Според нова теория на учен от Университета на Аляска във

Според нова доктрина на академик от Университета на Аляска във Феърбанкс времето, а не пространството плюс времето, може да е единственото фундаментално свойство, в което се демонстрират всички физически феномени.

Теорията също по този начин потвърждава, че времето има три измерения, а освен едно, което ние възприемаме като непрестанно придвижване напред. Пространството се появява като вторична демонстрация.

Тези разсъждения се разграничават доста от общоприетата физика, съгласно която действителността се състои от едно измерение на времето и трите измерения на пространството. Това е известно като " пространство-време " - идея, създадена преди повече от век, която преглежда времето и пространството като едно цяло.

Математическата формула на Клетечка за шест общи измерения - времето и пространството дружно - може да приближи учените до намирането на единственото сплотяващо пояснение на Вселената.

Измеренията на времето оттатък ежедневното ни напредване напред са сложни за схващане и през годините теоретичните физици са предложили доста разновидности.

Той написа, че неговата математическа рамка за триизмерното време усъвършенства предложенията на другите, като възпроизвежда по проверим метод масите на известните частици и други физични свойства, написа hicomm.bg.

" По-ранните оферти за триизмерно време бяха най-вече математически структури без тези съответни пробни връзки ", споделя той. " Моята работа трансформира концепцията от забавна математическа опция във физически проверима доктрина с голям брой самостоятелни канали за инспекция. "

Теорията би могла да се употребява за предсказание на незнайни понастоящем свойства на частиците и да подкрепи търсенето на произхода на масата - и в последна сметка да помогне за решаването на един от най-големите въпроси във физиката.

Какво е 3D време?

Триизмерното време е доктрина, в която времето, сходно на пространството има голям брой самостоятелни направления - нормално се показва като три оси на придвижване във времето, сходни на пространствените оси X, Y и Z.

Представете си, че вървите по прав път, движите се напред и затова изпитвате времето, както го познаваме. Сега си представете различен път, който пресича първия, движейки се настрана.

Ако можехте да стъпите на тази странична пътека и да останете в същия миг на " постоянното време ", може би щяхте да откриете, че нещата биха могли да бъдат малко по-различни - може би друга версия на същия ден. Придвижването по тази перпендикулярна втора пътека може да ви разреши да изследвате разнообразни резултати от този ден, без да се връщате обратно или напред във времето, което познаваме.

Тези по-ранни теории да вземем за пример разказват голям брой времеви измерения, в които причинно-следствените връзки са евентуално двусмислени. Теорията на Клетечка подсигурява, че аргументите не престават да предхождат следствията даже при голям брой времеви измерения, единствено че в по-сложна математическа конструкция.

В триизмерното време второто и третото измерение се считат от някои откриватели, по-специално от физика теоретик Ицхак Барс от Университета на Южна Калифорния, че стават забележими или се разпростират при равнища на рискова сила, като да вземем за пример в ранната Вселена или при взаимоотношението на частици с висока сила. Барс и други теоретични физици считат, че търсенето на теорията на триизмерното време може да помогне за намирането на отговор на някои значими въпроси от физиката, които затрудняват учените.

Подходът на Клетечка може даже да помогне за разрешаването на най-сериозното от всички нерешени провокации във физиката: обединяването на квантовата механика - държанието на частиците в най-малките мащаби - и гравитацията в една квантова доктрина на гравитацията.

Квантовата доктрина на гравитацията може да докара до или да се трансформира в огромна доктрина на Вселената - по този начин наречената " доктрина на всичко ". Неуловимата сплотяваща доктрина би обединила четирите фундаментални сили на природата - електромагнетизма, мощната нуклеарна мощ, слабата нуклеарна мощ и гравитацията.

Стандартният модел на физиката на обикновените частици сплотява първите три. Гравитацията е обяснена посредством Общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн. Двете теории са несъвместими, по тази причина физиците търсят онази " доктрина на всичко ", която да ги сплоти. Откриването на произхода на масите на частиците заема централно място в този блян.