Навални нарече Гиркин-Стрелков „политзатворник“ – кой е той и как дръпна спусъка на войната?
Според Навални карцерът би бил обективен, в случай че Гиркин беше изпратен зад решетките поради свалянето на Боинг 777 на Малайзийските авиолинии над украинската Донецка област през 2014 година Съдът в Хага го осъди задочно на пожизнен затвор.
" Но в този момент Стрелков е задържан не по обвиняване в осъществяване на действително закононарушение, а по фиктивен и изфабрикуван случай на екстремизъм. Казано по-просто - за това, че подлага на критика управляващите. По-конкретно Шойгу и Путин ", написа през днешния ден Навални.
Игор Гиркин-Стрелков е някогашен офицер (полковник) от ФСБ, който стана прочут след завладяването на украинския град Славянск през 2014 година, а в последно време и като най-гласовития критик на съветското военно управление и на съветското държавно управление като цяло.
Той е упрекнат от московската прокуратура по член за обществени апели за осъществяване на екстремистка активност. Заплашват го пет години затвор.
Почитател на Бялото придвижване и офицер от ФСБ
Игор Гиркин е роден през 1970 година в Москва в семейство на военни. По обучение е историк, обожател на Бялото придвижване и деен участник в разнообразни възстановки на събития от гражданската война в Русия.
Снимка: Скрийншот/Telegram
През 90-те години отбива наложителната си работа в съветските въоръжени сили, след което остава в армията по контракт. По личните му думи е взел участие в бойни интервенции в разнообразни " горещи точки ", като Приднестровието, Босна, Чечня.
От края на 90-те години стартира работа във Федералната работа за сигурност на Русия и взе участие във Втората чеченска война като член на специфичните елементи. Според него там получава псевдонима " Игор Иванович Стрелков " (истинското бащино име на Гиркин е Всеволодович). По-късно той ще употребява това име и в Донбас.
Малко преди събитията от 2014 година Гиркин подава оставка от ФСБ с чин полковник.
Редица медии пишат, че тогава той се е събрал с " православния олигарх " Константин Малофеев и е работил за него в службата за сигурност. Руският политтехнолог Александър Бородай, бъдещият " министър-председател на ДНР ", също е работил с Малофеев (самият Малофеев отхвърля Гиркин да е работил за него).
Малофеев изиграва една от основните функции в анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Твърди се, че той е бил един от главните им идеолози и " мениджъри ". Именно с помощта на него Стрелков взима присъединяване в тях.
Участник в анексирането на Крим и ролята му в завладяването на Славянск
Игор Стрелков, съгласно неговите изказвания, събира " поделение на националното опълчение " от локални поданици, които се опълчват на новите украински управляващи.
По данни на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Гиркин е бил асистент по сигурността на премиера на Крим Сергей Аксьонов, който по-късно става и " началник " на полуострова в състава на Руската федерация (Аксьонов е обвързван и с Малофеев).
След анексирането на Крим през март 2014 година на 8 април Стрелков напуща Крим през Керченския пролив и идва в Ростов на Дон, а оттова отива в Донецка област, като пресича нелегално границата с група въоръжени мъже. Четири дни по-късно тази група завзема Главното ръководство на вътрешните работи в Славянск, а по-късно и други административни здания в града, като на процедура открива надзор над него, както и над прилежащия Краматорск.
Снимка: Скрийншот/Telegram
На идващия ден, 13 април, Съветът за национална сигурност и защита на Украйна взема решение да стартира антитерористична интервенция (АТО).
Първоначално Стрелков не се появява в медиите, макар че дава отговор за всички дейности в града. Но на 20 април излиза от сянката, престава да крие ролята си и се афишира за началник на " националното опълчение на Донбас ".
В деня след кримския референдум, който се организира на 11 май, Стрелков се афишира за " командващ на въоръжените сили на ДНР ", а на 15 май " Върховният съвет на ДНР " го назначава за " началник на Съвета за сигурност и министър на защитата ". Гореспоменатият Бородай е назначен за " министър председател на ДНР ".
Превземането на Славянск от отряда на Гиркин-Стрелков е спусъкът за началото на войната в Донбас. В началото на април " Руската пролет " в множеството райони на Украйна е към този момент на изчерпване и на мнозина им се коства, че анексирането на Крим е краят на всичко. Действията на Стрелков обаче обръщат обстановката с главата надолу и на процедура вадят огромна част от Донецка и Луганска област от украински надзор.
Все още се водят разногласия за това по чия заповед Гиркин е отишъл в Донбас, написа украинското издание " Страна ". Общоприетото мнение е, че това е било аматьорско решение на Малофеев и Аксьонов, което не е в съгласие с Путин (по-късно съветският президент даже прикани " ЛДНР " да се откаже от провеждането на " референдуми " на 11 май и не бързаше с военната намеса). Според други източници става дума за несполучлив опит на част от хората в Кремъл да поддържат " огъня на битката " в Югоизточна Украйна, с цел да получат отстъпки от Киев във връзка с даването на автономност на Донбас или " федерализирането " на Украйна. Съществуват и тайни теории, съгласно които Стрелков (или по-скоро тези, които са го изпратили) е работил в съгласие с Киев, с цел да въвлече Русия в спора в Донбас и да даде мотив на постмайданското държавно управление на Украйна да стартира АТО, като по този метод укрепи властта си в страната и внезапно усили антируските настроения в обществото. Доказателства за това обаче няма.
Така или другояче точно Гиркин-Стрелков със своя " рейд " предопредели развиването на събитията в Донбас и Украйна за дълги години напред. Включително и сегашната война.
През май и юни Славянск остава база на Гиркин, а главните бойни дейности в Донецка област се концентрират към него. Наред с други неща Гиркин вкарва там " военно-полеви съдилища " и прави, както самичък признава, изтезания на " мародери " (съобщено бе за два такива случая, при които са разстреляни двама " опълченци " ).
Той също по този начин признава, че е прострелял двама деятели на " Десен бранш ", за които се твърди, че са " саботьори ". Както и за изтезанието на депутата от градския съвет на Горловка Владимир Рибак.
Сраженията за Славянск са централната част от АТО. В същото време е явно, че удържането на града без външна поддръжка е безперспективно. Затова Стрелков съвсем всекидневно излиза в ефир и приканва съветската войска за открита интервенция. Още тогава той стартира да подлага на критика Кремъл за неговата " колебливост ".
Междувременно Стрелков се трансформира в самобитен " магнит " както за сепаратистите, по този начин и за избрани кръгове вътре в Русия и към него се причисляват доста доброволци. От април до началото на юни отрядът нараства от няколко десетки до няколко хиляди души. Те съвсем непрестанно се борят с украинските сили, които последователно настъпват към Славянск, стремейки се да обкръжат града.
Снимка: Скрийншот/Telegram
Ситуацията за Стрелков внезапно се утежнява, откакто на 1 юли украинският президент Петро Порошенко афишира, че се отдръпва от примирието и стартира атака против сепаратистите.
Основната цел на удара на първия стадий от тази атака е Славянск. А Стрелков афишира, че градът се намира в " оперативно обграждане ".
На 3 юли ВСУ завладяват Николаевка край Славянск, с което заплашва да обкръжи изцяло гарнизона на Стрелков. През нощта на 5 юли той оставя града, в който на идващия ден влизат ВСУ. Гиркин си потегля съвсем без жертви - и мнозина считат, че това е резултат от споразуменията сред Киев и Стрелков. Но няма директно удостоверение на тази версия.
В Русия към момента се водят разногласия за военната нужда от това оттегляне - дали е било прибързано бягство или належащо оттегляне. Стрелков, несъмнено, упорства на второто и споделя, че градът е бил застрашен от цялостно обграждане и не е имало смисъл да се рискуват най-боеспособните сили на " ДНР ". Но мнозина не са съгласни с него и считат, че е имало опция да се задържи градът и да се изчака деблокирането (още повече, че откакто напущат Славянск, Стрелков и хората му се " изтеглят " от още три други огромни града).
След това Стрелков и неговите елементи влизат в Донецк, където той става " министър на защитата ".
Отношенията му с другите командири от ДНР - Александър Ходоковски (командващ " Восток " ), Игор Безлер-Бес (главатар на сепаратистите в Горловка) и Александър Захарченко ( " Оплот " ) - обаче не се развиват добре. Според някои свидетелства Гиркин по това време постоянно е изпадал в суматоха и призовавал за евакуиране от Донецк.
Освен това в обществените си изявления той продължава да подлага на критика съветските управляващи за колебливост. Всичко това, както и отстраняването на Малофеев от ролята куратор на " ЛДНР ", което се случва още по-рано, води до това, че Москва взема решение да отзове Гиркин-Стрелков от Донбас. На 14 август той афишира оставката си и се връща в Русия. Малко преди този момент Александър Бородай, който беше " началник на държавното управление " до 7 август, напусна " ДНР ".
Друг епизод с присъединяване на Гиркин по време на работата му като " министър на защитата на ДНР " е свалянето на малайзийския Боинг над Донецка област на 17 юли. Миналата година съдът в Хага постанови, че Стрелков и още няколко души са уредници и причинители на този акт. Гиркин не призна виновността си, както и юрисдикцията на съда над себе си. Присъдата бе произнесена задочно.
След 2014 година
През всички последващи години Гиркин-Стрелков към този момент не взе участие директно в събитията в Донбас. След като напуща Донецк, той основава придвижването " Новорусия " и се пробва да влезе в разнообразни политически планове - от националистически до леви - само че без триумф.
Въпреки това той не стопира обществената си активност и дава изявленията, в които подлага на критика позицията на Кремъл във връзка с Украйна като незадоволително твърда и склонна към взаимни отстъпки. А също по този начин пази дейностите си в Донбас през 2014 година - по-специално отстъплението от Славянск.
Стрелков обществено се е кара с доста от някогашните си съратници, като да вземем за пример Бородай. Последният упрекна Гиркин, че е изоставил освен Славянск, само че и жена си и децата си с увреждания, с цел да се ожени за някогашна танцьорка от нощен клуб в Донецк.
През 2020 година в Украйна още веднъж се подвигна звук към Стрелков - той даде повече от тричасово изявление на известния локален публицист Дмитрий Гордон. В него той твърди, че през 2014 година Кремъл не е имал проекти да завзема Украйна и че желанията на Москва не са се простирали по-далеч от Крим.
Като цяло обаче по това време никой не се интересува от личността на Гиркин. До момента, в който не избухна пълномащабната война, за която Стрелков призоваваше през последните няколко години.
Стрелков и нашествието
След началото на съветската инвазия в Украйна Стрелков претърпява същински прераждане - той се трансформира в един от основните коментатори на бойните дейности и на цялостната военна и политическа обстановка в Руската федерация.
Снимка: Скрийншот/Telegram
Федералните медии обаче не го цитират, тъй като Гиркин остро подлага на критика съветското командване и персонално министъра на защитата на Русия Сергей Шойгу, само че за сметка на това пък бе постоянно представен от украинските медии.
В същото време той изрично поддържа самото навлизане. През август м.г. Стрелков заяви, че се е опитал да стигне до фронта в Украйна, само че не бил позволен да излезе от Крим и бил арестуван на " границата ".
Вторият опит още веднъж да иде на война е през октомври 2022 година - той е съвсем сполучлив. Тогава е причислен като редови войник в един от батальоните на " 1-ви армейски корпус на ДНР ". Според известията в редица канали в Telegram той остава на полигон, където се образува " доброволческо поделение ". Бил изпратен край Сватово, а по-късно се върнал на полигона на " ДНР ". Всичко това се случва в продължение на към 10 дни.
Снимка: БТА/AP/Telegram
След това Гиркин заяви, че бил схванал, че към този момент не е в редиците на " националното опълчение ", и изрази мнение, че бил уволнен по " заповед от горната страна " - предал оръжието си и още веднъж напуснал Донецка област, с цел да се върне в Москва.
Оттогава наличието му в осведомителното пространство бе обновено. А по-късно - и се ускори, значително заради обществения спор с куратора на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин.
Стрелков постоянно подлагаше на критика Пригожин за тежките загуби на " Вагнер " в борбите за Бахмут и Соледар, както и за практиката на извънсъдебни изтезания в ЧВК. Той също по този начин назовава Пригожин " човек с бекграунд на нарушител и лакей ".
В резултат на нападките Пригожин прикани Гиркин-Стрелков да се причисли към " Вагнер ", с цел да покаже на процедура " по какъв начин се води война ". На собствен ред Стрелков съобщи готовността си да се причисли към ЧВК, само че единствено в случай че предлагането към него бъде " обикновено завършено ".
Пригожин му отговори много нецензурно, с което историята с вербуването на Гиркин за " Вагнер " завърши.
Пътят към ареста
Гиркин остро подлага на критика протеста на Пригожин и прикани съветските военни да му се опълчват, а към този момент след края на протеста той стартира да подлага на критика и съветските управляващи. Според него властта е показала уязвимост, като първо е дала обещание обществено да накаже бунтовниците, а по-късно им е " дала прошка ".
Снимка: Скрийншот/Telegram
Той обаче продължи да подлага на критика освен Пригожин и вагнеровците, които назовава предатели, само че и става по-смел - насочва рецензии персонално към Путин.
В канала си в Telegram той назова съветския президент " безличие, съумяло да хвърли прахуляк в очите на огромна част от популацията ".
След това Гиркин бе задържан за " екстремизъм " - официално поради постовете му в Telegram за тежкото състояние на военните в " ДНР " и за " предателите " в съветското държавно управление.
Не е за занемаряване фактът, че до момента Стрелков бе съмнително непотопяем - макар че към този момент втора година Русия глобява и дава затворнически присъди за всяка рецензия към " СВО ". Но тази купа постоянно е подминавала Гиркин. От което се постановяваше изводът, че той има " тил " в съветското висше управление.
Но наподобява, че след метежа на Пригожин съветските управляващи са решили да приключат даже с следените детайли. И като цяло карцерът на Гиркин се вписва в новата линия на Кремъл за пречистване на осведомителното поле от всякаква рецензия (включително рецензия от страна на " Z-патриотите " ).
Мрежата от канали на Пригожин в Telegram значително замлъкна. Самият Пригожин също не се появява. И на този декор Стрелков остана най-изявеният и ослепителен критик на военното и политическото управление на Руската федерация. Ето за какво карцерът му не е по никакъв начин неочакван.
Друг е въпросът за това, че Стрелков бе задържан, а самият Пригожин и други участници в протеста по този начин и не бяха осъдени за дейностите си...
" Но в този момент Стрелков е задържан не по обвиняване в осъществяване на действително закононарушение, а по фиктивен и изфабрикуван случай на екстремизъм. Казано по-просто - за това, че подлага на критика управляващите. По-конкретно Шойгу и Путин ", написа през днешния ден Навални.
Игор Гиркин-Стрелков е някогашен офицер (полковник) от ФСБ, който стана прочут след завладяването на украинския град Славянск през 2014 година, а в последно време и като най-гласовития критик на съветското военно управление и на съветското държавно управление като цяло.
Той е упрекнат от московската прокуратура по член за обществени апели за осъществяване на екстремистка активност. Заплашват го пет години затвор.
Почитател на Бялото придвижване и офицер от ФСБ
Игор Гиркин е роден през 1970 година в Москва в семейство на военни. По обучение е историк, обожател на Бялото придвижване и деен участник в разнообразни възстановки на събития от гражданската война в Русия.
Снимка: Скрийншот/Telegram
През 90-те години отбива наложителната си работа в съветските въоръжени сили, след което остава в армията по контракт. По личните му думи е взел участие в бойни интервенции в разнообразни " горещи точки ", като Приднестровието, Босна, Чечня.
От края на 90-те години стартира работа във Федералната работа за сигурност на Русия и взе участие във Втората чеченска война като член на специфичните елементи. Според него там получава псевдонима " Игор Иванович Стрелков " (истинското бащино име на Гиркин е Всеволодович). По-късно той ще употребява това име и в Донбас.
Малко преди събитията от 2014 година Гиркин подава оставка от ФСБ с чин полковник.
Редица медии пишат, че тогава той се е събрал с " православния олигарх " Константин Малофеев и е работил за него в службата за сигурност. Руският политтехнолог Александър Бородай, бъдещият " министър-председател на ДНР ", също е работил с Малофеев (самият Малофеев отхвърля Гиркин да е работил за него).
Малофеев изиграва една от основните функции в анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Твърди се, че той е бил един от главните им идеолози и " мениджъри ". Именно с помощта на него Стрелков взима присъединяване в тях.
Участник в анексирането на Крим и ролята му в завладяването на Славянск
Игор Стрелков, съгласно неговите изказвания, събира " поделение на националното опълчение " от локални поданици, които се опълчват на новите украински управляващи.
По данни на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Гиркин е бил асистент по сигурността на премиера на Крим Сергей Аксьонов, който по-късно става и " началник " на полуострова в състава на Руската федерация (Аксьонов е обвързван и с Малофеев).
След анексирането на Крим през март 2014 година на 8 април Стрелков напуща Крим през Керченския пролив и идва в Ростов на Дон, а оттова отива в Донецка област, като пресича нелегално границата с група въоръжени мъже. Четири дни по-късно тази група завзема Главното ръководство на вътрешните работи в Славянск, а по-късно и други административни здания в града, като на процедура открива надзор над него, както и над прилежащия Краматорск.
Снимка: Скрийншот/Telegram
На идващия ден, 13 април, Съветът за национална сигурност и защита на Украйна взема решение да стартира антитерористична интервенция (АТО).
Първоначално Стрелков не се появява в медиите, макар че дава отговор за всички дейности в града. Но на 20 април излиза от сянката, престава да крие ролята си и се афишира за началник на " националното опълчение на Донбас ".
В деня след кримския референдум, който се организира на 11 май, Стрелков се афишира за " командващ на въоръжените сили на ДНР ", а на 15 май " Върховният съвет на ДНР " го назначава за " началник на Съвета за сигурност и министър на защитата ". Гореспоменатият Бородай е назначен за " министър председател на ДНР ".
Превземането на Славянск от отряда на Гиркин-Стрелков е спусъкът за началото на войната в Донбас. В началото на април " Руската пролет " в множеството райони на Украйна е към този момент на изчерпване и на мнозина им се коства, че анексирането на Крим е краят на всичко. Действията на Стрелков обаче обръщат обстановката с главата надолу и на процедура вадят огромна част от Донецка и Луганска област от украински надзор.
Все още се водят разногласия за това по чия заповед Гиркин е отишъл в Донбас, написа украинското издание " Страна ". Общоприетото мнение е, че това е било аматьорско решение на Малофеев и Аксьонов, което не е в съгласие с Путин (по-късно съветският президент даже прикани " ЛДНР " да се откаже от провеждането на " референдуми " на 11 май и не бързаше с военната намеса). Според други източници става дума за несполучлив опит на част от хората в Кремъл да поддържат " огъня на битката " в Югоизточна Украйна, с цел да получат отстъпки от Киев във връзка с даването на автономност на Донбас или " федерализирането " на Украйна. Съществуват и тайни теории, съгласно които Стрелков (или по-скоро тези, които са го изпратили) е работил в съгласие с Киев, с цел да въвлече Русия в спора в Донбас и да даде мотив на постмайданското държавно управление на Украйна да стартира АТО, като по този метод укрепи властта си в страната и внезапно усили антируските настроения в обществото. Доказателства за това обаче няма.
Така или другояче точно Гиркин-Стрелков със своя " рейд " предопредели развиването на събитията в Донбас и Украйна за дълги години напред. Включително и сегашната война.
През май и юни Славянск остава база на Гиркин, а главните бойни дейности в Донецка област се концентрират към него. Наред с други неща Гиркин вкарва там " военно-полеви съдилища " и прави, както самичък признава, изтезания на " мародери " (съобщено бе за два такива случая, при които са разстреляни двама " опълченци " ).
Той също по този начин признава, че е прострелял двама деятели на " Десен бранш ", за които се твърди, че са " саботьори ". Както и за изтезанието на депутата от градския съвет на Горловка Владимир Рибак.
Сраженията за Славянск са централната част от АТО. В същото време е явно, че удържането на града без външна поддръжка е безперспективно. Затова Стрелков съвсем всекидневно излиза в ефир и приканва съветската войска за открита интервенция. Още тогава той стартира да подлага на критика Кремъл за неговата " колебливост ".
Междувременно Стрелков се трансформира в самобитен " магнит " както за сепаратистите, по този начин и за избрани кръгове вътре в Русия и към него се причисляват доста доброволци. От април до началото на юни отрядът нараства от няколко десетки до няколко хиляди души. Те съвсем непрестанно се борят с украинските сили, които последователно настъпват към Славянск, стремейки се да обкръжат града.
Снимка: Скрийншот/Telegram
Ситуацията за Стрелков внезапно се утежнява, откакто на 1 юли украинският президент Петро Порошенко афишира, че се отдръпва от примирието и стартира атака против сепаратистите.
Основната цел на удара на първия стадий от тази атака е Славянск. А Стрелков афишира, че градът се намира в " оперативно обграждане ".
На 3 юли ВСУ завладяват Николаевка край Славянск, с което заплашва да обкръжи изцяло гарнизона на Стрелков. През нощта на 5 юли той оставя града, в който на идващия ден влизат ВСУ. Гиркин си потегля съвсем без жертви - и мнозина считат, че това е резултат от споразуменията сред Киев и Стрелков. Но няма директно удостоверение на тази версия.
В Русия към момента се водят разногласия за военната нужда от това оттегляне - дали е било прибързано бягство или належащо оттегляне. Стрелков, несъмнено, упорства на второто и споделя, че градът е бил застрашен от цялостно обграждане и не е имало смисъл да се рискуват най-боеспособните сили на " ДНР ". Но мнозина не са съгласни с него и считат, че е имало опция да се задържи градът и да се изчака деблокирането (още повече, че откакто напущат Славянск, Стрелков и хората му се " изтеглят " от още три други огромни града).
След това Стрелков и неговите елементи влизат в Донецк, където той става " министър на защитата ".
Отношенията му с другите командири от ДНР - Александър Ходоковски (командващ " Восток " ), Игор Безлер-Бес (главатар на сепаратистите в Горловка) и Александър Захарченко ( " Оплот " ) - обаче не се развиват добре. Според някои свидетелства Гиркин по това време постоянно е изпадал в суматоха и призовавал за евакуиране от Донецк.
Освен това в обществените си изявления той продължава да подлага на критика съветските управляващи за колебливост. Всичко това, както и отстраняването на Малофеев от ролята куратор на " ЛДНР ", което се случва още по-рано, води до това, че Москва взема решение да отзове Гиркин-Стрелков от Донбас. На 14 август той афишира оставката си и се връща в Русия. Малко преди този момент Александър Бородай, който беше " началник на държавното управление " до 7 август, напусна " ДНР ".
Друг епизод с присъединяване на Гиркин по време на работата му като " министър на защитата на ДНР " е свалянето на малайзийския Боинг над Донецка област на 17 юли. Миналата година съдът в Хага постанови, че Стрелков и още няколко души са уредници и причинители на този акт. Гиркин не призна виновността си, както и юрисдикцията на съда над себе си. Присъдата бе произнесена задочно.
След 2014 година
През всички последващи години Гиркин-Стрелков към този момент не взе участие директно в събитията в Донбас. След като напуща Донецк, той основава придвижването " Новорусия " и се пробва да влезе в разнообразни политически планове - от националистически до леви - само че без триумф.
Въпреки това той не стопира обществената си активност и дава изявленията, в които подлага на критика позицията на Кремъл във връзка с Украйна като незадоволително твърда и склонна към взаимни отстъпки. А също по този начин пази дейностите си в Донбас през 2014 година - по-специално отстъплението от Славянск.
Стрелков обществено се е кара с доста от някогашните си съратници, като да вземем за пример Бородай. Последният упрекна Гиркин, че е изоставил освен Славянск, само че и жена си и децата си с увреждания, с цел да се ожени за някогашна танцьорка от нощен клуб в Донецк.
През 2020 година в Украйна още веднъж се подвигна звук към Стрелков - той даде повече от тричасово изявление на известния локален публицист Дмитрий Гордон. В него той твърди, че през 2014 година Кремъл не е имал проекти да завзема Украйна и че желанията на Москва не са се простирали по-далеч от Крим.
Като цяло обаче по това време никой не се интересува от личността на Гиркин. До момента, в който не избухна пълномащабната война, за която Стрелков призоваваше през последните няколко години.
Стрелков и нашествието
След началото на съветската инвазия в Украйна Стрелков претърпява същински прераждане - той се трансформира в един от основните коментатори на бойните дейности и на цялостната военна и политическа обстановка в Руската федерация.
Снимка: Скрийншот/Telegram
Федералните медии обаче не го цитират, тъй като Гиркин остро подлага на критика съветското командване и персонално министъра на защитата на Русия Сергей Шойгу, само че за сметка на това пък бе постоянно представен от украинските медии.
В същото време той изрично поддържа самото навлизане. През август м.г. Стрелков заяви, че се е опитал да стигне до фронта в Украйна, само че не бил позволен да излезе от Крим и бил арестуван на " границата ".
Вторият опит още веднъж да иде на война е през октомври 2022 година - той е съвсем сполучлив. Тогава е причислен като редови войник в един от батальоните на " 1-ви армейски корпус на ДНР ". Според известията в редица канали в Telegram той остава на полигон, където се образува " доброволческо поделение ". Бил изпратен край Сватово, а по-късно се върнал на полигона на " ДНР ". Всичко това се случва в продължение на към 10 дни.
Снимка: БТА/AP/Telegram
След това Гиркин заяви, че бил схванал, че към този момент не е в редиците на " националното опълчение ", и изрази мнение, че бил уволнен по " заповед от горната страна " - предал оръжието си и още веднъж напуснал Донецка област, с цел да се върне в Москва.
Оттогава наличието му в осведомителното пространство бе обновено. А по-късно - и се ускори, значително заради обществения спор с куратора на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин.
Стрелков постоянно подлагаше на критика Пригожин за тежките загуби на " Вагнер " в борбите за Бахмут и Соледар, както и за практиката на извънсъдебни изтезания в ЧВК. Той също по този начин назовава Пригожин " човек с бекграунд на нарушител и лакей ".
В резултат на нападките Пригожин прикани Гиркин-Стрелков да се причисли към " Вагнер ", с цел да покаже на процедура " по какъв начин се води война ". На собствен ред Стрелков съобщи готовността си да се причисли към ЧВК, само че единствено в случай че предлагането към него бъде " обикновено завършено ".
Пригожин му отговори много нецензурно, с което историята с вербуването на Гиркин за " Вагнер " завърши.
Пътят към ареста
Гиркин остро подлага на критика протеста на Пригожин и прикани съветските военни да му се опълчват, а към този момент след края на протеста той стартира да подлага на критика и съветските управляващи. Според него властта е показала уязвимост, като първо е дала обещание обществено да накаже бунтовниците, а по-късно им е " дала прошка ".
Снимка: Скрийншот/Telegram
Той обаче продължи да подлага на критика освен Пригожин и вагнеровците, които назовава предатели, само че и става по-смел - насочва рецензии персонално към Путин.
В канала си в Telegram той назова съветския президент " безличие, съумяло да хвърли прахуляк в очите на огромна част от популацията ".
След това Гиркин бе задържан за " екстремизъм " - официално поради постовете му в Telegram за тежкото състояние на военните в " ДНР " и за " предателите " в съветското държавно управление.
Не е за занемаряване фактът, че до момента Стрелков бе съмнително непотопяем - макар че към този момент втора година Русия глобява и дава затворнически присъди за всяка рецензия към " СВО ". Но тази купа постоянно е подминавала Гиркин. От което се постановяваше изводът, че той има " тил " в съветското висше управление.
Но наподобява, че след метежа на Пригожин съветските управляващи са решили да приключат даже с следените детайли. И като цяло карцерът на Гиркин се вписва в новата линия на Кремъл за пречистване на осведомителното поле от всякаква рецензия (включително рецензия от страна на " Z-патриотите " ).
Мрежата от канали на Пригожин в Telegram значително замлъкна. Самият Пригожин също не се появява. И на този декор Стрелков остана най-изявеният и ослепителен критик на военното и политическото управление на Руската федерация. Ето за какво карцерът му не е по никакъв начин неочакван.
Друг е въпросът за това, че Стрелков бе задържан, а самият Пригожин и други участници в протеста по този начин и не бяха осъдени за дейностите си...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ