Преставяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов
Според Новия завет, Св. Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови възпитаници. По-късно самият Иисус постоянно повиква при разнообразни знаменателни събития (Преображение) единствено трима от своите възпитаници - Йоан, брат му Иаков (Заведеев) и Петър (Мат. 17 гл.). Именно Йоан е ученикът, на който разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка (Йоан 19:22 и сл.). Според ортодоксалното пояснение, Йоан е и обичаният възпитаник, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря (Йоан 13 гл.)
Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската черква сочи, че Йоан е доживял до дълбока напреднала възраст, като се е грижел за Богородица до самото ѝ Успение. След евангелските събития живее главно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където написа популярното си " Откровение ".
Тъй като Св. Йоан Богослов е един от най-изявените христови апостоли, под негово име съществуват голям брой произведения, като именуването им идва с цел да бъде потвърдена една или друга теза по време на ранните християнски разногласия, т. е. неговото име е привеждано за престиж. Тези писмени източници могат да бъдат разграничени главно на две групи:
Канонични-В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан - Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Съществуват разнообразни датировки - да вземем за пример евангелието бива датирано сред 63 и 98 година сл. Хр. и съгласно някои откриватели съставлява така наречен евангелие Q (quelle - на бълг. извор), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е освен най-ранната книга на Йоан, само че и първата достоверна книга на христианството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т. е. към тях съвсем не е прилаган критическият способ на модерната просвета.
Неканонични-Различни християнски по генезис религиозни групи оферират текстове - послания, апокалипсиси, " Тайните думи на Йоан " и т. н., които са приписвани на този деятел най-вече с цел да бъде затвърдена нечия докрина с престиж. Повечето от апокрифите имат по-късен генезис и са свързани с разнообразни паралелни на християнстото учения - гностицизъм, богомилство и други
" Евангелието съгласно Йоан " се отличава от останалите три канонични евангелия, защото се стопира не толкоз на живота на историческия Иисус, колкото на неговото обучение. Самото въведение към текста е повече философско, в сравнение с историческо - " В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово " (Йоан 1:1). В Апокалипсиса пък се развиват най-вече есхатологични претекстове. Основен миг в етическото обучение е тематиката за любовта. " Бог е обич " ; " Който каже: " любя Бога ", а ненавижда брата си, измамник е; тъй като който не люби брата си, който е видял, по какъв начин може да люби Бога, Когото не е видял? " (1 Йоан 4 гл).
Основните християнски деноминации преглеждат тезите, изложени в Йоановите творби като част от учението на Христос. В същото време преобладаващият в днешно време в науката агностизъм и атеизъм твърди, че това е напълно автентично нравствено-религиозно обучение, което, въпреки и зародило на основата на учението на Иисус, се отличава от него.
В иконографията светецът се изобразява като млад мъж, без брада, т. е. юноша (при подиуми като " тайната вечера, преображение, Разпятие и др.). Православната иконопис утвърждава и самостоятелножто му изображение в така наречен " апостолски ред " на иконостаса или при съответната храмова икона, където той е с епископски атрибути, остарял, с дълга бяла брада. Съществуват обаче и многочислени изключения, както в църковната, по този начин и в светската живопис. Художникът Йеронимус Бош, да вземем за пример, изобразявайки Йоан по време на заточението му на остров Патмос, го рисува като юноша, макар че съгласно житието му по време на това заточение Йоан към този момент е на напреднала възраст. Най-ярка обаче е интерпретацията на средновековния български зограф, който на двустранната икона (1396) от Погановския манастир изобразява Йоан като дъртак, до момента в който Богородица (Катафиги) е изобразена като млада жена.
Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската черква сочи, че Йоан е доживял до дълбока напреднала възраст, като се е грижел за Богородица до самото ѝ Успение. След евангелските събития живее главно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където написа популярното си " Откровение ".
Тъй като Св. Йоан Богослов е един от най-изявените христови апостоли, под негово име съществуват голям брой произведения, като именуването им идва с цел да бъде потвърдена една или друга теза по време на ранните християнски разногласия, т. е. неговото име е привеждано за престиж. Тези писмени източници могат да бъдат разграничени главно на две групи:
Канонични-В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан - Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Съществуват разнообразни датировки - да вземем за пример евангелието бива датирано сред 63 и 98 година сл. Хр. и съгласно някои откриватели съставлява така наречен евангелие Q (quelle - на бълг. извор), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е освен най-ранната книга на Йоан, само че и първата достоверна книга на христианството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т. е. към тях съвсем не е прилаган критическият способ на модерната просвета.
Неканонични-Различни християнски по генезис религиозни групи оферират текстове - послания, апокалипсиси, " Тайните думи на Йоан " и т. н., които са приписвани на този деятел най-вече с цел да бъде затвърдена нечия докрина с престиж. Повечето от апокрифите имат по-късен генезис и са свързани с разнообразни паралелни на християнстото учения - гностицизъм, богомилство и други
" Евангелието съгласно Йоан " се отличава от останалите три канонични евангелия, защото се стопира не толкоз на живота на историческия Иисус, колкото на неговото обучение. Самото въведение към текста е повече философско, в сравнение с историческо - " В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово " (Йоан 1:1). В Апокалипсиса пък се развиват най-вече есхатологични претекстове. Основен миг в етическото обучение е тематиката за любовта. " Бог е обич " ; " Който каже: " любя Бога ", а ненавижда брата си, измамник е; тъй като който не люби брата си, който е видял, по какъв начин може да люби Бога, Когото не е видял? " (1 Йоан 4 гл).
Основните християнски деноминации преглеждат тезите, изложени в Йоановите творби като част от учението на Христос. В същото време преобладаващият в днешно време в науката агностизъм и атеизъм твърди, че това е напълно автентично нравствено-религиозно обучение, което, въпреки и зародило на основата на учението на Иисус, се отличава от него.
В иконографията светецът се изобразява като млад мъж, без брада, т. е. юноша (при подиуми като " тайната вечера, преображение, Разпятие и др.). Православната иконопис утвърждава и самостоятелножто му изображение в така наречен " апостолски ред " на иконостаса или при съответната храмова икона, където той е с епископски атрибути, остарял, с дълга бяла брада. Съществуват обаче и многочислени изключения, както в църковната, по този начин и в светската живопис. Художникът Йеронимус Бош, да вземем за пример, изобразявайки Йоан по време на заточението му на остров Патмос, го рисува като юноша, макар че съгласно житието му по време на това заточение Йоан към този момент е на напреднала възраст. Най-ярка обаче е интерпретацията на средновековния български зограф, който на двустранната икона (1396) от Погановския манастир изобразява Йоан като дъртак, до момента в който Богородица (Катафиги) е изобразена като млада жена.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ