София от Освобождението до наши дни
Според формалните данни от последното броене в София са регистрирани близо 1 милион и 300 хиляди души. В реалност обаче в столицата живеят и работят доста повече. Затова най-големият град в България не престава да се разраства.
Къде са били границите му обаче в годините след оповестяването на София за столица и можем ли да познаем някои от емблематичните за оня интервал места?
София става столица на България през далечната 1879 година. От тогава до в този момент градът претърпява обилни промени - като архитектура, градоустройство и територия. С първия организационен проект, признат през 1881 година, се дефинират тогавашните граници на града. Любопитно е, че в този момент умерено можем да кажем, че те напълно попадат в необятния център на града ни.
" Когато София посреща свободата си, несъмнено, това е типичен османски град - с кривите сокаци, с неугледните здания, които са заварени по това време. През 1881 година на процедура проектът обрисува и малко или доста границите на остаряла османска София. Ако използваме днешните модерни улици като ориентир, почти това е територията сред булевардите " Христо Ботев ", " Патриарх Евтимий ", " Васил Левски " и " Сливница ". Тоест, това, което назоваваме идеалния център на София ", описа Здравко Петров, урбанист.
Така на бул. " Сливница " е построен " Лъвов мост ", който съществува още преди Освобождението, само че тогава е прочут като " Шарения мост ". До обновяването му се стига след разрастването на града на север и построяването на Централна гара.
Другият вход към столицата е през " Орлов мост ". И двата моста са издигнати през 1891 година.
" Орлов мост " и " Лъвов мост " имат доста сходна орис - приключени са и са открити през 1891 година. Те са проектирани от инж. Вацлав Прошек, братовчед на популярните братя Прошек. Същевременно орлите и лъвовете са създадени в една и съща виенска леярна. Фактически до края на XIX век градът към този момент се е разширил отвън този вътрешен кръг, който споменахме с основните улици. Обхванал е и кварталите към Докторския монумент с улиците " Шипка " и " Оборище " до Перловската река ", сподели урбанистът.
Квартал " Лозенец " - през днешния ден директно до центъра, след Освобождението се е намирал отвън границите на столицата. Едва след Първата международна война той бива обсъждан като част от София.
" Известно място за отдих на софиянци, за разходки през събота и неделя. Имало е доста лозя, имало е доста вишни. Можем да забележим и един доста забавен артефакт - остарялата стена, която доста постоянно погрешно бива наричана " Римската стена ", а в действителност това е един остарял османски намазгях. Има и михрабна ниша, която демонстрира, че това място се е употребило за молитва. Най-вероятно място за молитва по време на път ", изясни Здравко Петров.
Друга емблематична постройка от първите години след Освобождението, останала до наши дни, е тази на " Александровска болница ".
" Една от най-старите здравни институции в България, които са учредени незабавно след Освобождението. В края на 19 в. са издигнати някои от постройките, които познаваме и през днешния ден. И в случай че гледаме старите карти на София безусловно " Александровска болница " и нейният терен е бил едно самотно място отвън границите на София ", съобщи специалистът.
И по този начин през днешния ден, към 130 години по-късно, всички тези емблематични места обрисуват не външните граници на града, а необятният център на столицата ни.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Къде са били границите му обаче в годините след оповестяването на София за столица и можем ли да познаем някои от емблематичните за оня интервал места?
София става столица на България през далечната 1879 година. От тогава до в този момент градът претърпява обилни промени - като архитектура, градоустройство и територия. С първия организационен проект, признат през 1881 година, се дефинират тогавашните граници на града. Любопитно е, че в този момент умерено можем да кажем, че те напълно попадат в необятния център на града ни.
" Когато София посреща свободата си, несъмнено, това е типичен османски град - с кривите сокаци, с неугледните здания, които са заварени по това време. През 1881 година на процедура проектът обрисува и малко или доста границите на остаряла османска София. Ако използваме днешните модерни улици като ориентир, почти това е територията сред булевардите " Христо Ботев ", " Патриарх Евтимий ", " Васил Левски " и " Сливница ". Тоест, това, което назоваваме идеалния център на София ", описа Здравко Петров, урбанист.
Така на бул. " Сливница " е построен " Лъвов мост ", който съществува още преди Освобождението, само че тогава е прочут като " Шарения мост ". До обновяването му се стига след разрастването на града на север и построяването на Централна гара.
Другият вход към столицата е през " Орлов мост ". И двата моста са издигнати през 1891 година.
" Орлов мост " и " Лъвов мост " имат доста сходна орис - приключени са и са открити през 1891 година. Те са проектирани от инж. Вацлав Прошек, братовчед на популярните братя Прошек. Същевременно орлите и лъвовете са създадени в една и съща виенска леярна. Фактически до края на XIX век градът към този момент се е разширил отвън този вътрешен кръг, който споменахме с основните улици. Обхванал е и кварталите към Докторския монумент с улиците " Шипка " и " Оборище " до Перловската река ", сподели урбанистът.
Квартал " Лозенец " - през днешния ден директно до центъра, след Освобождението се е намирал отвън границите на столицата. Едва след Първата международна война той бива обсъждан като част от София.
" Известно място за отдих на софиянци, за разходки през събота и неделя. Имало е доста лозя, имало е доста вишни. Можем да забележим и един доста забавен артефакт - остарялата стена, която доста постоянно погрешно бива наричана " Римската стена ", а в действителност това е един остарял османски намазгях. Има и михрабна ниша, която демонстрира, че това място се е употребило за молитва. Най-вероятно място за молитва по време на път ", изясни Здравко Петров.
Друга емблематична постройка от първите години след Освобождението, останала до наши дни, е тази на " Александровска болница ".
" Една от най-старите здравни институции в България, които са учредени незабавно след Освобождението. В края на 19 в. са издигнати някои от постройките, които познаваме и през днешния ден. И в случай че гледаме старите карти на София безусловно " Александровска болница " и нейният терен е бил едно самотно място отвън границите на София ", съобщи специалистът.
И по този начин през днешния ден, към 130 години по-късно, всички тези емблематични места обрисуват не външните граници на града, а необятният център на столицата ни.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ