Евростат: 21% от българите между 20 и 34-годишна възраст не работят и не учат
Според Националния статистически институт почти 250 000 млади наши сънародници са били демотивирани да учат и да работят през предходната година. Повече от половината от тях са българи, а една трета - роми.
Младите хора, които нито учат, нито работят, живеят най-много в селата и имат ниско обучение. 10% от неактивните младежи обаче са висшисти.
В рамките на Европейския съюз, най-вече неработещи и неучещи младежи има в Италия - близо 30%. На втора позиция се подрежда Гърция с 27%, а на трета - България, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според неотдавнашно изследване по тематиката - повече от половината от демотивираните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на 100, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите млади българи са живеели най-много по селата, постоянно са били в регионалните градове и минимум - в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била записана измежду младите българи с ниско образование - 60 на 100 от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със приблизително обучение и едвам 10% - с висше обучение.
Освен това болшинството от тези неработещи млади българи или към 70% са нямали персонален месечен приход. Около 13% са имали някакви приходи най-много като са вземали пари от сивата стопанска система, а други - посредством ренти или приходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е доста по-висок от броя на мъжете, като съотношението е съвсем 2:1, т.е. на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 година
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5% от младежите в Европейски Съюз на възраст 20-34 година не са били нито на работа, нито в областта на образованието и образованието в Евросъюза през м. година, което подхожда на почти 15 милиона младежи, демонстрират данните на Евростат.
Най-висок е бил делът на младежите които нито учат, нито работят в Италия - близо 30 % или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младежите в Гърция - 27% от тях не са се занимавали с нищо.
На трета позиция е България - 21% демотивирани младежи. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия - по 20 на 100. На пета - младежите в Хърватия - 19 на 100.
На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
Ситуацията с демотивираните младежи в прилежащите ни страни даже е по-лоша в сравнение с в България - в Северна Македония 36% са били младежите, които нито учат, нито работят. В Турция - 33% и в Сърбия - 24%.
Като цяло най-демотивирани към трудова активност и учене са били младежите в Европейски Съюз с ниско образование - 32% или съвсем всеки трети неработещ и неучещ млад европеец.
Около 15 на 100 от демотивираните за труд и учене европейци са били със приблизително обучение и едвам 9 на 100 - с висше обучение, демонстрират данните на Евростат.
Младите хора, които нито учат, нито работят, живеят най-много в селата и имат ниско обучение. 10% от неактивните младежи обаче са висшисти.
В рамките на Европейския съюз, най-вече неработещи и неучещи младежи има в Италия - близо 30%. На втора позиция се подрежда Гърция с 27%, а на трета - България, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според неотдавнашно изследване по тематиката - повече от половината от демотивираните сънародници на възраст 20-34 години, или 56 на 100, са били българи, а една трета са били роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите млади българи са живеели най-много по селата, постоянно са били в регионалните градове и минимум - в столицата.
Най-висока степен на демотивация е била записана измежду младите българи с ниско образование - 60 на 100 от тях или близо две трети нито са учили, нито са работили. Около една трета от демотивираните българи са били със приблизително обучение и едвам 10% - с висше обучение.
Освен това болшинството от тези неработещи млади българи или към 70% са нямали персонален месечен приход. Около 13% са имали някакви приходи най-много като са вземали пари от сивата стопанска система, а други - посредством ренти или приходи от чужбина.
Броят на неработещите българки в тази възрастова категория е доста по-висок от броя на мъжете, като съотношението е съвсем 2:1, т.е. на две неработещи млади българки се е падал 1 неработещ българин на възраст 20-34 година
Около 1 от 6 млади европейци или 16,5% от младежите в Европейски Съюз на възраст 20-34 година не са били нито на работа, нито в областта на образованието и образованието в Евросъюза през м. година, което подхожда на почти 15 милиона младежи, демонстрират данните на Евростат.
Най-висок е бил делът на младежите които нито учат, нито работят в Италия - близо 30 % или всеки трети млад италианец на тази възраст. На втора позиция по демотивираност са били младежите в Гърция - 27% от тях не са се занимавали с нищо.
На трета позиция е България - 21% демотивирани младежи. На четвърта позиция са били младежите в Румъния и Словакия - по 20 на 100. На пета - младежите в Хърватия - 19 на 100.
На другия полюс най-ниски стойности за лицата на възраст 20-34 години, които са били демотивирани да работят, са били регистрирани в Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
Ситуацията с демотивираните младежи в прилежащите ни страни даже е по-лоша в сравнение с в България - в Северна Македония 36% са били младежите, които нито учат, нито работят. В Турция - 33% и в Сърбия - 24%.
Като цяло най-демотивирани към трудова активност и учене са били младежите в Европейски Съюз с ниско образование - 32% или съвсем всеки трети неработещ и неучещ млад европеец.
Около 15 на 100 от демотивираните за труд и учене европейци са били със приблизително обучение и едвам 9 на 100 - с висше обучение, демонстрират данните на Евростат.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ