Ако имате такава монета от 2 лева, можете да я продадете за 197 000 лева
Според нумизмата Христо Александров това е най-ценната българска монета
Монетата от 2 лв., емитирана през 1916 година, е една от най-редките български монети и в момента се предлага за 197 000 лв.. Според нумизмата Христо Александров това е най-ценната българска монета.
Основната причина за високата й стойност е изключително малкият брой добре непокътнати екземпляри – все още в международен мащаб са сертифицирани едва 20 броя, от които 8 при PCGS и 12 при NGC, двете водещи интернационалните компании за оценка на монети.
Тази сребърна монета е особено рядка заради исторически условия. По време на Първата международна война и последвалата хиперинфлация стойността на среброто в монетите надхвърля номиналната им стойност, което води до изтегляне и претопяване на огромна част от тиража.
Въпреки че Александров смята, че настоящата цена е повишена, рядкостта на емисията прави монетата изключително мечтана измежду колекционерите. Той отбелязва още, че почти всички монети и банкноти от интервала на Княжество България са високо ценени, като лимитираното предложение на пазара е основен фактор за високите им цени. При банкнотите съхранението през годините е още по-трудно, което намалява броя на качествените и добре непокътнати мостри.
Сред другите български пари с международен нумизматичен престиж са златните монети от 20 и 100 лева от 1894 година с лика на княз Фердинанд I. Те са били издадени в лимитирани тиражи и са били предназначени предимно за търговски и представителни цели, а не за необятно обращение. Тези монети се появяват рядко на интернационалните аукциони и постоянно доближават обилни цени.
Как се е променяла българската валута през годините?
Левът има дълга и богата история, която отразява икономическите и политическите промени в България през годините, показва Христо Александров. Българският лев е разгласен за национална валута на 4 юни 1880 г. със Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Името „ лев “ произлиза от „ лъв “ – символ, носещ национално значение.
Първите медни монети с номинали 2, 5 и 10 стотинки се появяват през 1881 година, а първите български банкноти с номинали 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 г. На 1 септември същата година тези банкноти се пускат в послание.
В началото левът е бил равносилен на френския франк, а през 1897 година е въведен златен стандарт, което значи, че цената му е била директно обвързвана със златото, осигурявайки непоклатимост на валутата.
На 28 юли 1952 година е открит Българският монетен двор, където стартира напълно да се сече както разменни, по този начин и възпоменателни монети на територията на страната.
На 25 юни 1991 година влиза в действие нов Закон за Българската национална банка (БНБ), който я утвърждава като модерна централна банка с висока степен на автономност.
На 10 юни 1997 година е признат нов Закон за Българска народна банка, с който се реорганизира паричната система и от 1 юли се въвежда Паричен съвет. Българският лев се фиксира към германската марка при курс 1000 лв. за 1 немска марка.
На 5 август 1998 година е признат Закон за деноминацията на българския лев, който влиза в действие от 1 юли 1999 г. Тогава 1000 остарели лв. (BGL) стават 1 нов лев (BGN), което рационализира паричното обращение и премахва многото нули от цените.
След въвеждането на еврото през 2002 година курсът на българския лев към еврото става закрепен съгласно курса на немската марка към еврото – 1 евро = 1.95583 лв.. Този курс се поддържа и до през днешния ден.
