Според него обаче това е война срещу Китай и Русия,

Според него обаче това е война против Китай и Русия, като съгласно теорията на блицкрига след пропуснатите две благоприятни условия остава 90-тия ден за победа 

Ако американският президент Доналд Тръмп се пробва да взриви Иран, то иранците вършат тъкмо противоположното – стремят се да възпламенят международната стопанска система и да накарат всички интернационално значими фактори да окажат напън върху Съединени американски щати. Това сподели в „ Лице в лице “ по бТВ социологът проф. Иво Христов.

„ Основните причина за войната против Иран са две. За Израел тя е въпрос за екзистенциално оцеляване, защото това е единствената страна в Близкия изток, която може да унищожи еврейската страна. От позиция на Съединени американски щати това е война против Китай и Русия. Иран е просто значима подцел в този конфликт “, изясни той.

Според него се намираме в доста характерна обстановка, която се показва в това, че залязващият хегемон в лицето на щатите се пробва да обърне хода на историята. 

Професорът изясни, че има два типа хегемона. Едните се помиряват с обстоятелството, че в средносрочна или дълготрайна вероятност отиват в улея на историята. Другите пък се съпротивляват и считат, че могат да я извърнат. Съединени американски щати са от вторите и имат вяра, че могат да спрат своя срив, съобщи Иво Христов.  

„ Това минава през две базови условия – първото е да реализират смазващо научно-техническо и военно предимство над своите съперници – т.е. над Китай и въпреки това да им сложат кол в колелата, с цел да не може да доближи до равнище, от което да заплашва хегемонията на Америка. Тази война е детайл от тази тактика “, добави той.

„ Погледнете на картата и ще видите, че Иран е това, което е Германия за Европа или България за Балканите, т.е. междинната земя, а тя е най-важната от позиция на контрола върху връзките и геостратегическите благоприятни условия “, съобщи социологът.  

„ Който владее Иран, управлява два великански коридора, които са извънредно значими. Единият е Север-Юг и е обвързван с голямото предпочитание на Русия да излезе на топло море – на Индийския океан, където съветският боец на измие ботушите си, както споделяше Владимир Жириновски в една книга “, добави той.

„ Вторият кулоар е Запад-Изток и който имам Иран, може да сътвори великански проблеми на другите страни – ревизионисти. Падането на Иран значи непосредствено, че Русия е застрашена по три посоки – Кавказкото, Каспийското и Централна Азия. От друга страна значи обкръжаването й от юг “, разяснява професорът. 

„ Ако падне Иран и се инсталира там проамерикански режим, значи излизане в гръб на Китай, обкръжаването на страната по суша и секване на плана, прочут като един пояс – веднъж, т.е. ударът е върху така наречен му континентална тактика, която да избегне обкръжаването на страната по море, което сега Съединени американски щати реализират. Затова залогът в тази война е великански. За Израел е за съществуването му като страна, а за Съединени американски щати – за статуса им като суперсила “, добави той.

„ Не мисля, че Иран би тръгнал да унищожава Израел. Това е агитация и от двете страни. За ислямската република е нужно да активизира своите поддръжници, така наречен ос на съпротивата – шиитската дъга. За евреите Иран е огромна мощна страна с великански запаси и врежестка. Това е империя, цивилизация на 5000 години. Народът им е извънредно образован и интелигентен “, разяснява проф. Христов. 

„ В Тел Авив схващат, че има две страни, които може да им унищожат страната. Втората е Турция. Съединени американски щати са изправени пред три други възможности. В теорията на блицкрига има три условни дати, които дефинират триумфа – третия, десетия, 90-тия “, акцентира той.

„ Победа в тази война значи да демонтирате режима на аятоласите в Техеран и да сложите проамерикански марионетен. Това не се случва. Подцениха страната, ресурса, волята й за опозиция, организацията и интелигентността на иранците за воденето на този вид асиметрична война. Поради тази причина третия и десетия ден към този момент са пропуснати, а победа няма. Остава 90-тия “, посочи социологът. 

Водещата Цветанка Ризова пък напомни, че през днешния ден Тръмп разгласи, че подвига глобите против съветския нефт. 

„ За Америка залогът е доста по-голям от официално иранската преживелица. Може от Белият дом да се опитат да излязат от войната, като разгласят победа, пропагандата постоянно може да сервира на неособено интелигентната популация това. Ако го създадат, значи, че Съединени американски щати губи лице и голяма част от това, което се явява нейна клиентела, която благо се назовава съдружници, ще види, че хегемонът не е в положение да реализира най-важното – да се грижи за тях, т.е. това са арабските монархии в залива “, съобщи социологът. 

„ Само в Обединените арабски емирства запасите от прясна вода и храна са за две седмици. Ако иранците ударят обезсолителните съоръжения, нещата ще станат трагични. Ако Съединени американски щати излязат под някакъв предлог от спора, това ще е извънредно тежък удар върху техния авторитет. Сега ще се види дали хегемонът може да проектира мощ или не “, добави той. 

„ Войната е извънредно непопулярна в Съединени американски щати. Никой там не схваща какво вършат американците в Близкия изток. Ако този спор се затегне, ще рефлектира върху междинните избори и значи погром на Републиканската партия през есента, в случай че тази война продължи да носи трупове или имиджови вреди за страната “, посочи проф. Христов. 

Ризова пък напомни, че през днешния ден депутатите задължиха служебното държавно управление да внесе за ратификация в Народното събрание присъединението ни към ООН-то на Тръмп, т.е.  т.нар. ръб за мир, а гостът в студиото разяснява, че това е като подлагане на динена кора на своя съперник. 

„ Българските фактори, като всяка една колониална администрация са разчекнати сега. Трябва да се харесате по едно и също време на два центъра на силата, които не могат да се дишат – единият е Брюксел, а другият – Вашингтон. Когато ползите им са радикално противоположни, ориста на прислужникът са тези „ безредици “, за които ми говорите “, разяснява той.

Това е жест от една страна да се харесаме на хегемона от Вашингтон и в същото време да не дразним Брюксел, акцентира професорът.