НСИ ревизира икономическия растеж за първо тримесечие от 4.5% на 4%
Според новите данни Брутният вътрешен продукт за интервала януари-март е 32.8 милиарда лева или с 2.4 милиарда лева повече в сравнение с Национален статистически институт регистрира в началото на 17 май Данните за вноса на артикули и услуги са ревизирани надолу с над 500 млн. лева до 24.96 милиарда Най-фрапиращото е появяването на рекордно повишаване на запасите с 2.5 милиарда лева
Икономиката на България през първите три месеца на 2022 година е на годишна база, а не с 4.5% както посочваха единствено преди няколко седмици. Това излиза наяве от оповестените през днешния ден по-подробни предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На тримесечна база също има проверка от 1 на 0.8%, като и данните за предходните интервали от 2021 година са преразгледани леко надолу.
Ревизиите с постъпването на по-пълни данни не са нещо извънредно, само че съответно в тази ситуация при някои от числата се следят странни, огромни и мъчно обясними придвижвания. Най-фрапиращото е появяването на рекордно повишаване на запасите с 2.5 милиарда лева, което не подхожда на историческите равнища за първо тримесечие и което значително трансформира и общата оценка за брутният вътрешен артикул (БВП).
По-голям номинално, само че не и действително
Всъщност съгласно новите данни Брутният вътрешен продукт за интервала януари-март е 32.8 милиарда лева или с 2.4 милиарда лева повече в сравнение с Национален статистически институт регистрира в началото на 17 май. Въпреки номинално по-големия растеж на стопанската система обаче Национален статистически институт свива оценката си за действителния напредък с 0.5 процентни пункта до 4%, което може да се изясни само с употребен друг, доста по-висок дефлатор. Това е необятен измерител на покачването на цените, който се разграничава от потребителската инфлация, защото повишаването в другите браншове на стопанската система, а също и измененията в експортните цени могат да варират доста.
Реклама
Национален статистически институт не разгласява настрана данни за употребения от нея дефлатор, по какъв начин го пресмята и какви допускания употребява. Все отново значителната му смяна му със задна дата е странна, защото и по време на правенето на експресните оценки данните за потребителската и индустриалната инфлация са налични.
Като съставни елементи най-голяма част от новата по-висока стойност на Брутният вътрешен продукт идва от бруто капиталообразуването (част от което е упоменатото изменение на запасите). В пресните данни то към този момент е 6.5 милиарда лева или с над 1.8 милиарда лева повече. Покачване обаче има и при крайното ползване, което е с 250 млн. лева надоре до 26.6 милиарда лева, както и при чистия експорт, където негативното салдо се свива с 425 млн. лева до -295 млн. лева
Тук идват и още две мистерии. Първата: данните за вноса на артикули и услуги са ревизирани надолу с над 500 млн. лева до 24.96 милиарда лева Те в огромната си част се базират на информация от митническите заявления, тъй че разминаването може да се изясни най-много с оценки за услуги за непознати жители и компании като туризъм и превоз. А вторият проблем е, че при данните за износа въпреки да няма основна смяна номинално, действителният растеж се намалява от 11.8% на 6.5%. А това загатва, че евентуално огромната смяна на дефлатора е подбудена от разнообразни експортни цени в някоя стокова група с огромна тежест.
Кой се презапасява
Най-необясним обаче остава моментът с изненадващо появилите се ресурси. Едно допустимо пояснение е просто, че поради растящите цени и несигурността към войната компаниите усилват складовите наличия от материали, с цел да подсигурят производството си. Реално повишени стойности на растежа на запасите има и в предходните две тримесечия, а и в последното издание на своя " Икономически обзор " и Българска народна банка загатва за сходна наклонност. " Ускоряването на растежа на заема за нефинансови предприятия отразява основно забележителното повишаване на суровините и материалите за произвеждане и свързаната с това нужда от кредитен запас за оборотни средства и за поддържане на ресурси ", написа в разбора на централната банка.
Реклама
Друго допустимо пояснение съответно за началото на 2022 година е блокираният експорт на зърно. В началото на войната държавното управление първо мълчешком с административно протакване, а след това и с желание да изкупи огромна част от реколтата, задържа експорта, като при започване на март оценките на наличностите по хранилища бяха за 2.8 млн. тона. Тези ресурси, както и преоценяването им по растящи цени, може да обяснят най-малко отчасти огромното число. А друго допустимо пояснение е, че около разразилата се краткотрайна суматоха по бензиностанциите, е допустимо търговците на горива и рафинерията да са нараснали краткотрайно запасите си, с цел да посрещнат възможен нов взрив в търсенето.
Естествено е допустимо и да има и наслагване от тези, а и други фактори. Дори и по този начин обаче остава неразбираемо за какво това не е уловено от данните до 17 май и какво ново като информация е постъпило в последните няколко седмици. Като цяло тематиката за качеството на статистическите данни от време на време изниква и макроикономическите специалисти постоянно показват запаси към употребените допускания и сезонното изглаждане на данните. Според тях при огромни промени като пандемия и война е допустимо другояче умерени изкривявания да станат и още по-съществени. Например в случай че се гледат неизгладени данни.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Икономиката на България през първите три месеца на 2022 година е на годишна база, а не с 4.5% както посочваха единствено преди няколко седмици. Това излиза наяве от оповестените през днешния ден по-подробни предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На тримесечна база също има проверка от 1 на 0.8%, като и данните за предходните интервали от 2021 година са преразгледани леко надолу.
Ревизиите с постъпването на по-пълни данни не са нещо извънредно, само че съответно в тази ситуация при някои от числата се следят странни, огромни и мъчно обясними придвижвания. Най-фрапиращото е появяването на рекордно повишаване на запасите с 2.5 милиарда лева, което не подхожда на историческите равнища за първо тримесечие и което значително трансформира и общата оценка за брутният вътрешен артикул (БВП).
По-голям номинално, само че не и действително
Всъщност съгласно новите данни Брутният вътрешен продукт за интервала януари-март е 32.8 милиарда лева или с 2.4 милиарда лева повече в сравнение с Национален статистически институт регистрира в началото на 17 май. Въпреки номинално по-големия растеж на стопанската система обаче Национален статистически институт свива оценката си за действителния напредък с 0.5 процентни пункта до 4%, което може да се изясни само с употребен друг, доста по-висок дефлатор. Това е необятен измерител на покачването на цените, който се разграничава от потребителската инфлация, защото повишаването в другите браншове на стопанската система, а също и измененията в експортните цени могат да варират доста.
Реклама
Национален статистически институт не разгласява настрана данни за употребения от нея дефлатор, по какъв начин го пресмята и какви допускания употребява. Все отново значителната му смяна му със задна дата е странна, защото и по време на правенето на експресните оценки данните за потребителската и индустриалната инфлация са налични.
Като съставни елементи най-голяма част от новата по-висока стойност на Брутният вътрешен продукт идва от бруто капиталообразуването (част от което е упоменатото изменение на запасите). В пресните данни то към този момент е 6.5 милиарда лева или с над 1.8 милиарда лева повече. Покачване обаче има и при крайното ползване, което е с 250 млн. лева надоре до 26.6 милиарда лева, както и при чистия експорт, където негативното салдо се свива с 425 млн. лева до -295 млн. лева
Тук идват и още две мистерии. Първата: данните за вноса на артикули и услуги са ревизирани надолу с над 500 млн. лева до 24.96 милиарда лева Те в огромната си част се базират на информация от митническите заявления, тъй че разминаването може да се изясни най-много с оценки за услуги за непознати жители и компании като туризъм и превоз. А вторият проблем е, че при данните за износа въпреки да няма основна смяна номинално, действителният растеж се намалява от 11.8% на 6.5%. А това загатва, че евентуално огромната смяна на дефлатора е подбудена от разнообразни експортни цени в някоя стокова група с огромна тежест.
Кой се презапасява
Най-необясним обаче остава моментът с изненадващо появилите се ресурси. Едно допустимо пояснение е просто, че поради растящите цени и несигурността към войната компаниите усилват складовите наличия от материали, с цел да подсигурят производството си. Реално повишени стойности на растежа на запасите има и в предходните две тримесечия, а и в последното издание на своя " Икономически обзор " и Българска народна банка загатва за сходна наклонност. " Ускоряването на растежа на заема за нефинансови предприятия отразява основно забележителното повишаване на суровините и материалите за произвеждане и свързаната с това нужда от кредитен запас за оборотни средства и за поддържане на ресурси ", написа в разбора на централната банка.
Реклама
Друго допустимо пояснение съответно за началото на 2022 година е блокираният експорт на зърно. В началото на войната държавното управление първо мълчешком с административно протакване, а след това и с желание да изкупи огромна част от реколтата, задържа експорта, като при започване на март оценките на наличностите по хранилища бяха за 2.8 млн. тона. Тези ресурси, както и преоценяването им по растящи цени, може да обяснят най-малко отчасти огромното число. А друго допустимо пояснение е, че около разразилата се краткотрайна суматоха по бензиностанциите, е допустимо търговците на горива и рафинерията да са нараснали краткотрайно запасите си, с цел да посрещнат възможен нов взрив в търсенето.
Естествено е допустимо и да има и наслагване от тези, а и други фактори. Дори и по този начин обаче остава неразбираемо за какво това не е уловено от данните до 17 май и какво ново като информация е постъпило в последните няколко седмици. Като цяло тематиката за качеството на статистическите данни от време на време изниква и макроикономическите специалисти постоянно показват запаси към употребените допускания и сезонното изглаждане на данните. Според тях при огромни промени като пандемия и война е допустимо другояче умерени изкривявания да станат и още по-съществени. Например в случай че се гледат неизгладени данни.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ