УНИЦЕФ: 330 милиона малки деца по света се възпитават с насилие
Според нови данни на УНИЦЕФ близо 400 милиона деца на възраст под 5 години - или 6 от 10 деца в тази възрастова група в международен мащаб - постоянно са подложени на вербална експанзия или физическо наказване вкъщи. От тях към 330 милиона са наказвани с физически средства.
Данните разкриват липса на съответни грижи, в това число уместно стимулиране и взаимоотношение с децата вкъщи и акцентират какъв брой решаваща е ролята на играта за развиването и психологичното здраве на децата, само че и на родителите и полагащите грижи лица.
Играта е най-хубавото позитивно взаимоотношение сред родител и дете. Колкото по-рано стартира играта, толкоз по-добре за развиването на детето. Интензивното така наречен от учените „ подаване и връщане “ сред родител и дете, е най-хубавият метод на игра и позитивно взаимоотношение, което подкрепя оптималното развиване на детския мозък.
Докато позитивните усеща и страсти, резултат от играта и общуването сред детето и хората, които поставят грижи за него подхранват позитивно развиването на детския мозък, токсичният стрес, породен от насилствени дисциплиниращи практики, е нездравословен и има негативен резултат върху развиването и бъдещите достижения на детето.
„ Когато децата са подложени на физическо или вербално принуждение вкъщи или когато са лишени от обществени и прочувствени грижи от страна на околните си, това може да подкопае самочувствието и развиването им “, съобщи изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. „ Отзивчивото родителство и възпитанието, което включва игри с детето, може да донесе наслада и да помогне на децата да се усещат в сигурност, да учат, да построяват умения и да се ориентират в заобикалящия ги свят. “
Все повече страни не разрешават физическото наказване над децата у дома. Повече от половината от 66-те страни, които са забранили тази процедура, са приели или трансформирали законодателството си през последните 15 години, само че макар тези развития към половин милиард деца на възраст под 5 години остават без съответна правна протекция.
Национално представително изследване на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, извършено в интервала 2019-2020 година, разкрива, че двама от всеки 5 родители (39,8%) оповестяват за потребление на принудително физическо наказване (включително удряне на пестник, плесница, удряне, ритване или потребление на предмет за пердашене на детето) на децата през последната година1. Родителите на по-малки децата (до 6-год. възраст) доста по-често оповестяват за потребление на физическо принуждение като форма на дисциплиниране, в сравнение с родителите на по-големите деца (на 12 и повече години).
В международен мащаб нездравословните обществени правила, които са в основата на методите за принудително образование на децата, не престават да съществуват, а съгласно оценки на УНИЦЕФ малко повече от 1 на всеки 4 майки и лица, полагащи съществени грижи, показват, че физическото наказване е належащо за вярното развъждане и образование на децата.
Данните - оповестени на първия по рода си Международен ден на играта - акцентират също по този начин разликите в практиките на полагане на грижи и достъпа до благоприятни условия за игра. Например, новите оценки демонстрират, че почти 4 от 10 деца на възраст 2-4 години нямат достъп до задоволително дружелюбно взаимоотношение или стимулация вкъщи, което значи, че те могат да изпитат прочувствено пренебреграване и възприятие на изолираност, неустановеност и поведенчески проблеми, които могат да продължат и в зрелост. Същевременно 1 от 10 деца пропуща действия като: четене, описване на приказки, пеене и изобразяване с родителите си или с полагащите грижи за него, които са от решаващо значение за поощряване на познавателното, общественото и прочувственото му развиване.
Данните също по този начин демонстрират, че към 1 от 5 деца на възраст 2-4 години не играят със своите родители или полагащите грижи лица у дома, а към 1 от 8 деца на възраст под 5 години нямат играчки или предмети за игра у дома.
Данните разкриват липса на съответни грижи, в това число уместно стимулиране и взаимоотношение с децата вкъщи и акцентират какъв брой решаваща е ролята на играта за развиването и психологичното здраве на децата, само че и на родителите и полагащите грижи лица.
Играта е най-хубавото позитивно взаимоотношение сред родител и дете. Колкото по-рано стартира играта, толкоз по-добре за развиването на детето. Интензивното така наречен от учените „ подаване и връщане “ сред родител и дете, е най-хубавият метод на игра и позитивно взаимоотношение, което подкрепя оптималното развиване на детския мозък.
Докато позитивните усеща и страсти, резултат от играта и общуването сред детето и хората, които поставят грижи за него подхранват позитивно развиването на детския мозък, токсичният стрес, породен от насилствени дисциплиниращи практики, е нездравословен и има негативен резултат върху развиването и бъдещите достижения на детето.
„ Когато децата са подложени на физическо или вербално принуждение вкъщи или когато са лишени от обществени и прочувствени грижи от страна на околните си, това може да подкопае самочувствието и развиването им “, съобщи изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. „ Отзивчивото родителство и възпитанието, което включва игри с детето, може да донесе наслада и да помогне на децата да се усещат в сигурност, да учат, да построяват умения и да се ориентират в заобикалящия ги свят. “
Все повече страни не разрешават физическото наказване над децата у дома. Повече от половината от 66-те страни, които са забранили тази процедура, са приели или трансформирали законодателството си през последните 15 години, само че макар тези развития към половин милиард деца на възраст под 5 години остават без съответна правна протекция.
Национално представително изследване на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, извършено в интервала 2019-2020 година, разкрива, че двама от всеки 5 родители (39,8%) оповестяват за потребление на принудително физическо наказване (включително удряне на пестник, плесница, удряне, ритване или потребление на предмет за пердашене на детето) на децата през последната година1. Родителите на по-малки децата (до 6-год. възраст) доста по-често оповестяват за потребление на физическо принуждение като форма на дисциплиниране, в сравнение с родителите на по-големите деца (на 12 и повече години).
В международен мащаб нездравословните обществени правила, които са в основата на методите за принудително образование на децата, не престават да съществуват, а съгласно оценки на УНИЦЕФ малко повече от 1 на всеки 4 майки и лица, полагащи съществени грижи, показват, че физическото наказване е належащо за вярното развъждане и образование на децата.
Данните - оповестени на първия по рода си Международен ден на играта - акцентират също по този начин разликите в практиките на полагане на грижи и достъпа до благоприятни условия за игра. Например, новите оценки демонстрират, че почти 4 от 10 деца на възраст 2-4 години нямат достъп до задоволително дружелюбно взаимоотношение или стимулация вкъщи, което значи, че те могат да изпитат прочувствено пренебреграване и възприятие на изолираност, неустановеност и поведенчески проблеми, които могат да продължат и в зрелост. Същевременно 1 от 10 деца пропуща действия като: четене, описване на приказки, пеене и изобразяване с родителите си или с полагащите грижи за него, които са от решаващо значение за поощряване на познавателното, общественото и прочувственото му развиване.
Данните също по този начин демонстрират, че към 1 от 5 деца на възраст 2-4 години не играят със своите родители или полагащите грижи лица у дома, а към 1 от 8 деца на възраст под 5 години нямат играчки или предмети за игра у дома.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ