Съществувала ли е Великата китайска стена в древността?
Според формалната историческа версия, градежът на Великата китайска стена, предопределена да отбрани страната от нападенията на номадските нации, почнал през ІІІ в. прочие Хр. по волята на именития император от династията Цин – Ши Хуанди, първият държател, който обединил Китай в една страна.
Смята се, че до наши дни са оживели секторите от Великата стена, издигнати основно по време на династията Мин (1368-1644). Активният й градеж се разделя на 3 исторически интервала: по времето на династията Цин през ІІІ в. прочие Хр., династията Хан – ІІІ в. сл. Хр. и династията Мин (1368-1644).
Така, всъщност, под името „ Великата китайска стена “ се сплотяват най-малко 3 огромни плана в разнообразни исторически столетия. Според някои специалисти общата дължина на стените била не по-малко от 13 хиляди километра, а съгласно други – „ единствено “ 6 хиляди.
С рухването на династията Мин и установяването в Китай на манчжурската династия Цин (1644-1911 г.), строителните работи били прекъснати. По този метод през днешния ден главно е съхранена онази стена, чието създаване е приключено доникъде на ХVІІ-ти век.
Ясно е, че построяването на такава грандиозна отбранителна конструкция изисквала мобилизацията на големи материални и човешки запаси от китайската страна. Историците настояват, че с построяването на Великата стена са били заети по едно и също време до 1 милион души, а строителството било съпроводено от чудовищни човешки жертви (според други източници, били включени три милиона строители или половината от мъжкото население в античен Китай). И тук стартират проблемите.
Не е ясно какво, в последна сметка, е окончателното значение на Великата стена. Китай не разполагал с нужните военни сили освен да я отбранява, само че даже просто да я управлява по цялото й продължение. Вероятно точно заради това събитие, не се знае нищо съответно за ролята на Великата стена в отбраната на империята. Хрониките не загатват някакви съществени военни дейности, в които тя да е играла значима роля. Въпреки това, китайските владетели настойчиво изграждали тези стени в продължение на 2 хиляди години.
Мнозина китаеведи пробват, само че към момента не могат да намерят рационално пояснение за претекстовете на античните китайци по отношение на този градеж. Най-екзотичната догадка твърди, че стената служела като последна северна линия за експанзията на самите китайци. Тя трябвало да ги защищава от обединение с варварите. Нейната роля била ясно да дефинира границите на китайската цивилизация, да насърчи спояването й в една империя, преди малко формирана от разнообразни разпокъсани царства. Тоест, тя защитавала не китайците от варварите – а варварите от китайците.
Според множеството военни историци, това барикада е просто неуместно от чисто отбранителна позиция. Великата стена не може да се назова даже просто неефикасен крепостен обект, тъй като по тяхно мнение, е изцяло безсмислена: тя минава по хребетите на мъчно налични планини и хълмове. Но за какво да се строи стена в планините, където освен номадите на своите коне, само че даже елементарна пехота не може да премине поради пресечения и неуместен терен? Или стратезите на Поднебесната империя се страхували от офанзивите на диви алпинисти?
Кулминацията на фантастичния парадокс е фактът, че стената на някои места даже се разклонява, образувайки изцяло безсмислени възли и сходства на автомагистрални „ детелини “. Но тогава, какво виждат туристите?
Оказва се, че нормално на туристите демонстрират една от секциите на Великата стена, ситуирана на 60 километра северозападно от Пекин. Това е регионът „ Бадалин “, където дължината на стената е 50 километра. Там тя е в чудесно положение, което не е изненадващо – реконструкцията тук е осъществена през 1950-те години. Всъщност, в този сектор стената е издигната отначало, въпреки и, както настояват, върху остарели основи.
Все отново, за какво са построили Великата китайска стена в планините? Хората, които изпитват крайни подозрения изобщо в нейното битие, настояват, че за наблюдаващия е мъчно да откри дали руините на Великата стена в действителност се простират на хиляди километри по планинските хребети, както декларира формалната история. Освен това, в планините е невероятно да се откри какъв брой остарели са основите на стената. Там каменните структури не потъват в мека почва, по тази причина е елементарно напълно нови структури да се показват за доста антични.
„ Отрицателите “ на Великата китайска стена настояват, че тя даже не е фалшифицирана. Според тях, може да се фалшифицира единствено нещо, което е съществувало в оригинал – да вземем за пример, банкноти или картини. Тоест, налице е оригиналът и вие можете да го копирате, както постъпват художниците-фалшификатори. Ако копието е направено добре, е мъчно да се потвърди, че това е фалшификат. А в тази ситуация с китайската стена съгласно „ отрицателите “ не може да се каже даже, че е подправена. Защото в древността не е имало същинска стена.
Според тях, това е някакво квази-историческо, митологично архитектурно творчество, по-голямата част от което в никакъв случай не е съществувало. А в ново време е издигнат някакъв 50-километров сектор до Пекин, предопределен за туристически разходки.
Твърди се, че Великата китайска стена се била виждала от Космоса. Но факт е, че в случай че се вгледаме деликатно в това, което споделят разнообразни американски астронавти и съветски космонавти, ще забележим по какъв начин множеството от тях декларират, че в никакъв случай не са я виждали, а други много се двоумят дали са видели тъкмо нея. Например, постоянно я бъркат с някои реки.
През октомври 2003 година китайският космонавт Ян Ливей съобщи, че не е съумял да види стената от космоса. Европейската галактическа организация малко по-късно разгласява фотоси на Великата китайска стена от Космоса. Но единствено седмица по-късно организацията призна, че е станала неточност, а фотографираният обект е река.
Така, колкото и ненадейно да е за мнозина, въпросът си остава: „ Съществувала ли е Великата китайска стена в древността? “
