Според ново проучване, чийто съавтор е Джеймс Хансен - американският

Според ново изследване, чийто съавтор е Джеймс Хансен - американският академик, за който се счита, че пръв сигнализира за климатичната рецесия в края на 80-те години на предишния век - планетата ще се затопля доста по-бързо, в сравнение с учените са планували до момента. Това значи, че основният предел на световното стопляне може да бъде преминат още през това десетилетие, написа CNN.

В публикация, оповестена в четвъртък в списанието Oxford Open Climate Change, Хансен и повече от дузина други учени употребяват композиция от палеоклиматични данни, в това число данни от полярни ледени ядра и дървесни пръстени, климатични модели и данни от наблюдения, с цел да стигнат до заключението, че Земята е доста по-чувствителна към изменението на климата, в сравнение с се е считало до момента.

" Намираме се в ранната фаза на изключителна обстановка, обвързвана с климата ", се споделя в отчета. Той предизвестява, че топлинната вълна, която " към този момент се приготвя ", бързо ще увеличи световните температури над плануваните, което ще докара до стопляне с над 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища преди 2050 година

Тези констатации се прибавят към редица скорошни проучвания, съгласно които светът се доближава към 1,5 градуса - предел, оттатък който последствията от изменението на климата, в това число рисковите горещини, сушите и наводненията, ще станат доста по-трудни за адаптиране от страна на хората.

" Границата от 1,5 градуса е смъртоносна ", споделя Хансен по време на диалог с кореспонденти. " А достигането до границата от 2 градуса може да бъде избегнато, единствено благодарение на целенасочени дейности. "

Други учени обаче слагат под подозрение заключенията на документа, че изменението на климата се форсира по-бързо, в сравнение с плануват моделите.

Кой е Хансен и по какъв начин вижда нещата?

Хансен, шеф на Института за Земята към Колумбийския университет, е прочут климатолог, чието удостоверение пред Сената на Съединени американски щати през 1988 година за първи път притегля вниманието на международната общност към изменението на климата.

Преди това той предизвестява, че на Земята има енергиен дисбаланс, защото посредством слънчевата светлина постъпва повече сила, в сравнение с напуща посредством излъчването на топлота в Космоса.

Получената вследствие на това непотребна топлота се равнява на 400 000 атомни бомби от Хирошима дневно, като по-голямата част от силата се гълтам от океана, откриват проучванията на Хансен преди десетилетие.

Той споделя, че природозащитниците и международните водачи би трябвало да одобряват нуклеарната сила в този момент, с цел да се избегне пагубното изменение на климата.

В последното проучване Хансен и неговите съавтори настояват, че енергийният дисбаланс се е засилил към днешна дата, частично заради сполучливите старания за справяне със замърсяването на въздуха с частици, изключително в Китай, частично поради световните ограничавания за замърсяването от превоза. Въпреки че този тип замърсяване е сериозна заплаха за здравето, то има и охлаждащ резултат за планетата, защото частиците отразяват слънчевата светлина надалеч от Земята.

Според документа този дисбаланс ще докара до ускорено световно стопляне, което ще има пагубни последствия, в това число бързо повишаване на морското ниво и евентуално прекъсване на жизненоважни океански течения през този век.

Хансен е изключително угрижен за топенето на ледената завивка на Антарктида и изключително на ледника Твейтс, който работи като запушалка, задържаща леда на сушата и осигуряваща значима отбрана против пагубното повишаване на морското ниво.

Сред ограниченията, които предлага, са облагане на замърсяването с въглероден двуокис, увеличение на нуклеарната сила, която да " добавя възобновимите енергийни източници ", и решителни дейности от страна на развитите страни за подкрепяне на разрастващите се страни да преминат към нисковъглеродна сила. Макар че най-големият приоритет е фрапантното понижаване на замърсяването на планетата, единствено това няма да е задоволително, се показва в отчета.

" Ако желаеме да задържим морското ниво покрай настоящето, в действителност би трябвало да охладим планетата ", споделя Хансен.

Един от методите да се реализира това, показва отчетът, е слънчевото геоинженерство. Тази противоречива технология има за цел да охлади температурите, като отразява слънчевата светлина надалеч от Земята или разрешава на повече топлота да се отделя в Космоса. Това може да стане да вземем за пример посредством впръскване на аерозоли в атмосферата или посредством засищане на облаци със солни частици, с цел да станат по-отразителни.

Но критиците на този метод предизвестяват за непредвидени последствия, в това число влияние върху преваляванията и мусоните.