Пълен Обрат: Ето Я Шокиращата Истина За Потъването На Титаник! Не Е Бил Айсберг! Колосалният Кораб Е Бил Потопен От
Според формалната версия лайнерът се е сблъскал с айсберг на 14 април 1912 година в 23 часа и 40 минути и е потопен в 2 часа и 20 минути.
В хода на извършеното след злополуката следствие е открито, че „ Титаник “ е бил зле квалифициран за спешни обстановки, а неговият капитан Едуард Смит е направил редица съществени неточности (по-конкретно пренебрегнал е предизвестията на метеоролозите за вероятни срещи с айсберги) и се оказал некадърен в сериозния миг да вземе единственото вярно решение и да направи всичко допустимо за спасяването на хората.
Дълго време мястото на гибелта на „ Титаник “ не могло да бъде несъмнено с акуратност. Чак през 1985 година взаимна американско-френска експедиция разкрила потъналия транспортен съд на към 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. През юли 1986 година американската експедиция направила първите фотоси на лежащия на дълбочина 3800 метра „ Титаник “ и разхвърляните към него предмети. Оттогава към мястото на гибелта на лайнера са пътували няколко експедиции, в това число и съветска.
С „ Титаник “ са свързани доста мистични истории. Например няколко седмици преди злополуката бил оповестен романът „ Атлантида “ на Герхард Хауптман, в който се споделя за трагичната крах на кораба „ Роланд “, сблъскал се с айсберг в Атлантика. Невероятно, само че описаната в романа злополука съответствува в детайлности с тази, случила се в реалност през април 1912 година – с гибелта на „ Титаник “.
Трагедията била предшествана и от други странни събития. 19 души, купили си билети за „ Титаник “, няколко дни преди злополуката сънували злополуката, от тях някои даже се отказали от странствуване. Имало и такива, които в последния миг продали билетите си, опирайки се на шесто възприятие.
Всички тези истории и формалната версия са разказани в детайли в доста публикации и книги. Но формалната версия има много съперници. Някои от тях считат, че повода за гибелта на „ Титаник “ е била измама, и като доказателство излагат следните причини.
Известно е да вземем за пример, че Дж. П. Морган, притежател на кораба, и лорд Гирд, президент на компанията „ Харлан и Улф “, построила „ Титаник “, отказали да вземат участие в първото корабоплаване на своето произведение, а те нормално постоянно били на борда, когато корабите им правили първия си автобус. Възможно ли е да са знаели нещо? Или е сработила тяхната вътрешен глас, която ги предизвестила, както и стотиците други пасажери, че не трябва да се качват на борда на „ Титаник “?
После. Съдът, последвал след злополуката, виновният за товаренето и разтоварването Франк Претит декларирал, че дружно с служащите е натоварил в трюмовете на лайнера златни слитъци. Възможно е та да са били компенсация за военни доставки на Съединени американски щати за Англия.
Англия се сблъскала с избрани компликации при влизането в Първата международна война. В подобен случай версията, че някоя немска подводница няколко години преди войната е пуснала торпедо в „ Титаник “ или в самия транспортен съд е била заложена бомба, става правдоподобна. Освен това хипотетичният агресор може да е бил сигурен, че ще изминат още доста десетилетия, преди човечеството да се снабди с техническа опция да организира същинско следствие. И в действителност до неотдавна се смяташе, че тайната завинаги е заровена под 4-километров пласт вода.
Но има и по-нови данни. През пролетта на 1996 година британската компания „ Дискавъри “ и френската „ Елипс програм “ организирали следващата експедиция. На мястото на гибелта на „ Титаник “ дошъл корабът „ Надир “. В продължение на 30 дни намиращите се на него висококвалифицирани инженери и учени изследвали корпуса на „ Титаник “ благодарение на подводен уред, кадърен да издържи налягането на сходна дълбочина.
И създали ненадейно изобретение – под ватерлинията се виждали шест дупки, ситуирани в най-уязвимите места на носа и заемащи повърхност не повече от 5 м2. Ако „ Титаник “ се е сблъскал с айсберг, то той би оставил голяма пробойна в корпуса. От друга страна, дребните отвори навеждали на мисълта, че корабът е потъвал постепенно, с съвсем незабележима за екипажа скорост, който схванал това прекомерно късно.
След конфликта с айсберга в корпуса на кораба трябвало да се образува дупка най-малко от 30 метра, а не серия от дребни дупки на разнообразни места.
Такива са доводите на последователите на версията за умишленото потапяне на „ Титаник “. Вероятно ще бъдат проведени още експедиции към мястото на неговата крах. И рано или късно всичко ще застане на мястото си./ drevnite.com/
В хода на извършеното след злополуката следствие е открито, че „ Титаник “ е бил зле квалифициран за спешни обстановки, а неговият капитан Едуард Смит е направил редица съществени неточности (по-конкретно пренебрегнал е предизвестията на метеоролозите за вероятни срещи с айсберги) и се оказал некадърен в сериозния миг да вземе единственото вярно решение и да направи всичко допустимо за спасяването на хората.
Дълго време мястото на гибелта на „ Титаник “ не могло да бъде несъмнено с акуратност. Чак през 1985 година взаимна американско-френска експедиция разкрила потъналия транспортен съд на към 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. През юли 1986 година американската експедиция направила първите фотоси на лежащия на дълбочина 3800 метра „ Титаник “ и разхвърляните към него предмети. Оттогава към мястото на гибелта на лайнера са пътували няколко експедиции, в това число и съветска.
С „ Титаник “ са свързани доста мистични истории. Например няколко седмици преди злополуката бил оповестен романът „ Атлантида “ на Герхард Хауптман, в който се споделя за трагичната крах на кораба „ Роланд “, сблъскал се с айсберг в Атлантика. Невероятно, само че описаната в романа злополука съответствува в детайлности с тази, случила се в реалност през април 1912 година – с гибелта на „ Титаник “.
Трагедията била предшествана и от други странни събития. 19 души, купили си билети за „ Титаник “, няколко дни преди злополуката сънували злополуката, от тях някои даже се отказали от странствуване. Имало и такива, които в последния миг продали билетите си, опирайки се на шесто възприятие.
Всички тези истории и формалната версия са разказани в детайли в доста публикации и книги. Но формалната версия има много съперници. Някои от тях считат, че повода за гибелта на „ Титаник “ е била измама, и като доказателство излагат следните причини.
Известно е да вземем за пример, че Дж. П. Морган, притежател на кораба, и лорд Гирд, президент на компанията „ Харлан и Улф “, построила „ Титаник “, отказали да вземат участие в първото корабоплаване на своето произведение, а те нормално постоянно били на борда, когато корабите им правили първия си автобус. Възможно ли е да са знаели нещо? Или е сработила тяхната вътрешен глас, която ги предизвестила, както и стотиците други пасажери, че не трябва да се качват на борда на „ Титаник “?
После. Съдът, последвал след злополуката, виновният за товаренето и разтоварването Франк Претит декларирал, че дружно с служащите е натоварил в трюмовете на лайнера златни слитъци. Възможно е та да са били компенсация за военни доставки на Съединени американски щати за Англия.
Англия се сблъскала с избрани компликации при влизането в Първата международна война. В подобен случай версията, че някоя немска подводница няколко години преди войната е пуснала торпедо в „ Титаник “ или в самия транспортен съд е била заложена бомба, става правдоподобна. Освен това хипотетичният агресор може да е бил сигурен, че ще изминат още доста десетилетия, преди човечеството да се снабди с техническа опция да организира същинско следствие. И в действителност до неотдавна се смяташе, че тайната завинаги е заровена под 4-километров пласт вода.
Но има и по-нови данни. През пролетта на 1996 година британската компания „ Дискавъри “ и френската „ Елипс програм “ организирали следващата експедиция. На мястото на гибелта на „ Титаник “ дошъл корабът „ Надир “. В продължение на 30 дни намиращите се на него висококвалифицирани инженери и учени изследвали корпуса на „ Титаник “ благодарение на подводен уред, кадърен да издържи налягането на сходна дълбочина.
И създали ненадейно изобретение – под ватерлинията се виждали шест дупки, ситуирани в най-уязвимите места на носа и заемащи повърхност не повече от 5 м2. Ако „ Титаник “ се е сблъскал с айсберг, то той би оставил голяма пробойна в корпуса. От друга страна, дребните отвори навеждали на мисълта, че корабът е потъвал постепенно, с съвсем незабележима за екипажа скорост, който схванал това прекомерно късно.
След конфликта с айсберга в корпуса на кораба трябвало да се образува дупка най-малко от 30 метра, а не серия от дребни дупки на разнообразни места.
Такива са доводите на последователите на версията за умишленото потапяне на „ Титаник “. Вероятно ще бъдат проведени още експедиции към мястото на неговата крах. И рано или късно всичко ще застане на мястото си./ drevnite.com/
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ