Според нови данни, публикувани вчера, единадесет от 31 страни членки

Според нови данни, оповестени през вчерашния ден, единадесет от 31 страни членки на НАТО ще изпълнят задачата на алианса за вложения в защитата през тази година, пише  “Политико ” (Politico).

Това е покачване по отношение на 2022 година, когато разноските на едвам седем от съдружниците бяха над избрания предел на разноските, само че към момента  е надалеч от мечтаното ниво. Все отново последните данни демонстрират, че се чака Европа и Канада да похарчат над 8% повече за защита спрямо предходната година, оповестиха от алианса, съобщи Българска телеграфна агенция. 

Темата ще бъде на дневен ред идната седмица във Вилнюс, където водачите на НАТО се събират за годишната си среща на върха.

През 2014 година на срещата на върха в Уелс съдружниците се споразумяха да се стремят да преминат към консумиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита в границите на едно десетилетие. Във Вилнюс държавните и държавните ръководители се чака да решат  2 % от Брутният вътрешен продукт за военни разноски да стане минимално предстоящото.

През последните седмици западни публични лица подчертаха, че доста съдружници ще би трябвало да изразходват повече от 2%, с цел да отговорят на условията на новите военни проекти на НАТО и да продължат да оказват помощ на Украйна.

Според изчисленията на алианса Полша, Съединени американски щати, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Англия и Словакия би трябвало да изразходват над 2% от брутния си вътрешен артикул за защита през тази година. 

В другия завършек на спектъра са страните, от които се чака да изразходват да защита минимум средства: Люксембург, Белгия и Испания. 

Франция ще похарчи за защита 1,9 % от Брутният вътрешен продукт през тази година, а Германия - единствено 1,57 %.