Състоянието на Европа се влошава – страхът от рецесия надделява
Според неотдавнашно изследване икономическата интензивност в еврозоната се е свила повече от предстоящото през юли, като търсенето в бранша на услугите е намаляло, а фабричното произвеждане е спаднало с най-бързия ритъм от началото на Ковид пандемията.
Този спад беше необятно публикуван и засегна даже двете най-големи стопански системи в еврозоната – Германия и Франция, които навлязоха в територията на свиването. Подобно развиване на събитията поражда опасения, че блокът може още веднъж да изпадне в криза.
Индексът на мениджърите по продажбите (PMI) за еврозоната, който е основен индикатор за положението на стопанската система, се намали до 48.9 през юли, което е осеммесечно дъно, спрямо 49.9 през юни. Това отчитане беше по-ниско от всички упования, защото икономистите предвиждаха леко намаляване до 49.7.
Паоло Гриняни от Oxford Economics означи, че слабостта е била забележима във всички браншове, като изключително едва се е показал индустриалния бранш.
Продължителната акция на Европейската централна банка за повишение на лихвените проценти също стартира да оказва въздействие върху потребителите и да утежнява положението на бранша на услугите, което слага банката пред алтернатива, защото тя преценя дали да се бори с рекордната инфлация, или да нанесе евентуални стопански вреди.
Данните от изследването в допълнение потвърдиха утежняването на макроикономическите условия, като в индустриалния бранш се следят признаци на спад, които се популяризират и в други браншове. Икономистите показаха опасения по отношение на опцията за едва стесняване на Брутният вътрешен продукт на еврозоната през третото тримесечие.
Забележително е, че през юли и в Германия, и във Франция се следи стесняване на интензивността, което демонстрира по-голяма възможност от криза през втората половина на годината.
В отговор на по-слабите от предстоящото стопански данни еврото поевтиня, а доходността на държавните облигации в еврозоната се намали.
В Обединеното кралство, отвън еврозоната, частният бранш също означи слаб напредък през юли, като предприятията бяха изправени пред застой в поръчките заради повишаващите се лихвени проценти и продължаващата инфлация.
Индексът PMI в областта на услугите за еврозоната спадна до 51.1 през юли, което е най-ниската стойност от януари насам и е под прогнозата на анкетата на Reuters за 51.5. Задлъжнелите консуматори, обременени от възходящите разноски по заемите и цените, понижиха разноските си, вследствие на което показателят на новите предприятия в бранша на услугите спадна под прага на доходност за първи път от седем месеца.
Индексът PMI в индустриалния бранш на блока спадна до 42.7 от 43.4, обратно на упованията за леко покачване до 43.5. Производството, което способства за съставния PMI показател, доближи най-ниското си ниво от повече от три години.
Въпреки че производителите понижиха размера на изоставащите поръчки и намалиха цените, спадът се резервира. Фабриките се възползваха от по-ниските индустриални разноски заради пониженото търсене на материали и усъвършенстваното предложение.
Устойчивата битка на политиците от Европейската централна банка да реализират целевата си инфлация от 2% макар агресивното стягане на политиката докара до повишение на лихвения % с 25 базисни пункта, което се чака да натовари в допълнение потребителите.
В анкета на Reuters икономистите настояват, че множеството от тях плануват още едно покачване на лихвения % през септември.
Източник: R
