Еньов ден – цветята и билките имат лечебна сила
Според националното вярване на Еньов ден цветята и билките имат най-голяма мощ да лекуват. Освен, че имат лечебни свойства, набраните билки служат и за преследване на духове, както и за правенето на вълшебства. Те обаче би трябвало да се съберат преди да изгрее слънцето.
Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави огромен венец. През него се минава три пъти за здраве, а след това се пази през цялата година. На Еньовден хората се изкачват по високи хълмове, с цел да видят изгрева на слънцето, и по-късно гледат сенките си. Ако те са цели, това е знак, че ще са здрави през цялата година.
На някои места в България има вярване, че еньовската роса също има лечебна мощ. Смята се също, че от Еньовден времето последователно стартира да клони към зима. Вярва се, че този ден е отдалечен предвестител на зимата. По остарял бит българите споделят „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “.
Българите имат вяра, че изгревът на Еньовден е по-специален от другите – на този ден Слънцето „ играе “ и „ трепти “. Който го види в това му положение, няма да боледува през годината. Според поверието, когато Слънцето изгрява, би трябвало да се обърнем с лице към него и да погледнем обратно през рамо. Ако забележим цялата си сянка отразена, ще бъдем здрави цяла година, в случай че е единствено на половина – ще боледуваме. Според друго вярване, на този ден Слънцето се насочва към зимата, само че преди този момент се окъпва. Така водата става лековита. Който се умие с течаща вода или роса на Еньовден, ще се радва на здраво здраве.
На Еньовден не се жъне. Българите назовават деня „ аталия “ („ хаталия “), което значи неприятен ден. Вярва се, че който не почете Свети Еньо на празника му и отиде да работи, ще бъде осъден – гръм ще удари равнищата му. „ Грабене “ и „ мамене “ на плодородието Българите имат вяра, че сходно на Гергьовден, на Еньовден магьосници и баятелки излизат и отиват на непознати ниви, където голи правят разнообразни ритуали. Тези ритуали карат стръковете на равнищата да им се поклонят. Кланят се всички стръкове като се изключи един – царя на равнищата. Жените го откъсват и го носят на друга равнища – своята или на поръчителя на „ грабенето “. По този метод плодородието отива на другата равнища. По тази причина стопаните на ниви авансово жънат средата или ъглите на своята равнища, с цел да наподобява тя „ обрана “ и да не я закачат магьосниците. Някои стопани остават на равнищата през нощта, с цел да я пазят.
Според легендите, на Еньовден тревите и билките имат най-вече лечебни свойства и сили. Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано заран, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се употребяват цяла зима за лекуването на всички заболявания и на заболяването без име. Правят се еньовски китки (най-важната част, от които е еньовчето), които се връзват с червен конец. Те се употребяват за лек до идващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекуват безплодни дами, пази се къщата от зли духове, вършат се разнообразни вълшебства за ненавист или обич.
