Според ново проучване, двама от всеки пет тийнейджъри в Европа

Според ново изследване, двама от всеки пет младежи в Европа се борят с психологичното си благоденствие , като девойките се оправят по-зле от момчетата във всички 37 страни, включени в изследването, оповестява " Евронюз ".

Младите хора през днешния ден са изложени на редица стресови фактори, в това число обществена изолираност и спиране на образованието им, породено от пандемията от COVID-19, както и социално-икономическа неустойчивост и продължаващите спорове в Украйна и Газа, съгласно отчета, прочут като Европейско изследване на използването на алкохол и други наркотични субстанции в учебните заведения (ESPAD).

Проучването , което наблюдава навиците на младежите във връзка с алкохола, тютюнопушенето и опиатите в продължение на 30 години, обгръща близо 114 000 възпитаници на възраст 15 и 16 години в 37 европейски страни.

За първи път през 2024 година отчетът прави оценка и тяхното психологично здраве.

За да наблюдава психическото богатство на младежите, анкетата пита учениците по какъв начин се развива животът им в последно време - да вземем за пример, какъв брой постоянно се усещат радостни, разсънват се свежи и какъв брой се интересуват от всекидневието си.

Изследователите трансформирали отговорите в индекс; учениците, които получили над 50 от 100 точки по показателя, били счетени за душевен здрави.

Като цяло 59 % от младежите са достигнали този предел. Но има огромни районни разлики в Европа, като младежите в скандинавските страни се оправят сносно, а тези в Централна и Източна Европа – по-зле.

Тийнейджърите в датската територия на Фарьорските острови са най-склонни да оповестяват за положително психологично здраве (77 %), следвани от Исландия (75 %) и Дания (72 %).

В същото време младежите в Украйна са отчели най-лошо психологично здраве, като единствено 43% били класифицирани като здрави. Докладът отбелязва, че украинските младежи имат стеснен достъп до грижи за психологичното здраве, което ги оставя да се борят с контузиите, свързани с войната, значително сами.

Следващите най-ниски равнища на психологично благоденствие са регистрирани в Чешката република (46%), Унгария (47%), Кипър и Полша (по 49%).

„ Психичното здраве е надълбоко обвързвано с по-широката обществена среда, в която порастват младежите “, декларира Кадри Соова, шеф на групата за отбрана на психологичното здраве Mental Health Europe. Тя не е взела участие в изследването.

Момичетата са в по-лошо положение от момчетата във всички 37 проучени страни. В цяла Европа 49 % от девойките и 69 % от момчетата оповестяват за положително психологично здраве.

Разликите сред половете са още по-ярко изразени в някои страни. В Италия и Полша, да вземем за пример, към две трети от момчетата оповестяват за положително психологично здраве, спрямо една трета от девойките.

В Швеция релативно високият % на благоденствие измежду младежите като цяло (62 %) прикрива разликите сред половете. Около четири от всеки пет момчета са с положително психологично здраве, спрямо по-малко от половината от девойките.

По-лошите резултати при девойките „ демонстрират незабавната нужда от целенасочени и съобразени с подтекста ограничения “, декларира Соова.

Европа не е единственият район, който се бори с възходящия брой психологични проблеми измежду младежите. През последното десетилетие процентът на младежите с психологични разстройства е повишен във всички елементи на света, съгласно скорошен разбор на здравното списание Lancet.

Соова приканва политиците да влагат в обучение в региона на психологичното здраве и налична поддръжка за младежите.

„ Като се оправим с обичайните и нововъзникващите провокации, от използването на психоактивни субстанции до рисковете в интернет, можем да създадем среда, в която всички младежи да имат опция да се развиват с достолепие и благоденствие “, декларира тя.