното за властта беше не толкоз да завоюва някакъв съответен брой мандати в Думата, едвам вземе някакъв промеждутъчен изпит по средата на електоралния цикъл. Да удостовери легитимността си и да направи по този начин, че обществото да схване изборите като задоволително естествени и свободни. Властта взе този изпит и го направи задоволително сполучливо ".
Главната конспирация преди изборите беше дали „ Единна Русия " ще успее да резервира конституционното си болшинство в Думата. През последните години социолозите регистрират спад на доверието към партията на властта на фона на увеличението на пенсионната възраст, икономическата застоялост и намаляването на действителни приходи на хората. Въпреки това, както се изрази президентът Владимир Путин, " Единна Русия " резервира лидерските си позиции.
„ Мнозинството потвърди на себе си, че си остава болшинство, каквато в действителност беше задачата на Кремъл. Да убеди хора, които се съмняват какъв брой е мощна властта, че тя към момента е мощна и има поддръжката на това болшинство. Това е доста значим психически миг ", споделя Андрей Колесников, началник на програмата „ Руска вътрешна политика и политически институции " на Московския център „ Карнеги ".
Друг забавен миг, на който анализаторите обръщат внимание, е увеличаващата се поддръжка за Комунистическата партия. Преди 5 години за нея гласоподаваха малко над 13% от гласоподавателите, а в този момент - близо 19 на 100.
Ето по какъв начин Андрей Колесников си изяснява тази наклонност.
„ Комунистите въплъщават облика на по-справедлива страна и общество. Това не е толкоз носталгия по Съветския съюзи или по Сталин, за който към този момент никой не си спомня, а съвършен, химеричен облик. Именно за този облик гласоподаваха хората. Комунистите получиха огромна секта в Народното събрание Сега на техния водач Генадий Зюганов ще му се наложи да управлява по-голям колектив. Това е по-трудно, тъй като той носи отговорност пред Кремъл неговите депутати да не минават избрани червени линии ".
За първи път от 2003 година в Народното събрание влиза нова политическа групировка и това е партията „ Новите хора " на предприемача Алексей Нечаев, която се нарежда като дясно-либерална. Според Андрей Колесников посредством основаването на партията президентската администрация желае да отговори на упованията на избрана част от обществото.
„ Значи Кремъл е имал потребност от малко пространство за градската междинна класа, която не е радикална. Която желае някакви промени и рационализация, само че не симпатизира нито на Навални, нито на партия „ Яблоко ". „ Яблоко " наподобява като старомодна партия, макар че в нея има ярки политици, в това число млади претенденти. Условната партия на Навални, която се прояви в „ умното гласоподаване " въпреки всичко е прекомерно радикална за хората, които не биха желали разрушаването на системата и построяването й от нулата ".
Логиката на по този начин нареченото „ мъдро гласоподаване " е следната. След като множеството претенденти на несистемната съпротива въобще не са позволени до изборите, би трябвало да се гласоподава за претендентите с най-големи шансове за триумф, стига те да не са от „ Единна Русия ". Според президента на Центъра за политически технологии Борис Макаренко „ умното гласоподаване " е прекомерно стеснен метод и не може да докара до смяна на политическата система.
„ Ясно е, че „ умното гласоподаване " може да реши една единствена задача - да предотврати успеха на претендента от партията на властта. За задачата би трябвало да се гласоподава за втория по мощ претендент, без значение от това от коя партия е, какво съставлява самият той, кого съставлява и какво ще прави при положение на победа ".
Най-често става дума за претенденти от Комунистическата партия. В този смисъл „ умното гласоподаване " облагодетелства комунистите, които са не по-малко лоялни към Кремъл от претендентите на „ Единна Русия " и способства за разединението на демократичната съпротива. Сред съперниците на „ умното гласоподаване " е и Андрей Колесников.
„ Според мен изборът сред чекисти и комунисти вследствие на умното гласоподаване е доста неприятен. Ще повторя, че това е персоналното ми мнение, само че ми се коства, че е налице поляризация на това, което в миналото наричахме демократично придвижване. Това е доста неприятен резултат, за който цялата виновност е на „ умното гласоподаване ".
Съпредседателят на правозащитното придвижване „ Голос " Станислав Андрейчук счита, „ умното гласоподаване " е асъдействало в някаква степен за триумфа на Комунистическата партия.
„ Умното гласоподаване " не можа да окаже огромен директен резултат и директно да се конвертира в гласове, само че ми се коства, че в огромна част от обществото то образува избрани настроения, които доведоха до по-добър резултат на Комунистическата партия, в сравнение с в началото се предполагаше ".
Андрейчук е уверен, че в доста региони изборните резултати са били манипулирани в интерес на „ Единна Русия " и в ущърб на Комунистическата партия. Според него в случай че изборите бяха почтени, двете партии щяха да имат близки резултати в границите на към 30%.
„ Не би трябвало да се има вяра на резултатите в огромна част от страната. Видяхме, че от едната страна е единна Русия с тези 30 и няколко %, а от другата - блокът на комунистите и безпартийните от „ умното гласоподаване ", който също получава сходен резултат. Малко по-нисък, само че като цяло сравним ".
55% от участниците в социологическо изследване са споделил, че не имат вяра в честността на изборите, споделя ръководителят на отдела за социокултурни проучвания на „ Левада Център " Алексей Левинсон.
„ Тук обаче има едно огромно „ само че ". Това не значи, че хората не са съгласни с резултатите от изборите. Неведнъж сме получавали един след различен следните отговори: Очаквате ли почтени избори? Не. След изборите питаме дали са били почтени. Значителна част от респондентите дава отговор, че не. Съгласни ли сте с резултатите от изборите? Да. Изборите не бяха почтени, само че признаваме резултатите ".
„ Има още едно „ само че ". Резултатите са приети, само че какво от това? Руснаците нямат доверие към определения парламент. С изключение на един-два месеца към присъединението на Крим, и Държавната Дума, и Съветът на федерацията постоянно са се употребили с доста ниско доверие. Правителството прочее също ".
Според Алексей Левинсон парламентарните избори в Русия са нужни не толкоз на жителите, колкото на властта.
„ Може да се зададе въпросът кому са нужни тези избори. Тези избори са нужни на властта. На всички останали са нужни в доста по-малка степен. Това добре ли е? Не, неприятно е! Русия би трябвало да бъде демократична страна. Но тази форма на народна власт, която ни се предлага, в случай че това въобще е форма на народна власт, не се употребява с уважението на жителите ".
„ В Русия от властта не се изисква легитимност. Не се е изисквало преди, не се изисква и в този момент. От властта се изисква да бъде власт и нейната легитимност произтича от обстоятелството, че я има. Аз съм шеф, тъй като съм шеф, а не заради някаква друга причина. В това се състои тайната на съветската власт в настоящия й тип ".
Президентът на Центъра за политически технологии Борис Макаренко е на мнение, че парламентарните избори са самобитен изпит за властта, който тя е издържала сполучливо.
„ Най-важното за властта беше не толкоз да завоюва някакъв съответен брой мандати в Думата, едвам вземе някакъв промеждутъчен изпит по средата на електоралния цикъл. Да удостовери легитимността си и да направи по този начин, че обществото да схване изборите като задоволително естествени и свободни. Властта взе този изпит и го направи задоволително сполучливо ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ